Как БКП македонизираше Пиринския край
-
- август 29, 2018
По нареждане на Георги Димитров костите на Гоце Делчев са предадени на враговете на българщината
Няколко знакови политически скандала, свързани с Македония, се завихриха у нас през последните дни. Те контрастират както на фона на подобрените междудържавни отношения, така и на безпрецедентния шанс западните ни съседи да станат част от НАТО и ЕС.
Едва ли случайно точно в този момент лидерът на БСП Корнелия Нинова реагира остро на думите на премиера на Македония Зоран Заев, че Илинденско-Преображенското въстание е македонско:
„Личното ми приятелство с г-н Заев, общите идеи и съвместната работа между БСП и СДСМ, общото бъдеще на двете страни като част от Европейския съюз и НАТО са много важни и ние държим на тях, но
ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА Е ЕДНА
и не може да бъде пренебрегвана и преиначавана. С цялото разбиране за сложната вътрешнополитическа ситуация в Република Македония, предстоящия референдум и деликатните баланси, нека те не се решават за сметка на България и да не се поставят на изпитание крехките основи на добросъседството, градени с труд и надежда през последната година.
Призовавам премиера Борисов да се откаже от политиката на мълчаливо съгласие с такива изявления, защото по-късно това може да се върне като бумеранг срещу България“
Логично острото изказване на председателя на соцпартията, публикувано в социалните мрежи, предизвика ответна реакция от страна на управляващите.
„Не приемаме поучения как да защитаваме националните интереси от партия, която през 1946 г. предаде костите на Гоце Делчев на Титова Югославия. Същата партия държава променяше насилствено идентичността на собствените си граждани и ги караше да се пишат македонци“, заяви външният министър Екатерина Захариева по телефона по повод написаното от лидера на БСП Корнелия Нинова във фейсбук.
„Госпожо Нинова, бъдете спокойна, правителството се грижи за опазването на националните ни интереси. Благодарение на нашата работа Република Македония ще стане член на НАТО и ще започне преговори с Европейския съюз, а българското знаме може спокойно да се вее в Скопие“, добави тя.
Корнелия Нинова успя да кръстоса шпага и с патриотите, като изпрати писмо до председателя на Европейския парламент Антонио Таяни с апел за разграничаване от думите на евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки. В него председателят на левицата изразява възмущение от думите на Джамбазки, казани пред електронно издание, а именно, че „Всички в БСП са за разстрел“. Изказването на евродепутата според изданието е в хода на коментар за позицията на социалистите относно интервю на македонския премиер Зоран Заев за Илинденско-Преображенското въстание. От своя страна Ангел Джамбазки отрече да е казвал подобно изречение.
В отговор Джамбазки припомни на Нинова участието на БКП в македонизацията на пиринска Мaкедония:
„БКП носи историческа вина за македонизацията на пиринска Македония и за национално предателство. Никога не съм чул г-жа Нинова като председател на БСП – наследник на БКП, да изрази съжаление, да се извини. Г-жа Нинова се опитва да се упражнява по темата “Македония” срамно премълчавайки историята на собствената си партия, която е извършила тежко национално предателство“.
И наистина историческите факти показват, че от самото си основаване социалистическата партия, както и нейните най-изявени лидери имат
БЕЗСПОРНА ВИНА ЗА ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО
не само на днешна Македония, а и на Пиринския край.
А свидетелствата за антибългарската политика на БКП и насилствените й опити за създаване на македонска нация след 1944 г. са многобройни.
Истината е, че веднага след деветосептемврийския преврат у нас комунистическата власт извършва едно от най-зловещите предателства към народа си и отказва да признае македонците за българи.
На първо място тя приема решението на Коминтерна за разделяне на българската нация на добруджански, мизийски, тракийски и македонски народи и се заема да го осъществи. Не си мърда пръста, когато титовистите избиват десетки хиляди българи в Скопска Македония.
По лично нареждане от Георги Димитров предава костите на Гоце Делчев и архива на Македонския научен институт на най-големите врагове на българщината в Македония. След това с насилие и репресии БКП работи активно за създаване на
МАКЕДОНСКА НАЦИЯ И ЕЗИК
Нещо повече – това е част от цялостна политика на комунистите, които воюват с всичко, свързано с национални и патриотични идеали.
