Блага Бакалчева: Модата на българската шeвица ще се върне

 „Ако нещо можеш да си го направиш, ще го имаш. Ако не можеш-няма!” Така за­почва разговорът ми с една много интересна жена- Блага Бакалчева, член на Сдруже­нието на българските май­стори по приложно изкуство от 1985г.

Блага е родена през 1939 г. в гр. Неврокоп, сега Гоце Дел­чев, в старо градско семей­ство със запазени възрож­денски традиции. Завършила е Висш Селскостопански ин­ститут в София. Работила е 30 години като счетово­дител в едно- единствено предприятие. Но личния си живот е посветила изцяло на приложното изкуство. С любовта към бродерията и българските шевици се зара­зява от майка си Лукия. Умее да претвори тези шевици от македонския край и в съвре­менното облекло. Автентич­но, изпълнено с настроение, въплъщава шевицата и в десетки официални рокли, в дамски костюми, дори и в мъжки ризи. Превръща дома си в средище на жените от града, в храм на красотата, в притегателен център за много наши и чужди туристи, които търся досег с автен­тичното българско приложно изкуство. Блага с готовност помага на млади жени, ин­тересуващи се от тайните на бродерията, подарява им скици на своите шедьоври. Колекцията й от ръкоделия е позната в Холандия, Герма­ния, Великобритания и САЩ, както и на различни делега­ции на ЮНЕСКО, посещавали този невероятен дом.

„Не си продавам ръкодели­ята, Не мога и да работя по­ръчково, не ми идва отвътре да направя нещо с изисквания­та на друг. Сама съм се обрекла на един такъв затвор- да седиш у дома и да бродираш, а по душа съм бунтар”, споделя Блага Ба­калчева.

Нейното твор­чество е включено в две енциклопе­дии: „Бележити бъл­гарски жени“, изда­дена през 2009-та година и „Бележити българи на съвре­менна България“, издадена през 2012-та год.

– Блага, от къде идва тази традиция във вашето семей­ство?

– Първо е любо­вта към красиво­то. И по майчина, и по бащина линия, семействата имат страхотен афинитет към красивото.

– Как стана така, че тази любов към красивото се пре­върна в любов към бродерията?

– Всичко идва от възпита­нието в семей­ството. Помня къщата на баба ми – беше в цен­тралната част на тогавашният Неврокоп. Има­ше най-прекрас­ната градина. Беше много красиво офор­мена с цветя, единствени в града. Баба ми, която се оже­нила много малка и отишла в тази къща с красивата цвет­на градина, била запленена и от вътрешната красота на възрожденската уредба в дома. Тя поела грижите по голямото семейство. Освен за него, тя ежедневно била ангажирана и да готви готви храна и за дузината наети чобани, които са се грижели за огромните стада, които притежавало семейството. А се грижела и за малките си деца. Но с вродения си усет към красивото, баба ми съ­умявала да поддържа и ця­лата красота на къщата. Тя самата нямала време за ръ­коделие. Но майка ми Лукия ми разказваше, как още в предучилищна възраст, баба ми я водела на всяка сват­ба да гледат чеизите. Като й хареса нещо, разпитвала за жените –майсторки, които са го правили. И я водела при тях, за да й покажат кое как се прави. Така, именно баба ми е подтикнала моята майка към ръкоделието. И мама Лукия бързо се заразя­ва. Започнала от малка да се интересува от шевиците. Аз, на свой ред, като дете наблю­давах майка ми как работи и на мен ми беше много ин­тересно. Все се изкушавах и аз да опитам. Бях на пет го­динки, когато мама Лукия ми копира кученце върху една възглавничка, връчи ми иг­лата в ръката и още на онази крехка възраст ме научи да бродирам.

– Значи красотата във ва­шия дом е изиграла и възпи­тателна роля?

– У нас наистина беше много красиво. По-красиво отвсякъде другаде, където бях ходила- например у мо­ите приятелки. Бродирани покривки, перденца, всичко беше ръчна изработка. И на всички гости им харесваше, някои се заразяваха и сами­те те започваха да се занима­ват с ръкоделие. Бродерията започна да се популяри­зира в нашия град. След като почи­на баща ми, майка ми пое неговия ма­газин и там продаваше и конци за бро­дерия. Това място някак неусетно се превърна в център за консултация по бродери­ите. Така ин­тересът на жените към бродирането в Неврокоп през чтири­десете години на миналия век се по­пуляризира много. Наши­ят град беше един от малкото градове в България, където по онова време бродерията беше из­ключително популярна. Бла­годарение и на жените в моя род.

– С какво се характеризи­рат шевиците в различните региони в маке­донския край и конкретно в не­врокопския?

