Златото на Яне Сандански
-
- октомври 3, 2018
Още със създаването му Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) през март 1895 г. става източник както на материални средства, така и външно представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и на поробените българи от Македония и Тракия. Вътрешната организация не само разчита, но и получава парични средства, оръжие, снаряжение, медикаменти и революционна литература от Върховния комитет. Зад тази подкрепа в повечето случаи стои българското правителство.
Тя се привежда за революционната организация чрез създаденото през 1896 г. Задгранично представителство на организацията в София. По този повод Гьорче ще възкликне пред проф. Любомир Милетич: „За нас България е много скъпа!” Целта на ЗП е да се представлява организацията пред българското правителство, партии, парламент и дворец, а задграничните представители по право са и членове на Върховния комитет и присъстват на неговите заседания.
Първите представители на организацията са Гоце Делчев и Гьорче Петров. И до днес в архива на Върховния македоно-одрински комитет в Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се пазят разписките от получените суми и др. от представителите, част от които са публикувани. Всяка криза в отношенията между двете организации и между революционната организация и българското правителство се отразява сериозно върху революционното движение на българите в Македония и Одринско. Първата такава криза е по време на правителството на д-р Константин Стоилов, който по интриги от солунския търговски агент Атанас Шопов прекъсва връзките си с организацията, обвинявайки я в разбойничество. Поводът за това са акциите на организацията за насилствено събиране на пари. Тези акции, както и разкритията на турските власти за съществуването на ВМОРО довеждат до т. нар. „афери”. Думата „афера” трайно влиза в терминологията и в практиката на революционната организация, независимо че смисълът на тази френска дума е друг. В превод на български език тя означава „работа, сделка”, но в говоримия език в нея се влага негативен смисъл, от която е и производното „аферист”.
Особено критично за организацията става положението след прекъсването на връзките й с Върховния комитет по времето, когато негов председател е Борис Сарафов. Вина за това има преди всичко амбициозният Сарафов, на който нарастват апетитите да подчини на себе си и ВМОРО и да ръководи и революционното движение. Гьорче Петров е принуден да напусне заседанията на Върховния комитет и е интерниран от властите в Търново. От този момент организацията е принудена само да се погрижи за своята издръжка и въоръжаване и снаряжаване на започналите да действат нейни чети, под ръководството на Гоце Делчев. След редица неуспешни афери на сцената излиза доскорошният член на Върховния македоно-одрински комитет и председател на Дупнишкото македоно-одринско дружество Яне Сандански.
От времето, когато започва противопоставянето на двете македоно-одрински организации – легалната и революционната, Сандански твърдо застава на страната на Вътрешната организация и влиза отново с чета в Македония през 1901 г. От този момент неговата известност преминава границите на България и на поробените български земи – Македония и Тракия. ВМОРО започва да изпитва глад за оръжие и бойно снаряжение, тъй като кризата в отношенията между ВМОРО и ВМОК се засилва и тя вече не може да разчита на Комитета. Поради тази причина Организацията предприема няколко отвличания с цел да се получи паричен откуп при връщането на отвлечените пленници. Първата такава замислена и неосъществена акция е отвличането на детето на един от най-богатите българи – Иван Евстратиев Гешов, банкер, водач на Народняшката партия и по-късен министър-председател. Втората акция, ръководена от самия Гоце Делчев, в четата на когото влизат и анархистът Петър Манджуков, и офицерът войвода Антон Бозуков е отвличането на детето на богат струмишки бей. Акцията е успешна, бегчето е отвлечено, но в последния момент, когато трябва да се изплати откупът, пленникът избягва и акцията пропада. Третата акция, ръководена от анархистите Славчо Мерджанов и Петър Соколов, заедно с арменските революционери Бедрос Сиримджиян и Татул Зармориян, успява да отвлече сина на един одрински бей и да поиска паричен откуп. Но беят отказва всякакво споразумение и с цената на живота на сина си, който е екзекутиран от революционерите пред очите на бащата и доведената турска войска, акцията завършва с пълен крах, като част от четниците са избити на място от редовната турска войска, а заловените българи и арменци са съдени по бързата процедура и обесени едновременно в четирите посоки на Одрин, т. е. на кръст, понеже са християни.
