Който търси, намира
-
- август 5, 2018
Неделя, 29.04.2012 г., 10:00h., вкъщи, Гоце Делчев. Трескаво стягаме раницата – бири, риби, зеленчуци, ядки, ябълки, шоколад и вода…
Неделя, 29.04.2012 г., 11:00h., Храм-параклис Св. Георги Победоносец, Мусомище. Четирима души, без броим кучето, поемаме по пътеката вдясно от храма.
Целта: крепостта Судинград. Да, и аз преди година си казах“Судинград – WTF??“. После прочетох разпространената навсякъде информация за Судинград. Тогава преди една година тръгнахме да я търсим и макар че сме от района бяхме хванали грешната посока, която ни отведе към чудните Мусомишки ливади. Беше готина разходка, но без постигната цел. Така година по-късно тръгваме пак да търсим крепостта.
За изходна точка си избираме Храм-параклис Св. Георги Победоносец, въоръжени с GPS и координати тръгваме. А раницата толкова тежи, че след един километър спираме да се възхитим на чудната гледка към ГрадЪ(така казваме на Гоце Делчев), а между временно нечий гръб да отпочине.
Докато стоим и си мислим за крепостта и свежестта, забелязвам един човек да ходи по пътеката. Миналогодишният опит ми е показал, че е добре да се пита и така леко нахално прекъсвам човека от мислите му с въпроса:“Дали случайно знае за Судинград?“ За протокола миналата година получихме следния отговор:“А такъв град не съм чувал да има. Ей го там е градъ ама Судинград“ Тазгодишният човек (значително по-добре осведомен) ни каза, че сме се объркали (получих първото за дена deja vu). Обясни че сме поели в грешка посока и че всъщност крепостта се намира след параклиса Св. Илия, който е кацнал на скалата над местността. Няма как да не го видите. Аз гледах изграждането му, докато учех в гимназията. Та според човека трябва да подминем параклис Св. Илия и да продължим по пътеката за Старо Лески и ще я видим. За наша радост ни упъти как да стигнем от нашето място до крепостта без да е необходимо да се връщаме и така съгласно новите указания продължихме нагоре по хълма. Ходене, ходене, борчета, хвойна, шуми, сенки и пек. GPSa вече ни показва 1.4 км. до крепостта, но нали ги знаете GPSите не може да им се вярва безрезервно. И така обезверени си казваме, че където намерим място за почивка правим BBQто, а пък за крепостта ще видим какво ще се случи. И точно тогава се появи първия от множеството зидове/ридове.
Оказва се, че не е единствения… В мен не остана и капчица съмнение, че точно това е мястото, където се е простирала крепостта.
А разпръснатите навсякъде камъни бяха доказателство за иманярските търсения на повечето хора, включително и на този който упъти по-рано през деня.
И така с изглед към Славянка и удовлетворена от постигнатия резултат се наслаждавах на най-вкусната риба. 🙂
Разбира се това че аз бях доволна съвсем не означаваше, че предводителя на групата ни беше. След вкусният обяд с риба. Той реши да продължи по пътя към Старо Лески. Освен невероятните гледки, не се беше натъкнал на нищо по-различно въпреки че следвал стриктно GPSа.
На връщане минахме по пътя, който препоръчвам за крепостта: Храм-параклис Св. Георги – Параклис Св. Илия – по пътя на Старо Лески, със зелените ливади и спокойните кравички. Около мястото където е крепостта има един манастир, чието име така и не научих. Стигнете ли до него значи сте открили крепостта. Няма как да сгрешите мястото осеяно е с камъни и зидове/ридове.
Търсенето на Судинград бе като изследователска експедиция за мен. Нищо, че както установих в последствие бях ходила вече там със съученици от същата онази гимназия. Търсенето на Судинград беше едно силно преоткриване на природата около Мусомище и Лески.
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