– Има някол­ко зони в нев­рокопско, къде­то шевиците са много характер­ни. В село Бани­чан, например, типичната ше­вица се слага на носиите, докато специфичните шевици за се­лата от Запад­ните Родопи се прилагат в пле­тените чорапи и другите тъкани изделия. Там не са се занимава­ли с бродерия върху плат. Най –известни в на­шата околия са шевиците на но­сиите именно от селото Баничан. Характерното за шевицата е, че е с много ярки съчетания. Като я видиш, не мо­жеш да я сбър­каш. Тя е с едно „отровно” зелено и много силно синьо. Разбира се, когато след 1912 г. тук се заселват бежанци от Беломорска и Вардарска Македония, те донасят ше­виците от Битоля и Скопие и ги популяризират. В Егейска Македония, например, ше­виците също са много ярки и крещящи, но във Вардар­ска Македония са най-пред­ставителни. За Битолските шевици е характерно, че са много компактни, такива едни големи мотиви, кои­то са плътно един до друг и покриват целия плат. Типич­ните цветове са оранжево и кафяво. Между тях може да има синьо, зелено, жълтичко, но малко, само да освежат основната шевица. А в скоп­ската шевица най-честото съ­четание е цикламено с черно. Като цяло обаче най-харак­терно за шевиците от маке­донския край е съчетанието на червено с черно.

Що се отнася до Неврокоп- тук типична шевица няма. Всичко, което се е прилагало в ръкоделията на неврокоп­ската жена, са възпроизве­дени мотиви от шевиците на околните села и това, което е пренесено тук от бежанците от Беломорието. В града хо­рата са се обличали в град­ски дрехи, не в носии. Няма­ло е бродерии по дрехите. Гледам снимките отпреди сто години на моите баби, ни­къде няма носия. Роклите са дълги, по европейска мода.

– Разкажете ни повече за творческия си процес, как се случва магията?

– Когато обсъждахме ня­кое ново изделие с майка ми, в повечето случаи съчетани­ята правех аз. Гледам моти­ва, набелязвам си цветовете, изваждам си ги чиле, по чиле от моя склад за конци и така създавам дадено съчета­ние. Направя един мотив, но може и да не ми хареса. Едно е като ги гледаш цветовете така като конци, друго е вече в мотив. Ако не ми хареса, го развалям. Правя нови и нови съчетания, докато не ста­не. Преди с майка ми, като направехме нов мотив, за­качвахме го на стената и от­далече съзерцавахме. Така се решаваше кое да остане, кое да сменим.Обсъждали сме разпалено до късно през нощта. Обикновено нашите шевици са пресъздадени мо­тиви от стари снимки. Може да е част от ръкава или пре­дницата. Вземаме го като мотив и го пренасяме върху покривка, възглавница или нещо друго. Снимките са черно-бели, но ние напасва­ме цветове, придържайки се към характерискитите на ше­вицата от съответния район и така тя става максимално близка до автентичната. Вед­нъж възпроизвели мотив от дадена шевица, ние го прила­гаме върху някое изделие и така то става уникат.

– Коя интересна случка от представяне на вашето изку­ство си спомняте?

– О, много са. Няма да за­бравя ,например, самостоя­телната ми изложба в Бра­тислава, през 1985г. Видна изкуствоведка от САЩ по­сетила изложбата и казала на уредниците, че държи на всяка цена да се запознае с авторката. Когато се срещ­нахме, тя ме прегърна и каза: „Госпожо, с тези ръкоделия Вие можете да превземете света!“. Стори ми се доста си­лен комплимент, но ми стана и мило.

– След десетки години труд, сигурно сте изработила много ръкоделия. Къде са?

– Всичко, създадено от мен, е в къщи. Въпреки че са ми предлагали много висо­ки цени, особено след някоя изложба, винаги съм отказ­вала. Просто не мога да се разделя с тях. Е, разбира се, правела съм много подаръ­ци. Бродирала съм на близки хора блузи. Правила съм уни­кални абитуриентски рокли на дъщери на приятели. Но не мога да продавам ръкоде­лията си.

– Според вас, трябва ли младите жени да се учат да бродират, не е ли вече демо­де?

– На бродерията като за­наят краят й настъпи. Но вярвам, че шевицата ще се възроди. Сега младите жени се увличат по гоблените. Ня­мам нищо против тях, но там няма творчество. По-добре е тези, които искат да броди­рат като хоби, да възраждат българската традиция, за да не прекъсне. Преди години имаше мода по българска­та шевица, тя ще се върне! Защото мотиви от нашите красиви шевици могат да намерят приложение и в съ­временното облекло. Така то става уникално.

Вестник “ Градът „