Едва четвъртата акция от ръководената от Яне Сандански сборна чета, в която влизат едни от най-добрите войводи на ВМОРО – Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов, Сава Михайлов, Андон Кьосето, Петър Юруков, Александър Дърводелски, Стефан Мандалов и Кара Васил, успяват да заловят американската протестантска мисионерка Елен Стоун и нейната спътничка, също мисионерка, българката Катерина Стефанова Цилка. Катерина Цилка е женена за албанеца Григор Цилка, революционер и участник в изграждането на свободна Албания след Балканските войни. Тази акция единствена е успешна от замислените и подготвени акции на ВМОРО и то благодарение на твърдостта и предвидливостта на ръководителя й Яне Сандански, а не на неговата жестокост, както пише проф. Любомир Милетич. Нима другите неуспешни акции бяха по-малко жестоки и те ръководени също от едни от най-авторитетните водачи и войводи на ВМОРО. Организацията и в Солун, и във Велес, и в Кукуш, и в Битоля предприемаше такива акции по отвличания и по насилствено събиране на пари, за да се снабди с оръжие за предстоящото въстание, за което непрекъснато сигнализират българските търговски и дипломатически агенти в Турция.
Тъй като е особено интересно встъплението на проф. Милетич към спомените на Я. Сандански, които се отнасят до аферата „Мис Стоун”, ще цитирам следния откъс от него:
„Затова не може да ни учудва, ако и Яне Сандански, у когото се отразява средният манталитет и условният морал на досежната среда от онова време, не се е поколебал, търсейки изход от безпаричието, да прибегне към практикуваното още от старо време жестоко средство – да се плени някоя личност, за да се вземе богат откуп. С такива планове са се носили тогава и други наши, много по-видни революционери и са ги осъществявали без много морални скрупули, понеже обикновено се е касаело до пленяването на някой богат турчин. Но Яне Сандански в своята безогледност превъзхожда всички други, за което никак не му е пречила и вродената жестокост, като е скроил и изпълнил смелия план да се залови виден чужденец от средата на американските протестантски мисионери в Македония. Не го е отвратило от намерението му и обстоятелството, че вместо очаквания мисионер, идела към Банско мисионерката мис Стоун, защото с това, че ще бъде заловена една жена, никак не са се намалявали изгледите да се получи голям откуп. Характерно е, че Сандански в случая се е допитал за мнение, сиреч за одобрение на плана си и у по-високи ръководни личности на организацията, които, обладани от началото „целта оправдава средствата”, дали съгласието си. Нека не се забравя още, че в такива случаи е преобладавало схващането, че със залавянето на чужденци преди всичко язвително се засягат морални и материални интереси на турската държава, която в края на краищата оставала пред чуждия свят отговорна за царуващото в пределите й безправие и която ще понесе за своя сметка и изплатената на въстаниците откупна сума. Смятало се, че по този начин се постига в полза на македонската революция двойна цел – разклащане престижа на Турция и същевременно добиване необходими за делото парични средства. И Сандански, гледайки така, види се, на своя план, го извършва с особен такт и с необикновено търпение и решителност издържа докрай в течение на месеци, преодолявайки дори романтични мъчнотии, като е трябвало да крие заловените жени, американката мис Стоун и придружаващата я българка, г-жа Цилка, до момента, когато след получения откуп живи и здрави ги е освободил. В това усърдие му е помагал и войводата Черньо Пеев, както ще се види от спомените на Сандански, в които се разправят любопитни подробности по пленяването на мис Стоун, неизвестни досега. Историята с пленяването на мис Стоун направи тогава голяма сензация, стана достояние на нашата и чуждата преса и цял свят разбра най-сетне, че това е дело на македонските революционери. Самата мис Стоун сетне, въпреки претърпените ужаси, бе държала сказки в Америка в полза на македонското дело, на което тя впоследствие твърде е съчувствувала. За голямо съжаление на Сандански получените американски пари за освобождението на мис Стоун сетне повечето отишли не за прямите цели на организацията, а за да се изкара докрай борбата, която подирната беше подйела против върховистите. С това се е пропуснало благоприятното време да се снабди населението с оръжие за въстанието, което в Солун Централният комитет бе решил и насрочил за през пролетта на 1903 година.”
