Младият неврокопски певец Марио Караилиев пред югозападния таблоид: И свободното ми време не минава без музика. Дори с музика релаксирам (ВИДЕО)

– Здравей, Марио, моля те, представи се на читателите на вест­ник Топ Преса:

– Здравейте, казвам се Марио Караилиев, родом съм от град Гоце Делчев. Познат съм на аудиторията в областта и не само, като млад музикален изпълнител. Щастлив съм да споделя, че за сравнител­но кратко време, станах раз­познаваем певец, с най – ва­жното признание – това на хората, на тези които харес­ват музиката ми. А музиката ми е моята гордост, защото залагам предимно на народ­ното творчество, обожавам песните предадени от деди­те ни, тези които хората пеят вкъщи на масата, които ги карат да се чувстват щаст­ливи, весели… Това ме за­режда. Ето това съм аз, едно момче с призвание да прави другите щастливи в песните си.

С голям хъс и амбиция да стана певец, се гмурнах в света на музиката. Преми­нах през доста перипети, научих се да отсявам хората и съм горд да призная, че се събрах с истински приятели и колеги музиканти, с които сформирахме нашия оркес­тър Европа. Тук е мястото да благодаря на моя колега Георги Георги­ев, един чуде­сен музикант, името на ор­кестъра придобива все по сериозна популярност и се утвърждава­ме, като един блестящ му­зикален тим.

– Какво е усещането да произвеж­даш радост и щастие на хо­рата?

– Усеща­нето е неве­роятно. Това видиш хора около теб кипящи от щастие дока­то ти пееш, е феноменал­но. Това ме зарежда и ми дава из­ключителна сила… Ще ви дам пример, имало е слу­чаи в които съм пял окол 12 часа с кратки паузи. Какво мисли­те че ми дало тези сили да пея толкова време? Това е радостта, щастието в очите на хората пред които съм пял. Ситуация в която пееш, и хората постоянно искат от теб тази или друга песен, ме кара да не чувствам умора. Чувствам се щастлив за­щото правят и другите хора около мен щастливи. Това е магията на музиката. За това го правя.

– Казват, че най-голямото признание за един творец е от обществото, други оба­че казват че е от гилдията… Кое от двете е по ценно за теб? Как те прие гилдията в Югозападна България? Как­ви са реалните отношения с гилдията?

– Не знам за другите, но за мен като музикален изпъл­нител и творец, както се усе­ти от отговорите ми до тук, на й- голямото признание е това на публиката. Уважа­вам гилдията, но в нашия бранш всеки е индивидуа­лен и като глас и като пове­дение, таке би било глупаво да се оценяваме взаимно. Всеки има мнение, но с ри­ска да се повторя мнението на публиката е най – важно за мен.

– Какви са мечтите ти? За какво мечтаеш и в личен и професионален план?

– Моите мечти не се раз­личават от тези на всеки нормален човек. Мечтая да създам здраво семейство, мечтая да съм здрав, близ­ките и приятелите около мен да са здрави … В професио­нален план се моля на Бог да пази гласа ми, да ме на­пътства, за да мога да пея и да радвам хора­та.

– Семейството ти, близки­те ти, как реагираха на твоя­та кариера?

– Тук е мястото да благо­даря на семейството ми, на близките ми, за безрезерв­ната подкрепа за това което правя. Няма да скрия че те са част от моето вдъхнове­ние. Разбираемо е но те са моите най – големи фенове, което значи много за мен. Знам че без тази подкрепа, не бих имал толкова много успехи за толкова кратко време. Това е безценно!

– Най-якият и интересен случай от твоите участия?

– Всяко едно участие, има своята интересна история. Винаги има весели момен­ти, незабравими и запом­нящи се ситуации… В този случая мога да заявя че ние музикантите сме облагоде­телствани. Ето скоро напри­мер, бях пока­нен на участие във Варна, пях на една сце­на с „Ку – Ку – Бенд“ , Ни­колина Чакар­дъкова, Деси Добрева… Програмата се водеше от Димитър Рач­ков. Това беше неповторимо изживяване, толкова земни и добри хора, веселяхме се зад кулисите, шегувахме се… Беше наистина неповторимо. В началото на кариерата ми напри­мер, бях поканен да пея в Лондон, от бълга­ри които работят там. Това беше изключително емоцио­нален момент за мен, защо­то тогава за първи път усе­тих, почувствах носталгията, да си далеч от родината и единствено народната пе­сен да те върне в родината.

 Това е уникално.

– Коя е любимата ти пе­сен? Коя е песента, която ще пееш по последен дъх? Има ли песен и музика които не би правил и не би изпял?

– Конкретна песен нямам. Имам много любими песни, които изпълнявам и няма да спра да пея. Те предимно то българския фолклор. Всич­ки ще ги пея до последен дъх, и не спирам да разли­чавам стари е непознати до сега песни. Разбира се има музикални стилове които не ги чувствам като мои. Аз както казах пея със сърцето си.

– Обижда ли те терминът кръчмарски певец? Какво дава заведението на един музикален изпълнител?

–Да ме обижда, в никакъв случай. Аз тръгнах от кръчмата. Работата в заведението ти дава много, това е директ­ната връзка на един музикален изпълни­тел с публиката. Аз като пея съм близо до тях, канят ме на тяхната маса, вдигам наздравици с тях. Знаете ли, че имам много приятели, с които поддържам прекрасни отноше­ния с които сме се запознали именно в заведението в което работя. Това е истин­ската школа. Рабо­тата в заведение е предимство за един музикант отколкото недостатък.

– Каква цена пла­щаш за това, че из­бра музиката, изку­ството, животът на музикант? Музикант къща храни ли? Как­во ти даде музиката и какво ти взе?

– Както казах, в началото имах труд­ности, но за тях не искам да говоря. Единстве­ната цена която може да се каже че плащам е фактът, че забравих какво е да почи­ваш петък, събота и неделя. Това са ми най – натоваре­ните дни. Но не се оплаквам. А до колкото един музикант може да изхрани къща, ще кажа че е напълно възмож­но, но талантът трябва да се припокрива с много труд. Да се лежиш само на славата, да не спираш да се разви­ваш. И никога да не преда­ваш публиката си.

– Сподели нещо за лич­ния си живот, как живееш извън сцена­та, извън му­зиката, извън кариерата… Сподели ни спомени от детството си, от битието си…

– Ще ви из­ненадам с този отговор, но и свобод­ното ми време не минава без музика. Дори с музика ре­лаксирам. Битието ми е семейството, музиката и публиката.

– Твое­то послание към читате­лите на Топ Преса:

– Желая преди всичко здраве. Да не спират да се борят за целите си в живота. Апе­лирам към всички ваши читатели, да не спират да служат бъл­гарски фолк­лор, защото това е част от богатството ни като обще­ство.

https://youtu.be/MnFGfKJjXU0

 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене