Сатовчанският учител Калоян Шишков ни съветва: Домашно компостиране – Защо не?
-
- септември 7, 2018
Не поставям въпроса защо да компостираме в къщи, а защо да не го правим, след като ползите от това са научно и практически доказани (поне от мен и от жена).
През 2005 г. по съвет на еколога на Общината, Снежана Пашова, поставихме началото. Последната година, когато сеехме тютюн, беше през 2005 г. Имахме лехи за разсад в градината и когато ги остъргахме, натрупа се една голяма купчина. Решихме да оставим тази зелена маса да си угние в един край на градината. Така започнахме домашното компостиране и до ден днешен го правим.
Компостирането е начин да не изхвърляме растителните отпадъци и в същото време да обогатим почвата с хумус.
Предимствата от компостирането са много: намалява градинските и домакинските отпадъци, по-малко се замърсява, поддържа почвата „жива”, задържа влагата и т.н. Компостът, добавен към почвата, подобрява структурата й, спомага за задържане на влагата. Когато се смеси с компоста, глинестата почва се олекотява, а песъчливата задържа водата по-добре, твърдят специалистите (и ние разбира се). Смесеният с почвата компост намалява ерозията, увеличава плодородието. Компостът често се нарича „черното злато”, наторената с такъв компост (торф) почва дава възможност плодовете да бъдат по-здрави и устойчиви на болест.
Какво да компостираме: окосената трева, плевели, бобовина, стебла и корени от царевица, обелки от картофи, лук, плодове и зеленчуци, дървесни стърготини, оборски тор от животни, от кокошки, пепел, изсъхнали цветя, коренища от чушки. Всичко без храна.
Материалите могат да се разделят на: „зелени” и „кафяви”. Зелените са тези, които са пресни, влажни и съдържат повече хранителни същества (те се разлагат по-бавно). Кафявите са сухите материали и съдържат повече въглерод. Добре би било да са по равно, но това трудно може да се направи на практика.
Как да компостираме? И така, отделете едно място в градината (по принцип в горния край), заградете го с платна или дъски, примерно 1м. на 2м., в зависимост от мястото. Хвърляйте всичко в това оградено пространство. От време на време може да се утъпква, да се хвърля земя, да се навлажнява. Най- малко след една година ще имате отличен преработен материал (най-важната работа, която е извършил дъждовният червей). Материалът може да се трупа и за повече от една година. Когато искате да извадите компоста, отстрането горния слой на една страна, за да извадите готовия компост, после обратно си разстилате суровия материал. Така целогодишно има къде да изхвърляте отпадъците.
Тази година си наторихме градината с 32 ръчни колички компост. По-важното е, че вече имаме последователи – няколко комшии, дори и в моето родно село Крибул. В същото време инатлиите са много повече.
През месец ноември 2017 г. по идея на еколога на Общината Инцафка Укова са раздадени безвъзмездно 20 броя 300-килограмови компостери. Ние се „уредихме”, сложихме го пред входната врата. Само за една-две седмици го напълнихме – от цветята пред входа, изрезки – обелки от картофи, ябълки, пепел, трици от дървата. Най-хубавото, че през цялата година ще се пълни непрекъснато, в същото време постоянно ще имаме готов торф, за цветята, парника. Не изхвърляме нищо у нас.
Вижте цветята, които жена ми с голяма любов отглежда и те са такива благодарение и на отличния торф, с който ги подхранва.
Хайде, какво чакате!
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