Още през лятото на 1944 г. във Вардарска Македония е създадена македонска държава в рамките на СР Югославия. Веднага започват и опити за присъединяване и на Пиринска Македония към федерацията.
След изтеглянето на германците от територията на Македония през ноември между 28 и 30 декември 1944 г. в Скопие се провежда Второто заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). В качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция АСНОМ взема решение за включването на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на югославската федерация. Като представител на правителството на България и БРП(к) Добри Терпешев приветства „освобождението“ на Македония и „справедливото решаване на македонския въпрос“ чрез даденото право на Македония „да живее независимо и свободно“. На заседанието, без никой да го е упълномощил, завършилият едва трето отделение новоизпечен политик говори от името на българското население на Пиринския край и обещава, „че трябва да се върне този дял от Македония, който днес се намира в границите на България, и да се приобщи към Македония в Югославия“.
Заплахата цяла Пиринска Македония веднага да премине към Югославия била съвсем реална, защото малко преди това същият неграмотен комунистически деец
С БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН АКТ ХАРИЗАЛ И БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ
на гръцките партизани.
За щастие от „декларацията“ на Добри Терпешев се заинтересували английските дипломати в София, които се оказват по-големи български патриоти от него. Чрез незабавни дипломатически действия от страна на английското външно министерство и неговите представители в Москва, Белград и София Великобритания заявява, че е против всякакво прекрояване на българско-югославската граница и против всякакви налудничави идеи за изкуствено създаване на „велика Македония“ под сръбско ръководство.
Въпреки осуетяването на този план, през същата година между комунистите в България и Югославия е постигнато споразумение за „пробуждане на македонското съзнание“ на населението в днешна Благоевградска област. Водят се преговори за създаване на балканска федерация, в рамките, на която всички македонци да заживеят в своя държава.
Така в съгласие с политиката на Сталин на 8 октомври 1946 г. Георги Димитров дава на Тито и костите на
Гоце Делчев, за да отидат в югославска Македония. Въпреки че напуска този свят едва на 31 години, Гоце Делчев – апостолът на поробена Македония вече се е превърналв легенда и е изпълнил сърцето, въображението и бъдещето на цял един народ.
Макар и още приживе да е поел пътя към жадуваната голгота, даже и в гроба си на поляната Свети Никола в с. Баница духът му не може да намери покой. В стремежа да запазят тленните му останки за поколенията, неговите другари не го забравят.
Войводите Михаил Чаков и Таската Серски още през 1906 г. прибират костите му под светия престол на църквата в с. Баница, където те престояват до 1917 г. Въпреки че селото е опожарявано три пъти, а църквата изгоряла, сандъчето с тленните останки на войводата се запазило и Михаил Чаков ги прибира в дома си в София. Там, поставени при иконата и едно денонощно горящо кандило, те престояват до 1923 г. През август същата година са изнесени тържествено и са оставени за поклонение в църквата “Св. Неделя”, а на 12 август са съхранени на тавана на храма заедно с костите на Георги Раковски. Няколко месеца по-късно са пренесени в канцеларията на дружество „Илинден“. До 7 октомври 1946 г. те се съхраняват в Македонския дом на ъгъла на ул. „Пиротска“ и ул. „Джордж Вашингтон“ в София.
Но не е било писано Гоце да намери покой у нас. Новото българско комунистическо правителство отговаря положително на искането на току-що създадената в Югославия република Македония за предаване на костите на Гоце Делчев. В продължение на няколко дни саркофагът с тленните му останки преминава за последен път през Пиринския край, където той приживе броди с четата си, и е положен в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие. Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за
„…ЕДИН БЪЛГАРИН БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ“,
костите са приети в Социалистическа република Македония.
Народът масово не е бил съгласен, свидетелстват документи от епохата. И това е напълно логично – та само в границите на новата Народна република България живеят над 3 млн. души, чиито корени са с произход от Македония. И това личи ясно от страниците на опозиционния печат в първите години след войната, докато все още не е бил забранен.
