Блага Бакалчева: Модата на българската шeвица ще се върне
-
- август 16, 2018
„Ако нещо можеш да си го направиш, ще го имаш. Ако не можеш-няма!” Така започва разговорът ми с една много интересна жена- Блага Бакалчева, член на Сдружението на българските майстори по приложно изкуство от 1985г.
Блага е родена през 1939 г. в гр. Неврокоп, сега Гоце Делчев, в старо градско семейство със запазени възрожденски традиции. Завършила е Висш Селскостопански институт в София. Работила е 30 години като счетоводител в едно- единствено предприятие. Но личния си живот е посветила изцяло на приложното изкуство. С любовта към бродерията и българските шевици се заразява от майка си Лукия. Умее да претвори тези шевици от македонския край и в съвременното облекло. Автентично, изпълнено с настроение, въплъщава шевицата и в десетки официални рокли, в дамски костюми, дори и в мъжки ризи. Превръща дома си в средище на жените от града, в храм на красотата, в притегателен център за много наши и чужди туристи, които търся досег с автентичното българско приложно изкуство. Блага с готовност помага на млади жени, интересуващи се от тайните на бродерията, подарява им скици на своите шедьоври. Колекцията й от ръкоделия е позната в Холандия, Германия, Великобритания и САЩ, както и на различни делегации на ЮНЕСКО, посещавали този невероятен дом.
„Не си продавам ръкоделията, Не мога и да работя поръчково, не ми идва отвътре да направя нещо с изискванията на друг. Сама съм се обрекла на един такъв затвор- да седиш у дома и да бродираш, а по душа съм бунтар”, споделя Блага Бакалчева.
Нейното творчество е включено в две енциклопедии: „Бележити български жени“, издадена през 2009-та година и „Бележити българи на съвременна България“, издадена през 2012-та год.
– Блага, от къде идва тази традиция във вашето семейство?
– Първо е любовта към красивото. И по майчина, и по бащина линия, семействата имат страхотен афинитет към красивото.
– Как стана така, че тази любов към красивото се превърна в любов към бродерията?
– Всичко идва от възпитанието в семейството. Помня къщата на баба ми – беше в централната част на тогавашният Неврокоп. Имаше най-прекрасната градина. Беше много красиво оформена с цветя, единствени в града. Баба ми, която се оженила много малка и отишла в тази къща с красивата цветна градина, била запленена и от вътрешната красота на възрожденската уредба в дома. Тя поела грижите по голямото семейство. Освен за него, тя ежедневно била ангажирана и да готви готви храна и за дузината наети чобани, които са се грижели за огромните стада, които притежавало семейството. А се грижела и за малките си деца. Но с вродения си усет към красивото, баба ми съумявала да поддържа и цялата красота на къщата. Тя самата нямала време за ръкоделие. Но майка ми Лукия ми разказваше, как още в предучилищна възраст, баба ми я водела на всяка сватба да гледат чеизите. Като й хареса нещо, разпитвала за жените –майсторки, които са го правили. И я водела при тях, за да й покажат кое как се прави. Така, именно баба ми е подтикнала моята майка към ръкоделието. И мама Лукия бързо се заразява. Започнала от малка да се интересува от шевиците. Аз, на свой ред, като дете наблюдавах майка ми как работи и на мен ми беше много интересно. Все се изкушавах и аз да опитам. Бях на пет годинки, когато мама Лукия ми копира кученце върху една възглавничка, връчи ми иглата в ръката и още на онази крехка възраст ме научи да бродирам.
– Значи красотата във вашия дом е изиграла и възпитателна роля?
– У нас наистина беше много красиво. По-красиво отвсякъде другаде, където бях ходила- например у моите приятелки. Бродирани покривки, перденца, всичко беше ръчна изработка. И на всички гости им харесваше, някои се заразяваха и самите те започваха да се занимават с ръкоделие. Бродерията започна да се популяризира в нашия град. След като почина баща ми, майка ми пое неговия магазин и там продаваше и конци за бродерия. Това място някак неусетно се превърна в център за консултация по бродериите. Така интересът на жените към бродирането в Неврокоп през чтиридесете години на миналия век се популяризира много. Нашият град беше един от малкото градове в България, където по онова време бродерията беше изключително популярна. Благодарение и на жените в моя род.
– С какво се характеризират шевиците в различните региони в македонския край и конкретно в неврокопския?
