93-годишния д-р Тодор Петлов от Добринище с награда от кметът на Общината Банско Георги Икономов

Добринище участва в конкурса на Община Банско “Красивите градини на Банско”. В Дома на изкуствата кметът на Общината Георги Икономов награди най-възрастния участник в конкурса – 93 годишния д-р Тодор Петлов от Добринище, на който бе отделено специално внимание. Със своята вълнуваща реч, докторът трогна присъстващите и въпреки своята преклонна възраст, показа своята любов към флората на Пиринския край. Топ Преса, ще ви запознае с живата енциклопедия на Добринище. Човекът, който знае всичко за миналото на тогавашното село и сегашния град. Докторът лекувал стотици деца в региона. Д-р Петлов, който в градината си отглежда над 1200 растения и притежава уникална библиотека с хиляди заглавия.

Топ Преса ви среща с д-р Тодор Петлов

Д-р Петлов, представете се на нашите читатели….

– Името ми е Тодор Благоев Петлов, роден съм в Добринище и всички жители на градчето ме знаят, като Тоше. Нося името на дядо ми. На времето той е бил търговец. Трима братя сме и една сестра. Баща ми е бил обикновен селянин, които е бил много предприемчив човек. Занимавал се е със земеделие и е бил само с четвърто отделение – образование. Майка ми е от знатния добринишки род – Козареви, тя е била абсолютно неграмотна. Ходила е само един ден на училище. Имали стадо овце, баща и я хванал за косата и й казал: “Немаме нужда от женски даскали, ти требва да одиш с козите” . Но въпреки това беше интелигентна жена, която също като баща ми имаше много добра памет.
Дядо ми е имал 10 коня и е докарвал беломорски стоки от Серес, Драма и Кавала. Търгувал е с маслини, риба, памук, но през 1903 година, когато избухва илинденското въстание на 15 септември, дядо ми бил нападнат от помашка група и бил ограбен и убит. Така, всички са останали сираци. Най- големия бил баща ми на 13 години и той поел издръжката на семейството. В тази среда съм роден на 8 юни 1926 година, като трети син на семейство Петлови. Израснал съм в абсолютно селска обстановка. Не съм имал никаква интелектуална помощ от родителите си. От малък иначе имах интерес към науката. Най-любимото ми занимание беше четенето на книги, а майка ми често ми се караше, казваше:“Кирил и Методи са немали друга работа та са написали азбуката” .Основното си образование съм завършил в нашето селско училище което носи името на „Св. Климент Охридски’’ и беше със статут до трети клас. През 1940 година продължих гимназиалното си образование в първа мъжка гимназия в София. Но за съжаление там учих само една година. Защото германските войски нахлуха в България и се настаниха в училищата. Продължих образованието си в Разлог, където се и дипломирах през 1946 година. Бях много ученолюбив и мога да отбележа, че съм от първия курс, който се откри в Медицински университет – Пловдив през 1946 година. Класирах се на едно от челните места. Кандидатствахме с химия и български. На третата година бях изключен, като син на Михайловист (След убийството на Тодор Александров (30 август 1924 г.) ВМРО се разцепва на „протогеровисти“ и „михайловисти“ по името на двамата членове на ЦК – генерал Александър Протогеров и Ванче Михайлов). Баща ми макар и с четвърто отделение – образование е бил кмет на Добринище и като член и ръководител на македонската група на Иван Михайлов е награден на 28 октомври 1928 година за добра дейност….

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса