Connect with us

Таблоид

Името на ЮЗУ се чува от Съединените щати до Китай

Published

on

Професор д-р Георги Апостолов е зам.-ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благо­евград. Той отговаря за научно-изследователската дейност и докторантското обучение. Има дългогоди­шен административен опит и добри атестации за рабо­тата си в университета и в научните среди в страната и чужбина. Преди да заеме този пост през 2015 година проф. д-р Георги Апостолов ръководи успешно Фило­софския факултет на ЮЗУ в продължение на 8 години.

– Готови ли сте за нова­та учебна година, професор Апостолов?

– В абсолютна кондиция сме. Подготвени, отпочина­ли, още повече, че тази годи­на започваме работа малко по-късно. Кандидатстудент­ската кампания мина отлич­но, попълнили сме всички места, с малки изключения. Традиционно има специ­алности, които се търсят по-малко. Освен местата за бакалавър, в момента тече кампания и за магистри. През септември набираме студенти-магистри, там си­туацията вече е по-различ­на. Свързана е с различни фактори като раждаемост и мобилност на младите хора, просто магистърските про­грами ги записват хора, кои­то са завършили някакво висше образование, работят и имат потребност от допъл­нително образование. За ня­кои това ще е второ или тре­то висше образование. По същото време тече и нашата кампания за докторантско обучение.

– Колко докторанти ще подготвя тази година ЮЗУ?

– Що се отнася до докто­рантското обучение там мо­жем да се похвалим дори, защото тази година имаме повече бройки от минала­та година. Тази година сме обявили 118 места редовно и задочно обучение, прием, субсидиран от държавата, което е изключително мно­го. В сравнение с миналата година, когато бяха малко над 100, сега са завишени нагоре. Тоест – първата го­дина бяха 66, втората – 88, третата – 98, сега – 118. Суб­сидията за един докторант е колкото за двама редовни бакалаври и таксата е висо­ка. Освен това докторантите се ползват с много различни екстри – финансови бонуси, които получават. Някои от тях даваме ние от универ­ситета, други получават от държавата.

– Напоследък е актуална и темата за качеството на младите хора, които идват в университета от учениче­ската скамейка. Какво е ва­шето мнение?

– През по­следните годи­ни се запазва, за съжаление, ниското ниво, което идва от училище.За съжаление казвам, защо­то основното, което виждаме най-напред, е проблем с пра­вописа. Затова моят колега Антони Стои­лов предлага­ше за всички студенти да се въведе задъл­жителен курс по български език, за да мо­жем да запъл­ним тези праз­ноти, тъй като те не се запъл­ват в процеса на обучението. Всяка една специалност има своя спе­цифика, специфично съдър­жание, което не предполага обучение по български език. Така че тези проблеми дори се мултиплицират, студен­тите тук трябва да овладеят по-сложна терминология, по-сложни начини на изказ, по-сложни граматически конструкции и затова има­хме такова предложение.

– Има ли шанс това пред­ложение да се реализира?

– Може и да успеем да го въведем, макар че то е свързано с много трудности, включително и финансово обезпечаване. Но обмис­ляме, обсъждали сме го на Академичен съвет. Второ­то е липса на широка обща култура у нашите студен­ти. Ние много трудно над­граждаме. Ако преди доста години студентите, които идваха в университета ня­как имаха широка култура и ние започвахме от самото начало да надграждаме, да ги въвеждаме в специфика­та на специалността, сега, общо взето, преподаватели­те чисто практически са си изработили един такъв под­ход – правят нещо като въ­веждащо изпитване, карат студентите да попълнят тест или да разработят някаква свободна тема, за да видят тяхното ниво. За да знаят от­къде да започнат. И за съжа­ление много често се налага да се връщаме назад, да по­пълваме празноти, липсва­щи знания. Аз много често питам студентите кои книги са прочели преди да дойдат в университета. И кои име­на познават. За съжаление единици са тези, които са чели дори една книга. Много голяма част от тях от някои специалности, разбира се, не са чели книги. Учили са си уроците добре, получа­вали са отлични оценки, но към самостоятелна отделна книга да са проявили любо­питство, такова нещо няма.

– Това означава ли, че университетът трябва да се нагажда спрямо новото по­коление?