На страниците на в. „Свободен народ“ новата линия на поведение е определена в едно изречение: „Тя не е нито социализъм, нито марксизъм, нито народна, а чисто и просто антинационална.“
Година по-късно, на 19.11.1946 г., и в. „Знаме“ пише: „Значи картите се разкриха: действително се замислюва отцепването на Пиринския край от България. Това е ясно, но съвсем не е ясно защо само за сметка на България трябва да стане „обединението на македонския народ“, още по-малко убедително е, защо „бъдещето мирно развитие на България в най-близко сътрудничество с братска Югославия“ е възможно само на базата, че част от българската земя заедно с населението ще трябва да отиде под чуждо владичество.“
В края на 1946 г. населението на Пиринска Македония е принудено да отрече българската си национална идентичност и на проведеното демографско преброяване хората са заставяни
ДА СЕ САМООПРЕДЕЛЯТ КАТО „МАКЕДОНЦИ“
Но за антибългарската политика на БКП свидетелства и партийният официоз. В статия, поместена във в. „Работническо дело“ от 14.05.1946 г., четем: „На какво основание, ние българите, ще отречем правото на македонците да се наричат македонци и, да четат и пишат на македонски език?“
През 1946-1947 г. вече започва активно да се работи за налагане на културно-национална автономия на Пиринска Македония от България.
„Не е имало до сега факт подобен на тоя, който се появи във в. „Работническо дело“ – да се предлага на чужда държава част от собствената родина. Той внася смут в душите на населението от заинтересования край и буди негодувание у българския народ.“, пише в бр. 189 на в. „Народно земеделско знаме“ от 19.11.1946 г.
В навечерието на Коледа, на 24.12.1946 г., в статията „Македония в миналото и днес“ в. „Знаме“ пише: „А пък искането да се присъедини към федеративна Югославия и българската Горноджумайска област, е явно произволно и неправилно, защото никой няма право да иска, щото българското население да декларира нова народност и да промени досегашния си политико-държавен живот.“
На следващия ден, 25 декември, Коледа, започва преброяването на „македонците“ в Благоевградския регион. Новата 1947 г. е посрещната от близо 170 000 чисто нови македонци.
А на базата на отчетените резултати Югославия иска широка културна автономия в областта. Исканията й са удовлетворени и след по-малко от година, през есента и зимата на 1947 г. официално е въведена „културно-национална“ автономия в Пиринска Македония.
Дебългаризацията на Пиринския регион е спряна само от промените във външнополитическата обстановка. През 1948 г. Югославската комунистическа партия вече
НЕ СЕ ПОЛЗВА С ДОВЕРИЕТО НА СТАЛИН
и съответно двустранните отношения между България и СР Югославия се влошават.
И въпреки това комунистическото ръководство не къса окончателно с антибългарската си политика по отношение на Пиринска Македония.
„Обстоятелството, че мнозина македонци говорят на български език не им отнема с нищо македонското национално самосъзнание. Не е езикът сам по себе си единственият и най-главният признак на нацията“ пише в. „Работническо дело“ през 1948 г.
Всъщност хората у нас са накарани да се пишат македонци и дори да учат новия „македонски език“ от учители, изпратени от новата югорепублика.
Но водената от БКП политика не замира и през 1956 г., десет години след първото, е направено второ преброяване на „македонците“ в България.
Едва през март 1963 г. се слага началото на нова линия по македонския въпрос. След като предварително е съгласувал политиката си с Москва, Тодор Живков най-после открито заявява, че отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект, но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие. Въпреки този привиден обрат лицемерието и двойственото отношение продължават.
В статия, поместена във в. „Пиринско дело“ от 10 август 1968 г., пише: „Необходимо е да подчертаем, че македонският въпрос за нас не е нито актуален, нито главен. От него никой днес не прави драма или евтина политическа шумотевица. Но това съвсем не означава, че ние ще приемем да се хули името на България…“
В крайна сметка чак след отпадането на ръководната роля на БКП и настъпването на демокрацията може да се говори свободно за българския характер на населението в бившата югославска република.
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
