Спомени от Долен през 2009 година
-
- септември 19, 2018
Село Долен ни плени още от първия път, когато го видяхме и отседнахме там с голяма група приятели през почивните дни около 01.03.2009г. Но тогава не успяхме да обиколим всичко, за което бях извадила материали, че може да се види в района и затова решихме след Коледните празнични дни да отседнем отново в Джамаловата къща.
Но ние отново избрахме да почиваме в това село най-вече заради нашите мили и любезни домакини, които ни приеха много радушно, настаниха ни и се грижеха за нас през цялото време. Домакинята ни приготвяше вкусни родопски ястия, а камината грееше в механичката, където се хранехме и беше просторно и много топло.
Същото мога да кажа и за стаите, в които бяхме настанени. Ето и част от тях:
Девиза на Джамаловата къща е:” Нека Ви помогнем, когато сте далеч от дома да се чувствате като у дома си !” И ние наистина се чувстваме така там, затова отново решихме да им гостуваме. И интересно, че между непознати хора се зараждат приятелски отношения.
Интересен факт относно името на Долен е, че селото се намира на много високо място, сгушено в пазвите на Западни Родопи до което се стига по виещ се път с много завои. Историята разказва, че след като България пада под османско владичество няколко християнски семейства търсят убежище високо в планината в непроходимата й част и там основават село Долен. А самото село се намира в дол, от където идва и името на селото.
Това, което ме заинтригува относно историята на село Долен прочетох в Уикепедия, а именно, за разрастване на населението в селцето. Историци предполагат, че една част от населението на Долен е дошло от село Букорово, което вече е изчезнало село, но се предполага, че останките му се намират между селата Долен, Крибул и Горно Дряново (Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че село Горно Дряново е много отдалечено от другите 2 села, а точно между тях се намира Долно Дряново и предполагам, че автора е имал предвид това село, но това са само мои предположения). Населението на село Букорово е било многобройно и се е занимавало с обработка на метали. И има голяма вероятност Букорово да е било оръжейницата на района, което се оказва основателна причина да бъде унищожено от всеки нашественик. От друга страна думата „букоар” означава просветен човек. Това налага и една друга теория, че тези хора са били богомили, разселени принудително по време на Втората българска държава. Открити са основи на голяма църква и скосен олтар. Учените-историци и до днес търсят една изчезнала община Драговищица, намирала се в Западни Родопи, за която сведенията сочат, че е била населена с богомили, разселени впоследствие. Предприемали са се мерки за разселване на богомилите, защото в онези времена е било нужно тези хора да не бъдат заедно. Така, че най-близките за обитаване села се оказват Долен, Сатовча и Горно Дряново. Всичките са на не повече от 10 км. (Отново пояснявам, че това за Горно Дряново не е вярно).
Село Долен се състои от нова част, където са построени нови двуетажни къщи и стара част, към която ни води една калдъръмена уличка отклонявайки се надолу и вдясно от площада. Точно там се намира архитектурния резерват от по-малки и по-големи каменни къщи с дървени чардаци, покрити с тикли /каменни плочи/. Голямо е очарованието на тези покриви. Носят отпечатъка на една стара и отминала епоха. От тях лъха уют и топлина.
Улиците са покрити с калдъръмени каменни плочи, но само главната и 2-3 второстепенни.
Останалите са черни пътища или пътеки, по които хората стигат до къщите си.
Но ако някой мисли, че може да се разхожда с токчета или официални обувки нека му кажа, че има голяма кал по тези малки улички. И човек трябва да е добре обут, за да не затъне в някоя кална локва.
Радващо за окото е, че много от къщите са купени и са реставрирани и възстановени и греят в своето великолепие и красота. Галят окото.
Но има и много от тях, които са като старци – някои безвъзвратно изоставени с изпочупени покриви и счупени прозорци, други с изпопадала мазилка, но много от тях се държат, а в някои живеят и хора.
