Радон Тодев и неговите четници –опети приживе, загинали за България
-
- октомври 3, 2018
В храм „Света Троица“ в Банско бе отслужена заупокойна молитва в памет на четниците и техния водач Радон Тодев.
На 22. 09., когато България отново отпразнуват своята Независимост, се навършват и 115 години от гибелта на Тодев. Преди 110 години страната ни е провъзгласена за независима от чужда власт и политика. 5 години преди това в Рила – над Бачево и Годлево, все още миришело на кръв.
Там е лобното място, на което от башибозуци са убити двадесет и трима банскалии, 1 мъж от Годлево и един неизвестен и до днес. Там днес има стабилен кръст, който означава Радонов гроб и пази паметта за един прецедент в българската история.
На 14.09. Илинденското въстание се пренася в Разложката котловина. За кратко въстанието е потушено и удавено в кръв. Опожарявани са селища. Населението се изтегля без Юндола до свободната част на родината. Радон Тодев и четниците му са щитът, който предпазва цивилното население, бягащо към свободата.
Тодев, водач на ВМРО в Разложко, и четниците му знаят пред какво се изправят. Марко Зехтенджиев е бил знаменосец на четата.
Те пожелават да бъдат опети в тишината на гробищната църква в Банско. Това са хората, които след това фолклорът ще възпее.
Кочо Молеров, един от книжовниците в Банско, брат на Димитър Молеров, е устатник в Илиндеско-Преображенското въстание. Кочо имал съдбата след гибелта на Радон Тодев и неговите четници да отиде и със свой други съратници да погребат телата на загиналите Радонови четници.
А прецедентът:
Когато свещеникът, който е извършил опелото на живите поборници, се приближава до един от тях, може би най-младият, вдига ръце към небето и горчиво проплаква: „Не този, Господи, та аз вчера го венчах!”.
Тодев е роден през 1872 година. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията.
На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 човека води сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1,000 души башибозук.
След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени, нямат вода и боеприпасите привършват. Но никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета, а жертвите за аскера са 119 души. Практически цялото цивилно население, което охраняват, успява да стигне и пресече българската граница.
ПЕСЕН ЗА РАДОН ВОЙВОДА
Глуха е доба потайна,
месец йе грейнал над село,
де джиди санце айдушко,
де джиди санце айдушко.
От друм дружина минува
край село кротко, заспало,
де джиди село комитско,
де джиди село комитско.
Жална им баба насрешча мило си пита дружина:
Кам ви, дружина, млад Радон, дека, баби, остана моето чедо перинско ?
Млад Радон, бабо, остана горе ми горе на Рила, на Годлевската плaнина.
Кам му, дружина, чепето, три годин го баба четила, милото чепе комитско ?
Остана, бабо, остана горе ми горе на Рила, на дива коза легало.
Кам му, дружина, пушката, пушката, баби, дружката, дружина мила на баба ?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, на бор столетен, вековен.
Кам му дружина сабята, сабята чичовaта му, дружина мила на баба ?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, низ тия диви пържари, де джиди зрели ягоди.
Жална ми бабо, послушай,
кога нощ страшна настане,
завият влъци, лисици,
забухат птици злокобни,
бухайте птици кръвнишки !
когато ревне гората,
ой горо, море, зелена,
Радон от гробо излазе,
откача пушка от боро,
препасва сабя френджия,
намета чепе комитско,
по гори броди самотен,
чичо си Благо да траси.
Кам ви, дружина, млад Радон,
млад Радон, ваша войвода,
моето чедо перинско,
моето чедо перинско.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
