Благой Калпачки: Характеристика на двигателните качества и тяхното проявление и развитие в бокса
-
- август 29, 2018
Физическата подготовка – това е неизменна част от тренировъчния процес в съвременния бокс, която обуславя до голяма степен резултатите от състезателната дейност на спортистите. Двигателните способности на боксьора се проявяват чрез физическите му качества, такива, като сила, бързина, издръжливост, ловкост, гъвкавост, а така също и чрез тяхното съчетаване.
Както вече подчертах в предишните си статии, спецификата на бокса е обвързана с изключителното разнообразие на двигателните действия на състезателите.
Двигателната дейност на боксьорите е твърде специфична, тъй като тя се характеризира с високи нива на екстремалност и интензивност на натоварванията.
Силата е двигателно качество, което е първоизточник на човешките движения, фактор за високите спортни постижения.
Д. Дашева дефинира силата като способност (двигателно качество) на човека да въздейства или да противодейства на външни съпротивления за сметка на мускулни усилия (напрежения).
Динамичната (експлозивна) сила има приоритетно значение при ударите в бокса и представлява онова максимално значение на силата, което може да развие даден мускул (или мускулна група) за възможно най-кратък времеви период.
В бокса, както и в други спортове, дигателната активност протича в зоната на максималните и субмаксималните мощности – от 2-3 сек до 4-5 мин, което е свързано с възможностите на организма за работа в анаеробни условия. Специфичната издръжливост в тези случаи се определя като скоростна, скокова или силова издръжливост (Дашева и др., 2015:94).
За боксьора е характерна динамичната сила, развиваща се при изпълнението на следните двигателни действия: удари, защита, придвижване.
Ударът е основният компонент на аматьорския бокс. За да бъде ефективен, той изисква високо ниво както на скоростта, така и на мощността. Той е изключително динамично и кратко действие, което се случва за много кратък период от време; по този начин той е основна функция на високо енергийната фосфатна система.
РАЗВИВАНЕ НА СИЛАТА В АМАТЬОРСКИЯ БОКС
Боксът е динамичен спорт, което налага използването на балистичен тренировъчен подход като: плиометрия, медицинска топка, и взривно вдигане на тежести. В миналото този подход е бил избягван заради страха от прекалено развитие на мускулите на боксьорите. За щастие много проучвания показват обратното. Известният автор Mel Siff, в своите книги твърди, че тренирането с много тежести на чести повторения (обикновено 1-3 във всяка серия) не е най-ефективния начин за образуване на мускулна маса.
Силово-кондиционните програми на боксьорите не трябва да се фокусират само върху тренировъчния обем. Те трябва да обърнат внимание на интензивността на тренировката, както и на разнообразните кондиционни тренировки. Някои от най-успешните силово-кондиционни програми включват вдигане на тежести, интервални тренировки на различни разстояния, продължителна аеробна тренировка, взривна тренировка (медицински топки, подскоци на 1 и 2 крака).
Дългите и ниско интензивни тренировки, не са подходящи за спорт, който използва 2-3 минутни повторения в схватките. За такъв спорт се счита аматьорския и професионален бокс, в който често се използва сила с голяма интензивност. Рундовете са отделени със 1-минутна почивка. По този начин за да се покаже най-доброто от боксьора, трябва да се използват кондиционни методи като интервални, високо интензивни или кръгови тренировки.
Силово-кондиционните треньори също трябва да вземат предвид особеностите на спорта, когато избират индивидуални упражнения. Боксьорите обикновено удрят в хоризонтална равнина с усукване, въртенето на трупа и бедрата е ключово движение, затова то трябва да е включено във всяка ефективна силова програма. Сега в търговската мрежа има много налични устройства, свободни кабелни машини, които улесняват работата на силово-кондиционните треньори, като правят силовата тренировка по-функционална.