– Има няколко зони в неврокопско, където шевиците са много характерни. В село Баничан, например, типичната шевица се слага на носиите, докато специфичните шевици за селата от Западните Родопи се прилагат в плетените чорапи и другите тъкани изделия. Там не са се занимавали с бродерия върху плат. Най –известни в нашата околия са шевиците на носиите именно от селото Баничан. Характерното за шевицата е, че е с много ярки съчетания. Като я видиш, не можеш да я сбъркаш. Тя е с едно „отровно” зелено и много силно синьо. Разбира се, когато след 1912 г. тук се заселват бежанци от Беломорска и Вардарска Македония, те донасят шевиците от Битоля и Скопие и ги популяризират. В Егейска Македония, например, шевиците също са много ярки и крещящи, но във Вардарска Македония са най-представителни. За Битолските шевици е характерно, че са много компактни, такива едни големи мотиви, които са плътно един до друг и покриват целия плат. Типичните цветове са оранжево и кафяво. Между тях може да има синьо, зелено, жълтичко, но малко, само да освежат основната шевица. А в скопската шевица най-честото съчетание е цикламено с черно. Като цяло обаче най-характерно за шевиците от македонския край е съчетанието на червено с черно.
Що се отнася до Неврокоп- тук типична шевица няма. Всичко, което се е прилагало в ръкоделията на неврокопската жена, са възпроизведени мотиви от шевиците на околните села и това, което е пренесено тук от бежанците от Беломорието. В града хората са се обличали в градски дрехи, не в носии. Нямало е бродерии по дрехите. Гледам снимките отпреди сто години на моите баби, никъде няма носия. Роклите са дълги, по европейска мода.
– Разкажете ни повече за творческия си процес, как се случва магията?
– Когато обсъждахме някое ново изделие с майка ми, в повечето случаи съчетанията правех аз. Гледам мотива, набелязвам си цветовете, изваждам си ги чиле, по чиле от моя склад за конци и така създавам дадено съчетание. Направя един мотив, но може и да не ми хареса. Едно е като ги гледаш цветовете така като конци, друго е вече в мотив. Ако не ми хареса, го развалям. Правя нови и нови съчетания, докато не стане. Преди с майка ми, като направехме нов мотив, закачвахме го на стената и отдалече съзерцавахме. Така се решаваше кое да остане, кое да сменим.Обсъждали сме разпалено до късно през нощта. Обикновено нашите шевици са пресъздадени мотиви от стари снимки. Може да е част от ръкава или предницата. Вземаме го като мотив и го пренасяме върху покривка, възглавница или нещо друго. Снимките са черно-бели, но ние напасваме цветове, придържайки се към характерискитите на шевицата от съответния район и така тя става максимално близка до автентичната. Веднъж възпроизвели мотив от дадена шевица, ние го прилагаме върху някое изделие и така то става уникат.
– Коя интересна случка от представяне на вашето изкуство си спомняте?
– О, много са. Няма да забравя ,например, самостоятелната ми изложба в Братислава, през 1985г. Видна изкуствоведка от САЩ посетила изложбата и казала на уредниците, че държи на всяка цена да се запознае с авторката. Когато се срещнахме, тя ме прегърна и каза: „Госпожо, с тези ръкоделия Вие можете да превземете света!“. Стори ми се доста силен комплимент, но ми стана и мило.
– След десетки години труд, сигурно сте изработила много ръкоделия. Къде са?
– Всичко, създадено от мен, е в къщи. Въпреки че са ми предлагали много високи цени, особено след някоя изложба, винаги съм отказвала. Просто не мога да се разделя с тях. Е, разбира се, правела съм много подаръци. Бродирала съм на близки хора блузи. Правила съм уникални абитуриентски рокли на дъщери на приятели. Но не мога да продавам ръкоделията си.
– Според вас, трябва ли младите жени да се учат да бродират, не е ли вече демоде?
– На бродерията като занаят краят й настъпи. Но вярвам, че шевицата ще се възроди. Сега младите жени се увличат по гоблените. Нямам нищо против тях, но там няма творчество. По-добре е тези, които искат да бродират като хоби, да възраждат българската традиция, за да не прекъсне. Преди години имаше мода по българската шевица, тя ще се върне! Защото мотиви от нашите красиви шевици могат да намерят приложение и в съвременното облекло. Така то става уникално.
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