В защита на Сандански и на организацията, както и на поробените българи от Македония и Одринско, се застъпва „жертвата“ – Елен Стоун, след завръщането си в Съединените щати. Елен Стоун публикува на два пъти спомените си „Шест месеца сред разбойници” и „Сред македонските разбойници”. А другата отвлечена – Екатерина Цилка, също разказва своята история в спомените си „Родена сред разбойници” и „Отвличането на Елен Стоун и Катерина Цилка в планините на Македония”. Елен Стоун никога не пропуска възможността да застане публично на страната на поробените българи и на тяхната революционна организация и започва да нарича в спомените си, което се потвърждава и от спомените на Катерина Цилка, и както посочихме и по-горе, войводата Сандански с прозвището Добрия човек. Човекът и революционерът, който не успя да създаде свое семейство и деца, с такава обич и грижа трепери над чуждото дете, което ражда по време на отвличането Катерина Цилка, и започва да го нарича с най-мили думи и го обявява за „късметчето” на четата. От спомените на двете отвлечени жени проличават най-добрите качества на българина, въплътени в образа на революционера Сандански и то в най-екстремната ситуация, в която би могъл да попадне не просто един човек, но и един войвода и да излезе не само с успех, но и с чест. Тази акция прави популярна ВМОРО, теглата на българите в Македония и Одринско и на самия Сандански и далеч зад океана. Акция, изпълнена блестящо и по възможния най-хуманен начин и нямаща нищо общо със съвременния тероризъм. Поглеждайки назад в нашата история, комбинацията от героизъм и хуманизъм можем да намерим с хиляди в борбите на българите в освободителното им движение.
Я. Сандански прави предварително проучване и решава да отвлекат американската протестантска мисионерка Елен Стоун. Удобен случай се открива по време на гостуването й в Банско в дома на българската учителка Катерина Стефанова Цилка. Катерина Цилка се сближава с Елен Стоун по времето, когато посещава курса на мисионерката за болногледачки.
Сборната чета, под водачеството на Сандански, на 21 август 1901 г. причаква в местността Подпряната скала завръщащите се от Банско на път за Горна Джумая мис Стоун и Цилка, придружавани от турска въоръжена охрана. Нападателите се представят за турски разбойници, като дори говорят на турски пред охраната и спътниците на отвлечените жени.
Скоро става ясно, че това е акт на чета на ВМОРО. Четата заедно с отвлечените се придвижва в близост само до българските села в Горноджумайско. Скоро се оказва, че Катерина Цилка е в напреднала бременност, което утежнява предвижването на четата и заложничките.
Телеграфните агенции и пресата бързо разнасят новината из цял свят. Раздвижва се и дипломацията, а американското правителство през втората половина на септември 1901 г. командирова в София генералния си консул в Цариград, за да настоява пред българското правителство да вземе мерки за освобождаването на заложничките. Чарлз Дикинсън се среща с министъра на външните работи и неговия заместник и застъпва турската теза, че четата със заложничките се намира на българска територия и българската страна е отговорна в случая.
Независимо че българските власти отхвърлят всички обвинения, турско-българската граница е поставена под наблюдение, за да се предотврати евентуалното преминаване на четата на българска територия. Поставени са под наблюдения и ръководителите на Върховния комитет. Но четата съвсем няма намерение да преминава на българска територия.
Скоро Сандански и войводите съобщават на отвлечените, че те не са турски разбойници, а български революционери и им излагат целта на акцията – искането на откуп. Заложничките са заставени да напишат писмо до касиера на мисията на протестантите в Цариград, но куриерът се уплашва и го предава на турците. По такъв начин става напълно ясно кой и защо е отвлякъл мис Стоун.
На 7 септември 1901 г. мис Стоун написва нови писма до Едуард Б. Хаскел, който е учител в Протестантското училище в Самоков, и до касиера на мисията Уйлям Пийт. Този път писмата са занесени лично от Кръстьо Асенов, владеещ говоримо и писмено френски език, който ги връчва на Хаскел. Мис Стоун в писмата излага причините, поради които са отвлечени, посочва исканата сума, за да бъдат освободени, като се определят под диктовката на ръководителите на четата мястото и начина за предаването на откупа. Хаскел след получаването на писмата веднага заминава за Цариград. В резултат за София отново заминава Дикинсън, но не да изплати откупа, а да търси пак начин чрез българските и турските власти да се открие четата и да се освободят заложничките. След като мис Стоун написва ново писмо, в което се потвърждават исканията и условията, Кр. Асенов отнася писмото на 12 октомври 1901 г. на Е. Хаскел. След установената директна връзка с Дикинсън се провеждат три срещи – първата на Кр. Асенов, втората на Христо Чернопеев, а третата на двамата заедно с Дикинсън. Американският дипломат отказва да изплати искания откуп, но предлага по-малка сума. Преговорите са прекъснати, а Дикинсън се връща в Цариград, като оставя свой представител за евентуална връзка.