Много е важно да се определи в кои точно удари на боксьора му липсва сила, преди да започне прилагането на някой от упражненията включващи кабели и въжета. Те могат да имат механичната специфичност на някой от ударите използвани от боксьора. Например при дясното кроше (полу-кръгъл удар обикновено в главата на противника) кабелното упражнение трябва да бъде поставено в средата на трупа със посока на съпротивление, почти хоризонтална (това е точната равнина, в която боксьора нанася удара). Ако се опитват да подобрят силата на ъперкъта (удар по вертикалната равнина обикновено в брадичката на противника) макарата трябва да се постави във възможно най-ниската точка, за да може посоката на съпротивление да е почти вертикална. За правите удари, кабелът трябва да е поставен в средата на трупа със хоризонтална посока на съпротивление. Специално внимание трябва да се обърне на позицията на краката, за да може силата да се прехвърли правилно от краката в ръцете. Накрая трябва да се отбележи, че тези упражнения имат висока механична специфичност и са много близки до тези използвани от боксьорите по време на кондиционна тренировка.
Комплексните тренировъчни методи доказано увеличават силата в различни атлетични среди. Те включват традиционни силови упражнения следвани от подобни биомеханични силови упражнения, използването на комплексни тренировъчни режими може да доведе до подобрение на честотата на ударите, скоростта и силата. Например клек с тежести се изпълнява със 6-8 повторения, веднага след това се прави клек с подскоци със 5-6 повторения. За да се въведе комплексен тренировъчен режим при боксьорите, упражненията трябва да се правят с ръкавици, за да се предпазят ръцете от тежките удари по крушата.
Сред съществуващата литературата, относно кондиционните тренировки се отделят три фази, в които атлетите трябва да напредват:
- Основна силова фаза (2-4 седмици);
- Максимално издръжлива фаза (3-5 месеца);
- Преобразуване на издръжливостта в сила (1-3 месеца).
- Del Vecchio отбелязва, че боксьорите трябва да удрят силно, бързо и равномерно в схватката; иначе тяхната сила ще изчезне по време на първите рундове. Издръжливият атлет не винаги е силен, доказано е, че по-малко издръжливите боксьори могат да бъдат по-силни, защото те умеят да разпределят силата си и да я поддържат в постоянно високи нива (Del Vecchio, 2011).
БЪРЗИНА НА ДЕЙСТВИЯТА НА БОКСЬОРА
Както съвсем точно се изразява Д. Дашева, спортното усъвършенстване е неразделно свързано с повишаване на скоростните възможности на атлетите. Авторката дефинира
бързината като двигателно качество на човека, което му позволява да извършна отдерни или цялостни движения за възможно най-кратко време, т.е. с най-голяма скорост, в конкретните условия на двигателната дейност (Желязков, Дашева, 2002:259).
От изложеното се вижда, че ролята на скоростта е свързана с измерването на бързината, като двигателно качество на спортистите и представлява важен критерий за нивото на скоростните им възможности.
Според Н. В. Зимкин и В. С. Фарфель могат да бъдат отдиференцирани три основни форми на бързината, а именно:
скорост на отделното движение при малко съпротивление;
честота на движенията при малка амплитуда;
латентно време на двигателната реакция (По Желязков, Дашева, 2002:259).
В резултат на научно-изследователската си дейност, М. Годик и В. Зациорский (Годик, Зациорский, 1965) установяват, че скоростните възможности на спортистите се характеризират и с още една специфична форама на бързината: способността към бързо начало на движенията.
Тази способност има особено значение в бокса, поради спецификата на състезателната дейност в него.
Качеството бързина в спорта включва: собствената скорост на движенията, честотата им и бързината на двигателната реакция. Важна роля в бързината на диженията и действията имат волевите усилия на спортиста, неговата психологическа нагласа. Бързината на боксьора се характеризира от неговата способност за ефективно осъществяване на проста и сложна реакция (Романенко, 1978:76).
За Б. Бэкман успехът на боксьора в значителна степен зависи от бързината и внезапността на действията, от умението му да променя скоростта на своите движения. Под бързина се разбира способността за проявление на скоростта в разнообразните движения. Сред най-важните ѝ проявления при боксьора са скритото време на двигателната реакция, бързината на единичното движение, скоростта на придвижването по ринга, темпа на изпълнение на серията от удари (Бэкман, 2006).
В научната литература съществуват достатъчно доказателства за това, че способността да се изпълняват бързо движенията и действията е едно от най-важните качества на боксьора.
Както вече беше подчертано, при боксьорите бързината е свързана с „взривните“ действия, а те зависят от силовите качества. Тези две качества се намират в тесни връзки и зависимости помежду си, честотата на взривните действия се определя от скоростната издръжливост.
Развитието и усъвършенстването на скоростните качества представлява една от първостепенните задачи в спортната подготовка на боксьора.
