ГЕОРГИ ИКОНОМОВ: БАНСКО Е ТРАДИЦИЯ И МОДЕРНОСТ
– Навършват се 106 години от освобождението на града. Днес, в навечерието на този празник, може ли да се каже, че градът и неговите граждани живеят свободно в съвременните условия?
– Свободата днес има други измерения! Свободата в Банско се изразява в толерантност към бизнеса, толерантност към хората, които предпочетоха да се заселят в града, толерантност към туристите и още много други параметри. На мен, лично, ми се иска, всички, които са избрали града ни, по-бързо да приемат нашия начин на живот, нашия бит и култура. За съжаление, не винаги е така… Новите жители не винаги се съобразяват с нашите правила, особено това е валидно за сезонните работници, които пребивават временно в града ни. Затова мога да кажа, че един малко по-консервативен живот и връщане към традициите, би довело до запазване на едни по-здрави и изпитани във времето форми, и на бизнес, и на ежедневието ни. Това би направило Банско една по-различна дестинация.
– Често думата курорт е свързвана с пошлостта, алкохолния туризъм и наркотиците – как Банско успя да не се превърне в Слънчев бряг?
– Има какво още да се желае в тази насока. Мога да дам следния пример – скоро се върнах от Андора, оказа се, че там нощни барове почти няма, няма еротични клубове, няма казина и заведения от подобен род. Хората там са с нагласа да развиват семейния туризъм – да има места, където туристите да карат ски, да спортуват, да се отдадат на пълноценна почивка. В България, за съжаление, виждането за гостоприемство вече е силно деформирано и това обуслови на много места самия вид туризъм. Ние сякаш сме прекалено добронамерени и гостоприемни – ние винаги се опитваме да дадем това, което туристът иска. Така допускаме да се нарушават общоприетите норми. Предполагаемо е, че за да има барове, то някои ги търси, а има ли търсене, има и предлагане. И въпреки това, ако сме по-твърди в налагането на правилата, то и профилът на туристите, които е ни предпочетат, би бил друг. На мен ми се иска да е точно така!
Изключително важна е ролята по места на кмета и общинския съвет, които заедно трябва да работят и чрез местните наредби да осигурят развитието на курортните градове в спокойна среда. Доколкото това е възможно! Казвам доколкото, защото възниква големият проблем – в българското законодателство не можеш да забраниш на някого да прави нещо, което му е разрешено по закон. Аз съм се съветвал с юристи относно това, че казината, например, не са необходими в курорта ни. Питал съм какъв е начинът да се забрани създаването, строежа на такива места – експертите казват обаче, че подобно нещо не може да се забрани. Явно законът е този, който трябва да лимитира тези дейности и да даде повече правомощия на местната власт, за да може тя да има думата при определяне на политиките в някои жизненоважни за живота на един град, на една общност. Това, по моему е истинската политика на местно ниво. Аз няма да спра да се опитвам, заедно с подкрепата на общинските съветници, да налагам правила за един по-спокоен и европейски тип живот в града ни.
– Днес Банско само като ски курорт ли можем да го определим? Може ли градът да бъде наречен културна дестинация, в която изкуството, в различните си форми, се развива?
– Банско се превърна в една много добра фестивална и културна дестинация. Не напразно е носител на наградата „Най-добра балканска фестивална дестинация”. Повече от 10 са фестивалните формати и са най-разнообразни. Някои правим сами, други спонсорираме, а на трети сме домакини. Мисля, че това е един действащ подход за привличане на туристите. На практика, това е един работещ модел за подкрепа на местния бизнес. Както знаете, има фестивали, за които хората специално резервират места – като джаз фестивала в Монтрьо например. Нашият джаз фестивал е на същото ниво за Югоизточна Европа. Вече има хора, които идват през август специално за него. Ето това трябва да е посоката за развитие – да се направят поне още 5 такива фестивала, за да привлечем още повече ценители. Разбира се, това е свързано с време, търпение и финанси. Но не е непостижимо!
