Младият неврокопски певец Марио Караилиев пред югозападния таблоид: И свободното ми време не минава без музика. Дори с музика релаксирам (ВИДЕО)
-
- август 14, 2018
– Здравей, Марио, моля те, представи се на читателите на вестник Топ Преса:
– Здравейте, казвам се Марио Караилиев, родом съм от град Гоце Делчев. Познат съм на аудиторията в областта и не само, като млад музикален изпълнител. Щастлив съм да споделя, че за сравнително кратко време, станах разпознаваем певец, с най – важното признание – това на хората, на тези които харесват музиката ми. А музиката ми е моята гордост, защото залагам предимно на народното творчество, обожавам песните предадени от дедите ни, тези които хората пеят вкъщи на масата, които ги карат да се чувстват щастливи, весели… Това ме зарежда. Ето това съм аз, едно момче с призвание да прави другите щастливи в песните си.
С голям хъс и амбиция да стана певец, се гмурнах в света на музиката. Преминах през доста перипети, научих се да отсявам хората и съм горд да призная, че се събрах с истински приятели и колеги музиканти, с които сформирахме нашия оркестър Европа. Тук е мястото да благодаря на моя колега Георги Георгиев, един чудесен музикант, името на оркестъра придобива все по сериозна популярност и се утвърждаваме, като един блестящ музикален тим.
– Какво е усещането да произвеждаш радост и щастие на хората?
– Усещането е невероятно. Това видиш хора около теб кипящи от щастие докато ти пееш, е феноменално. Това ме зарежда и ми дава изключителна сила… Ще ви дам пример, имало е случаи в които съм пял окол 12 часа с кратки паузи. Какво мислите че ми дало тези сили да пея толкова време? Това е радостта, щастието в очите на хората пред които съм пял. Ситуация в която пееш, и хората постоянно искат от теб тази или друга песен, ме кара да не чувствам умора. Чувствам се щастлив защото правят и другите хора около мен щастливи. Това е магията на музиката. За това го правя.
– Казват, че най-голямото признание за един творец е от обществото, други обаче казват че е от гилдията… Кое от двете е по ценно за теб? Как те прие гилдията в Югозападна България? Какви са реалните отношения с гилдията?
– Не знам за другите, но за мен като музикален изпълнител и творец, както се усети от отговорите ми до тук, на й- голямото признание е това на публиката. Уважавам гилдията, но в нашия бранш всеки е индивидуален и като глас и като поведение, таке би било глупаво да се оценяваме взаимно. Всеки има мнение, но с риска да се повторя мнението на публиката е най – важно за мен.
– Какви са мечтите ти? За какво мечтаеш и в личен и професионален план?
– Моите мечти не се различават от тези на всеки нормален човек. Мечтая да създам здраво семейство, мечтая да съм здрав, близките и приятелите около мен да са здрави … В професионален план се моля на Бог да пази гласа ми, да ме напътства, за да мога да пея и да радвам хората.
– Семейството ти, близките ти, как реагираха на твоята кариера?
– Тук е мястото да благодаря на семейството ми, на близките ми, за безрезервната подкрепа за това което правя. Няма да скрия че те са част от моето вдъхновение. Разбираемо е но те са моите най – големи фенове, което значи много за мен. Знам че без тази подкрепа, не бих имал толкова много успехи за толкова кратко време. Това е безценно!
– Най-якият и интересен случай от твоите участия?
– Всяко едно участие, има своята интересна история. Винаги има весели моменти, незабравими и запомнящи се ситуации… В този случая мога да заявя че ние музикантите сме облагодетелствани. Ето скоро например, бях поканен на участие във Варна, пях на една сцена с „Ку – Ку – Бенд“ , Николина Чакардъкова, Деси Добрева… Програмата се водеше от Димитър Рачков. Това беше неповторимо изживяване, толкова земни и добри хора, веселяхме се зад кулисите, шегувахме се… Беше наистина неповторимо. В началото на кариерата ми например, бях поканен да пея в Лондон, от българи които работят там. Това беше изключително емоционален момент за мен, защото тогава за първи път усетих, почувствах носталгията, да си далеч от родината и единствено народната песен да те върне в родината.
Това е уникално.
– Коя е любимата ти песен? Коя е песента, която ще пееш по последен дъх? Има ли песен и музика които не би правил и не би изпял?
– Конкретна песен нямам. Имам много любими песни, които изпълнявам и няма да спра да пея. Те предимно то българския фолклор. Всички ще ги пея до последен дъх, и не спирам да различавам стари е непознати до сега песни. Разбира се има музикални стилове които не ги чувствам като мои. Аз както казах пея със сърцето си.
– Обижда ли те терминът кръчмарски певец? Какво дава заведението на един музикален изпълнител?
–Да ме обижда, в никакъв случай. Аз тръгнах от кръчмата. Работата в заведението ти дава много, това е директната връзка на един музикален изпълнител с публиката. Аз като пея съм близо до тях, канят ме на тяхната маса, вдигам наздравици с тях. Знаете ли, че имам много приятели, с които поддържам прекрасни отношения с които сме се запознали именно в заведението в което работя. Това е истинската школа. Работата в заведение е предимство за един музикант отколкото недостатък.
– Каква цена плащаш за това, че избра музиката, изкуството, животът на музикант? Музикант къща храни ли? Какво ти даде музиката и какво ти взе?
– Както казах, в началото имах трудности, но за тях не искам да говоря. Единствената цена която може да се каже че плащам е фактът, че забравих какво е да почиваш петък, събота и неделя. Това са ми най – натоварените дни. Но не се оплаквам. А до колкото един музикант може да изхрани къща, ще кажа че е напълно възможно, но талантът трябва да се припокрива с много труд. Да се лежиш само на славата, да не спираш да се развиваш. И никога да не предаваш публиката си.
– Сподели нещо за личния си живот, как живееш извън сцената, извън музиката, извън кариерата… Сподели ни спомени от детството си, от битието си…
– Ще ви изненадам с този отговор, но и свободното ми време не минава без музика. Дори с музика релаксирам. Битието ми е семейството, музиката и публиката.
– Твоето послание към читателите на Топ Преса:
– Желая преди всичко здраве. Да не спират да се борят за целите си в живота. Апелирам към всички ваши читатели, да не спират да служат български фолклор, защото това е част от богатството ни като общество.
https://youtu.be/MnFGfKJjXU0
Be the first to leave a review.