ИЗДРЪЖЛИВОСТ НА БОКСЬОРА
Съвсем основателно Д. Дашева отбелязва, че високите и стабилни спортни резултати са свързани с възможностите на спортиста към устойчива, максимално ефективна работа продължитено време. Тези възможности на спортиста са тясно свързани с двигателното качество издръжливост. Издръжливостта е специфична характеристика на човешката дейност и отразява способността на спортиста да запази продължително време своята работоспособност в определена дейност (Дашева и др., 2015:84).
Авторката определя работоспособността като широко понятие, което отразява възможностите на човека за работа изобщо, включително и способността му за реализиране на максимален за неговите възможности обем. Различават се два вида работоспособност:обща и специфична.
Общата издръжливост е способността на спортиста да изпълнява продължително време физическа дейност, с умерена интензивност при участие на голяма част от мускулния апарат и оказва положително въздействие върху неговата спортна специализация.
Специалната издръжливост е тази, която характеризира продължителността и ефективността на специфичната работа в избрания вид спорт (дисциплина).
Основните параметри, характеризиращи общата издръжливост, са свързани с аеробния енергообмен: пулсова честота (ПЧ) – до 150 уд./ мин; концентрация на LA в кръвта – до 2 mmol/1. Някои автори дефинират тази издръжливост като аеробна.
Когато специфичната работоспособност е свързана с високи изисквания към скоростните възможности на спортиста се определя като скоростна издръжливост.
Специфична работоспособност, която се характеризира с преодоляването на значително съпротивление (собствено тегло, противник и т.н.) се определя като силова издръжливост. Тя е специфична за спортните единоборства и др.
Издръжливостта може да се определи като способност да се противостои на умората. По време на тренировките, и особено на състезанието организмът на боксьора изпитва както физическо, така и умствено уморяване (в резултат на напрегнатата дейност на анализаторите, например, зрителния анализатор). В двубоя боксьорът решава тактически задачи, неговите зрителни анализатори работят много интензивно, през цялото време фиксират движенията на противника и той изпитва особено силно емоционално натоварване (особено при продължителни турнири).
По време на боя в активна работа участват не по-малко от 2/3 мускули, което предизвиква голям разход на енергия и предявява високи изисквания към органите на дишането и кръвообращението.
Издръжливостта на боксьора в голяма степен зависи от волевите качества на боксьора. В двубоя е необходимо да се извършват големи волеви усилия, за да могат да се използват всички възможности на издръжливостта на организма.
М. И. Романенко приема, че върху процеса на преуморяване на боксьора оказват влияние няколко основни фактора: 1) интензивността на действията; 2) честотата на тяхното повторение; 3) продължителността на действията; 4) характера на интервалите между тях; 5) стилът и маниерът на водене на боя от противника; 6) силата на травмиращите фактори, в това число и на получените удари (Романенко, 1978:77).
ЛОВКОСТ НА БОКСЬОРИТЕ
По мнението на Щерев, подвижността и динамичността на нервните процеси на кората на главния мозък са физиологична основа на качеството ловкост. Освен това проявлението на ловкостта в по-голяма или по-малка степен е свързано с всички ония биологични процеси, които обуславят проявлението на бързината, скоростно-силовите качества и координационните способности. Например, способността на спортиста точно да възприема и да оценява движенията и положението на тялото (т.е. да усеща собствените си движения) се определя от дейността на тактилния и двигателния анализатор (Щерев, 1977:253).
В научната литература почти не се срещат данни за възрастовото развитие на ловкостта. Но по мнението на Щерев, близостта на това качество с бързината, скоростно-силовите качества, гъвкавостта и координационните способности може да се твърди, че способността на човек да извършва мигновени движения, в условията на сложна и бързо изменяща се ситуация достига своите оптимални темпове на нарастване във възрастта от 9-10 до 13-14 години. Интензивното развитие на двигателния анализатор, високата плътност на централната нервна система и значителното усъвършенстване на пространствено-временните характеристики на движенията след 9-10 годишна възраст създават твърде благоприятни условия за целенасочено развиване на ловкостта със средствата на спортната тренировка (Щерев, 1977:253).
В научната литература въпросът за изясняване на това комплексно двигателно качество е твърде дискусионен и съществуват различни концептуални разсъждения за неговата специфика и множество класификации на координационните способности.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