– Успя ли да се съхрани в годините банската традиция – калдъръмените улици, народните песни, гозбите?
– Успя! Свидетел съм как се предава и запазва народното творчество чрез многобройните самодейни състави на територията не само на Банско, а в цялата община. Ние започнахме да се гордеем, с това, което сме били и това, което имаме – дори с нашия диалект. Ако навремето сме се притеснявали да говорим на него, защото имаше и такива години, то сега сме горди! Това е предимство, нещо самобитно и автентично. Бих се пошегувал, че банскалии сме двуезични и това е богатство.
– И говорейки за миналото, то нека кажем и няколко думи за бъдещето – какво предстои за Банско – какъв е пътят, по който върви градът?
– Банско безспорно ще върви по пътя на туризма. Няма две мнения по този въпрос. Най-важното нещо, което случвайки се, би подобрило баланса, е построяването на втората кабинка и построяване на два или три ски лифта и писти. Това ако се случи, Банско ще се превърне в един европейски ски курорт от съвременен тип, който ще предлага една качествена услуга. В момента имаме по-голям ресурс от леглова база, което не е добре, защото така се развива една нездрава конкуренция. Това би могло да се промени чрез повишване на цените, повишаване качеството на услугите и само така бихме привлекли качествените туристи. Тоест, оттук нататък, ние не трябва да работим повече за увеличаването на броя туристите в Банско, не това е най- важното. Важното е да привлечем все повече състоятелни туристи, а за да се случи това, трябва да се облекчи чакането с часове за качване в планината. Всичко това е свързано с построяването на втора кабинка.
В момента всичко е в ръцете на съда. Тричленният състав на ВАС взе едно неблагоприятно решение за Банско, което се обжалва в момента и сега ще се преразглежда от 5-членния състав на ВАС, което означава, че до края на годината ще има някакво решение, което ще даде, или не, зелена светлина за развитието на ски зоната. Чакаме решението на съда.
– Вие общувате с Ваши колеги от различни населени места – с какво Банско се отличава, къде в красивата България блести Вашият град?
– Моят град е уникален със съчетанието на история, природа, традиции и модерност! Това е, което ни отличава от другите курорти.
– Често синонимите на Банско са „зимната столица на Балканите“, „един от най-известните европейски ски курорти“, градът обаче успя да се „напълни“, така да се каже, и през лятото. Това ли беше целта – година, изпълнена с туристи и събития?
– Банско се развива все по-успешно и през лятото. Сигурен съм, че след години туристическият поток през юни, юли и август ще стане еднакъв с този през зимата. Позволявам си да отправя съвет към всички инвеститори – инвестирайте в летни активности, защото това е бъдещето на Банско! Планината през лятото е много по-приятна и гостоприемна. В самия град има какво да се види и да се преживее. Историята му, съхранения бит и култура, новите арт пространства и редица летни активности в планината са великолепна възможност за отдих.
Много често говорим за целогодишни курорти. Ако се замислим обаче те са много малко. Това са известните европейски столици като Рим и Виена, където се ходи през цялата година. Дори и известните ски курорти в Алпите също не са целогодишни. Те са основно зимни, а някои от тях са успели да развият летни активности, но това не ги прави целогодишни, а двусезонни – зима – лято. За да направиш един курорт целогодишен е много трудно, така че това е цел перспективата, към която се стремим.
Постигането на целогодишен поток е чрез конферентния туризъм. Имаме уникална леглова база. Инвеститорите могат да помислят за създаването на конферентни зали. Така хора от различни сфери – медицина, бизнес, спорт и не само, ще идват в Банско с работна и туристическа цел.
Използвам това интервю, за да благодаря на хората от общността, на бизнеса, на дейците на културата, на всички мои съграждани, за подкрепата, която получавам в стремежа си Банско и общината да се развиват модерно и динамично! Поздравявам ги с празника на Свободно Банско и им желая да бъдат все така привързани към нашия град и нашите ценности.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.