– Ние се променяме, за­щото, когато човек влезе в час и започне да води лек­ции, и вижда неразбиране и учудване от страна на сту­дентите, и когато им зададе няколко въпроса и вижда, че те не знаят основни автори, основни личности – истори­чески или културни, тогава ние започваме да се адапти­раме и да слизаме малко на по-ниско ниво и да търсим някакви забавни начини, за да ги въвлечем в матери­ята. Те нямат вина, ако се замислим сериозно, през всичките тези години всич­ки ние, и те, и ние сме обект на някакъв експеримент. Ако погледнем обективно на събитията, които се включ­ват в областта на образова­нието, нещата могат лесно да се изяснат. Последните 10 години се смениха 10 министри, уважавани хора, авторитетни, но всеки един със своите виждания, кои­то са различни. Налагат се неща, които скоро след това се отменят. Преработват се стратегии, появяват се нови идеи, които след това се забравят. Нещата вървят половинчато и несистем­но. Участвал съм в изклю­чително много проекти, в международен обмен, ходил съм къде ли не и виждам какво се случва в страни с напреднали образователни системи. Преди години те също са били в лоша ситуа­ция. Да вземем за примери Ирландия или Финландия. Преди около 50 години във Финландия установяват, че образованието е критично, лошо, изработват стратегия, следват я и в момента обра­зователната система там е на много високо ниво.

– А защо у нас не се пра­вят такива стратегии?

– Появяват се такива стра­тегии, но в това разногово­рене някак като че ли всичко пропада.

– Политиката ли пречи?

– Това е на политическо ниво. Политиката на държа­вата по отношение на обра­зованието трябва да бъде единна, но тя не е такава. Поне така го виждаме ние. Например в областта на висшето образование 2010 г. се отмени един закон за развитие на академичния състав от 1973 година. Но вместо нещо по-добро да се случи, това създаде хаос. През годините този закон мина в различни варианти на проекторедакции, ние ги следяхме на страницата на парламента, влизаха в комисии, обсъждаха се, не­прекъснато сме пращали нашите концепции. Сега на 5 май излезе промяна в закона за академичния със­тав, който донякъде промени системата, донякъде я подо­брява, но частично. В нея продължава да има неясноти и необмислени тек­стове, които ни съз­дават много големи затруднения. Да речем следното – имаше правилник за изследване на на­учно-изследовател­ската работа, приет през 2015 г. Тази година обаче той се отмени тотално и се въведе нов. Това създава несигурно усещане у нас. Раз­бира се, че мобили­зираме цялата аке­демична общност да генерира идеи, да дава предложения, но всичко потъва в пясъка. Изводът е, че държа­вата не работи в синхрон с образованието. На нас така ни се струва. Защото има много разумни идеи, които никога не ги приемат и ни­кой не се вслушва в тях. Така човек започва да се отчайва в такъв момент и имигрира, влиза навътре в себе си. Или се отдава на академично пе­чалбарство. Ходи по универ­ситетите, води лекции, не го интересува нищо. Как да мо­тивираме хората да работят в такива условия?

– Все повече млади хора избират да учат в чужбина…

– Да, това е тенденция от доста години. Доколкото знам около 20 000 младежи учат в чужбина. Аз винаги се опитвам да видя добро­то. Защото, когато ние не можем да предложим дос­татъчно добро качество, ес­тествено е младите хора да потърсят по-доброто. Ние се стремим да създадем добро качество, но то е несравни­мо, защото в който и уни­верситет по света да отидем виждаме начина, по който той е оборудван, по който функционира, как се трети­рат студентите, има прави­ла, които строго се спазват. Абсолютна безкопромис­ност в обучението, библиоте­ки, пълни със студенти, мла­дежи, които пълнят залите с лаптопи, папки, учебници. Докато при нас е доста труд­но това да бъде осъществе­но. Защото се съобразяваме с демографската криза, дър­жавата е задала принципа ние да зависим от броя на студентите, а не от тяхното качество.

– Образованието у нас произвежда ли аутсайдери?

– Да, може да се каже, но това нещо го има и в чуж­бина, не е само българско явление. Разбира се, при нас е в много по-голяма степен. Заради безкрайната реформа на образованието, трансформацията на цялото общество. У нас има много университети, бълват вся­какви специалности и съв­сем нормално е всички те да страдат за студенти. Защото те създадоха нетипични за тях специалности. В момен­та има 52 висши училища в страната. В този смисъл ге­нерираме аутсайдери. В мо­мента това, което се прави, е едно праволинейно измер­ване на начина на пазар на реализация на студентите. Тази мантра, която се из­ползва в обществото ни и от академични среди, и от бизнеса, и от политиците, това е мантрата „Я да видим колко от вашите студенти са реализирани на пазара на труда?”. Т.е. ние, университе­тите, сме приемани като фа­брики, които произвеждат стока за пазара на труда, в случая – работна ръка. Това не е особено правилно. Това не вниква в спецификата на университетското образова­ние.

– А как е в чужбина?

– Във Финландия има два типа образователни инсти­туции – едните са приложни, другите са научни. Едните произвеждат специалисти за пазара на труда, другите произвеждат хора с висше образявание, които да се ре­ализират по много различни начини. Заради непознаване на спецификата на висшето образование и функциите на университетите изобщо в обществото, се стига да тази елементарна идея за пазарната реализация. През последните 50-60-70 годи­ни светът се развива с все по-голяма интензивност. От доста години навсякъде се налага принципът на така наречената мултидисци­плинарност, създаване на специалисти, които владеят различни области на знание­то. Такива, които да могат да се справят в този сложен свят, в който живеем днес. В такава посока трябва да ра­ботим и ние.

– В каква посока трябва да се развива ЮЗУ?

– През последните години ние израснахме изключител­но много, спечелихме много проекти, които са свързани с международни програми. Ние станахме международ­но видим университет. Име­то на ЮЗУ се чува от Съеди­нените щати до Китай. Ние имаме над 120 подписани договора с чужбина. Имаме около 4-5 пъти нарастване на средствата по Програма Еразъм. Ако в началото на нашия мандат те бяха 18 000 евро за мобилност, сега са половин милион. Ние в мо­мента имаме пари, които да осигурим на преподаватели, студенти да отидат седмица, две, три в други страни, да специализират, да общуват, да работят. Имаме и спече­лени по европейски програ­ми проекти. Разрастнахме докторантското обучение, в момента имаме над 400 док­торанти. От тях между 70 и 100 са чужденци от 13 дър­жави. Това, което за мен бе огромно възнаграждение за нашия труд бе едно момиче от университета в Брюксел. То беше цяла година на об­мен по Еразъм на обучение, специалност „Психология”. Поиска среща с мен преди да си замине и каза, че е изключително впечатлена и доволна от всичко в нашия университет. Попита ме как­ва е възможността да прави докторска програма и в два­та университета – в Брюксел и в Благоевград. За съжале­ние нямаме такава програ­ма, нямаме такъв подписан договор с тях, но български­ят закон, който позволява двойно ръководство. Т.е. – ние можем да акредити­раме и да предложим двой­на програма на обучение. Когато тя разбра, че нашите програми са акредитирани и важат в целия свят, реши, че е добре да учи тук. Тя прояви интерес как може да остане на работя в ващия универси­тет. За мен това бе изключи­телно важно. Това са бели лястовици и това е нашият път. Студентите намаляват, това е нормално, това са ес­тествени процеси и ние не се сърдим. Нивото на студенти­те пада, това също не е при­ятно. Начинът, по който мо­жем да компенсираме тези дефицити, е докторантското обучение. Ако имаме някъде проблеми за запълване на бройките, за доктор нямаме такива проблеми. Там има конкуренция, борят се 5-6 човека за едно място. Тук е нивото, което ние търсим. Чуждестранните студенти също са на високо ниво. Ние в момента сме на трето или четвърто място по докто­рантско обучение. Наскоро получихме документи от МОН от южнокорейка, която иска да учи при нас. С неве­роятна автобиография, не­вероятна мотивация. Това са нашите бели надежди за правилното развитие на уни­верситета.

Вестник ” Топ Преса ”

Таблоид

ВиК – Благоевград предупреждава за опасност от замръзване на водомерите

Published

on

Във връзка с настъпилото застудяване и очакваните минусови температури през следващите месеци, “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Благоевград напомня на своите потребители, че е необходимо водомерните възли и водопроводните инсталации, които са на открито, да бъдат зазимени.

Тръбите и крановете трябва да се изолират с материал, който не поемат влага. Практиката показва, че най-голяма опасност от замръзване на водомерите съществува за имоти, които не се обитават през зимния сезон, както и водомери, разположени в мазета и части на жилищни сгради, които не се отопляват.

Препоръчително е прозорците на съотвените помещения да се уплътнят, а вратите да се затварят плътно. Освен това, трябва да се изолират от студа водомерните шахти.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Благоевград информира, че не е препоръчително външни чешми да бъдат оставяни течащи през зимата.

Continue Reading

Таблоид

Тъжно! Ковид-19 погуби още един млад мъж в Благоевград

Published

on

КОВИД-19 погуби още един млад мъж  в Благоевград – Георги Кафеджийски. Той беше баща на две дъщери – Михаела и Ана-Мария, а съпругата му Анита е бивш пиар на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ в Благоевград.

“Отиде си моят, Жоро! Не можа да пребори коварната болест Ковид. Остана само светият спомен за щастливите дни, в които бяхме заедно. Никога няма да забравим добротата и обичта, с която ни даряваше. Ти беше най-добрият съпруг и баща за пример! Почивай в мир и да е светъл пътят ти! Обичаме те!”, написа тя в личния си профил.

Екипът на Топ Преса изказва съболезнования на семейството и близките.

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

декември 2020
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 

ПОПУЛЯРНИ


Office Lizenz Kaufen Windows 10 pro lizenz kaufen Office 2019 Lizenz Office 365 lizenz kaufen Windows 10 Home lizenz kaufen Office 2016 lizenz kaufen office lisans satın al office 2019 satın al