Въпреки, че бяхме запланували 3 нощувки, за да разгледаме Долен ни остана време едва на 4-я ден преди да си тръгнем. Така беше и при мартенското ни посещение. Тогава посетихме Ковачевица, Лещен, Гоце Делчев и Делчево и едва последния ден разгледахме и Долен. Но интересно, че всяко едно село си носи своята атмосфера и е различно. Различни са къщите и в архитектурно отношение. Но те приласкават.
Този път разходката започнахме от горната махала, където къщите са накацали по склона.
После слязохме по калдъръма на старата чаршия и интересно, че пред една къща с пейка снимаме винаги едни и същи дядовци, които са седнали на припек и приказка :), въпреки, че става въпрос за разлика от 10 месеца.
Човек вървейки из уличките на селцето се наслаждава на спокойствието и тишината.
Естествено, че някъде кипеше усърдна дейност (все пак беше делник). Я някой ще прибере кравата си от паша или се режат и прибират дърва или се вари ракия.
Населението на Долен е смесено. Съвместно в мир и разбирателство живеят християни и мохамедани. В селото има църка и джамия.
Много исках да разгледам църквата им, построена през 1837г., че предишния път беше затворена, но и сега се оказа заключена. Спомних си, че още за 1-вото пътуване бях чела за баба Яна, която държи ключа от църквата и е единствената останала баба, която пее така, нареченото „високо пеене”, характерно за Долен, но впоследствие традицията на това пеене се предава на жените от село Сатовча. Спомням си, че и нашия хазяйн, които е много предприемчив човек ни беше споменал че в миналото е водил бабите по разни фестивали и концерти в други села, дори и в София, но повечето от тях са измрели. Като видях, че църквата е затворена си помислих дали няма да можем да се срещнем с тази баба Яна, а и да я накараме и да ни попее. Знаех, че живее близо до църквата, но каква беше моята изненада, когато излизайки от двора на църквата върху дървена порта на съседна къща съзрях некролог. Една слънчева жена с леко изтормозена физиономия ме гледаше от снимката. Това беше баба Яна… Стана ми много тъжно и мислите ми ме отведоха натам, че когато едно богатство не се предава на младото поколение, то си отива с човека, който е напуснал вече този свят… Дам… Така и с високото доленско пеене, което вече няма да носи славата на Доленските баби, но Слава Богу, че все пак сатовчани са приели традицията и са го опазили и са му вдъхнали живот. Та поглеждайки датата от некролога установих, че на 01.03.2009г. тази баба все още е била в селото, но тогава сме били на друг акъл и не се бяха родили тези желания в нас. Те дойдоха постепенно след престоя ни на фестивала на фолклорната носия в Жеравна и т.н. Знаете ли как съм се радвала, когато заедно с възрастни баби съм виждала малки дечица, които са се включвали в изиграването на различни обряди и са пеели родопски песни. Това го усетих 2007г. в Широка лъка, а когато виждаш, че нещо се загубва и погива – страшно му става на човек и болно… Колко е хубаво, когато младите бъдат заразени от ентусиазма и примера на възрастните. Това може да носи голяма радост и да бъде за слава на тези, които са опазили традициите и корените си и са ги предали на тези малките… Но аз много се отклоних от темата, но тази мъка остана е в мен и няма как да не я споделя. А освен църквата до нея имаше една малка постройка, която се наричаше кръщелница. За 1-ви път чувах за такава.
Неразгаданата тайна на Долен са подземните тунели. Те са свързвали църквата с къщите и са стигнали до края на селото. По тях са бягали от турците Яне Сандански, Гоце Делчев и други борци за свобода на българите в Пиринско. Но интересно, че тези тунели все още не са разкрити и проучени.
С това разказа ми за село Долен приключи, но не и срещите ми с него. Оставихме си неразгледани места, които да можем да посетим и следващия път :).
Ценка Велева
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
