Банскалии почетоха паметта на Радон Тотев с изкачване на Радонова пусия

 Десетки банскалии изка­чиха едно от най-мистични­те места в Рила – местност­та Радонова пусия, други се събраха в черквата „Света Троица“, за да отдадат почит към саможертвата на Ра­дон Тодев и неговата чета. В края на Илинденското въс­тание през 1903 г. 70 души отиват на сигурна смърт, за да проправят пътя на първа­та вълна от десетки хиляди бежанци от южната част на Македония към освободена България. Няма друг такъв пример на героизъм и са­можертва, както постъпка­та на войводата и неговите сподвижници. Подвигът им остава в летописа на бъл­гарската история, а „Света Троица“ става единствена­та черква, в която право­славни християни поже­лават приживе да бъдат опети от божи служител.

Годината е 1903, месецът – септември. Илинденско­то въстание е избухнало в земите на цяла Македония – от Разлог и Банско до Смилево, Битоля и Охрид. Пламват Преображение и Одринско. Империята насочва многочислен ре­довен аскер срещу бунтов­ниците. Започват да горят едно след друго бъл­гар­ски се­лища. Кер­вани с каруци покъ­щнина, а след тях мъже, жени и деца се про­точват на де­сетки кило­метри на се­вер. На младия учител от Банско Радон Тодев е поверена задачата да охра­нява пътя над разложкото село Годлево в Рила, за да осигури безпрепятственото преминаване на бежанците през планинския проход.

Преди да потеглят към връх Айгидик, той отвежда всичките 70 комити в църк­вата и в разрез с църковните канони нарежда на свеще­ника да ги опее живи, защо­то е бил уверен, че отиват на сигурна смърт. Когато попът стига до младо момче, отси­ча: „А, не, теб не мога! Та ми­налата неделя аз те венчах тука“.

Службата в „Света Троица“ се превръща и в клетва за вярност към делото. На 4 ок­томври (22 септември стар стил) четата е обградена от 600 души турци. 5 часа про­дължава битката, в която 26 банскалии и войводата падат под върха, а жертвите на аскера са 90. Османлиите оставят телата на чакали и хищни птици. Но животът на хилядите бежанци е спасен – колоната вече е премина­ла тогавашната граница.

От героите на Радон То­дев оцеляват 43-ма, за да разказват на деца и внуци за подвига, като сред тях са двама чуждестранни жур­налисти – полякът Ромуалд Григориевич Пржевалски и Пьотър Николае­вич Орловац от Русия.

„Трудно може да се намери друг подобен пример на са­можертва. Но в него е събрана цялата истина за несъкрушимата воля на банска­лии да живеят свободни, в еди­нение с всички българи. И така те създават не само легенда­та за смъртната чета, но и отпра­вят послание към всички нас, които идваме след тях, и то е да помним“, каза кметът Георги Иконо­мов пред лобното място на четниците на връх Айгидик.

Радон Тодев е роден през 1872 година в Банско. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, връща се у дома и става учител. Като член на ВМОРО, е избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на органи­зацията.

Калин Калинов

Вестник “ Топ Преса „