Банскалии почетоха паметта на Радон Тотев с изкачване на Радонова пусия
-
- октомври 16, 2018
Десетки банскалии изкачиха едно от най-мистичните места в Рила – местността Радонова пусия, други се събраха в черквата „Света Троица“, за да отдадат почит към саможертвата на Радон Тодев и неговата чета. В края на Илинденското въстание през 1903 г. 70 души отиват на сигурна смърт, за да проправят пътя на първата вълна от десетки хиляди бежанци от южната част на Македония към освободена България. Няма друг такъв пример на героизъм и саможертва, както постъпката на войводата и неговите сподвижници. Подвигът им остава в летописа на българската история, а „Света Троица“ става единствената черква, в която православни християни пожелават приживе да бъдат опети от божи служител.
Годината е 1903, месецът – септември. Илинденското въстание е избухнало в земите на цяла Македония – от Разлог и Банско до Смилево, Битоля и Охрид. Пламват Преображение и Одринско. Империята насочва многочислен редовен аскер срещу бунтовниците. Започват да горят едно след друго български селища. Кервани с каруци покъщнина, а след тях мъже, жени и деца се проточват на десетки километри на север. На младия учител от Банско Радон Тодев е поверена задачата да охранява пътя над разложкото село Годлево в Рила, за да осигури безпрепятственото преминаване на бежанците през планинския проход.
Преди да потеглят към връх Айгидик, той отвежда всичките 70 комити в църквата и в разрез с църковните канони нарежда на свещеника да ги опее живи, защото е бил уверен, че отиват на сигурна смърт. Когато попът стига до младо момче, отсича: „А, не, теб не мога! Та миналата неделя аз те венчах тука“.
Службата в „Света Троица“ се превръща и в клетва за вярност към делото. На 4 октомври (22 септември стар стил) четата е обградена от 600 души турци. 5 часа продължава битката, в която 26 банскалии и войводата падат под върха, а жертвите на аскера са 90. Османлиите оставят телата на чакали и хищни птици. Но животът на хилядите бежанци е спасен – колоната вече е преминала тогавашната граница.
От героите на Радон Тодев оцеляват 43-ма, за да разказват на деца и внуци за подвига, като сред тях са двама чуждестранни журналисти – полякът Ромуалд Григориевич Пржевалски и Пьотър Николаевич Орловац от Русия.
„Трудно може да се намери друг подобен пример на саможертва. Но в него е събрана цялата истина за несъкрушимата воля на банскалии да живеят свободни, в единение с всички българи. И така те създават не само легендата за смъртната чета, но и отправят послание към всички нас, които идваме след тях, и то е да помним“, каза кметът Георги Икономов пред лобното място на четниците на връх Айгидик.
Радон Тодев е роден през 1872 година в Банско. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, връща се у дома и става учител. Като член на ВМОРО, е избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията.
Калин Калинов
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