След прекъсването на преговорите и напредналата бременност на Цилка нови затруднения изникват пред четата със заложничките. Влошените отношения на организацията с Върховния комитет и разнеслата се информация, че ВМОРО преговаря за получаването на откуп от Американското посолство в Цариград, чета на комитета, предвождана от върховисткия войвода Дончо Златков започва да преследва четата, за да отнемат жените и те да получат откупа. Четата със заложничките е нападната от Дончовата чета при с. Тросково. На помощ на нападнатите се присъединяват селските милиции от съседните села и отблъскват върховистите. Четата продължава трудното си предвижване в Дупнишко и Горноджумайско, като заобикаля селата Селище, Покровник, Сушица, Тросково, Лешко, Дряново, Сърбиново. Наближава и времето за раждане. На 22 декември 1901 г. Цилка ражда в една винарска изба, близо до с. Сърбиново. Кръстница на детето става мис Стоун, която му дава своето име Елена. Кръщенето става в присъствието на цялата чета. Въоръжените мъже, със закоравели сърца от трудностите на четническия живот, започват да наричат бебето на Цилка „талисманчето на четата” и ограждат с грижи както бебето и родилката, така и мис Елен Стоун. Увеличилите се трудности пред четата принуждават ръководителите на акцията на отстъпчивост. Размерът на откупа е намален.
Със завършека на проточилата се във времето акция се ангажира лично американският посланик в Цариград Джон Лейшман. Съставена е комисия за преговорите, в която влизат А. А. Гарджуло, първи драгоман на посолството, У. У. Пийт, касиер на мисията, д-р Джон Х. Хаус, ръководител на мисията в Солун. След като комисията се събира на съвещание в Солун, решават да заминат за Сяр, за да влязат отново във връзка с четата и да продължат преговорите. Представителят на Дикинсън в София успява, от своя страна, да постигне уговарянето на окончателния размер на откупа. Договорената сума е 14 500 турски лири, равняващи се на 63 800 долара. Комисията се премества в Банско и очаква пристигането на сумата от Цариград, за да влезе в контакт с представителите на четата. След като пристигат парите на 13 януари 1902 г., по предложение на Я. Сандански, Кр. Асенов и Сава Михайлов се постига споразумение да се предадат още в Банско.
Ръководителите на четата предлагат парите в куфарите да се предадат тайно и на тяхно място да се постави олово, след което комисията заедно с охраната да отпътува за Цариград и да се създаде пред турските власти впечатлението, че не е постигнато споразумение и парите не са предадени и в бъдеще ще се търси нова връзка с четата. Тайно на 19 януари 1902 г. подмяната е извършена успешно и пратениците заедно с охраната поемат обратния път. Уговорката е жените да бъдат предадени на друго място, за да се отвлече вниманието на турските власти. Четата с парите се отправя за България, а жените с част от четата на Чернопеев се намират в родното село на Сандански Влахи.
След почти шестмесечно приключение, което завършва благополучно, мис Елен Стоун и Катерина Цилка с детето са освободени на 10 февруари 1902 г. край с. Градошорци, Струмишко.
Мис Елен Стоун около един месец престоява в мисията в Солун и след това отпътува за САЩ. Скоро там пристигат и Катерина Цилка със съпруга си и с малката Елена.
Тук те записват спомените си, като тези на мис Стоун са публикувани в органа на американските протестанти – сп. „Макклюърз магазин”. Случва се нещо почти невероятно – мис Елен Стоун става един от най-големите защитници на освободителната кауза на македонските българи, като пътува непрекъснато из цяла Америка и изнася множество беседи. А парите за откуп на отвлечените жени са събрани чрез волни дарения, които така и не са възстановени на дарителите. По такъв начин далечна Америка подпомага освободителните борби на македонските и тракийските българи.
През следващите десетилетия Америка ще стане втора родина на голям брой български изселници от Македония, където те ще намерят не само гостоприемство и препитание, но и ще създадат свои български организации и ще започнат издаването на свои вестници и списания, защитаващи истината за българския характер на Македония и на нейното население по време на геноцида срещу народа ни от съседите ни сърби и гърци.
След завръщането на Гоце Делчев от обиколката си в Македония през март 1902 г. парите ще му бъдат предадени за нуждите на революционната организация.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
