Какво не знаем за пенливите води на река Места!

Река Места (в древността я наричали Несос и Местос) се образува от сливането на рилските реки Черна и Бяла Места.

За начало на реката се приема Бяла Места, която извира от езерото Грънчар. По своя самостоятелен път Бяла и Черна Места приемат водите на множество буйни планински потоци и реки и текат в дълбоко всечени тесни долини с голям наклон. Бреговете им са стръмни, обрасли с гъсти иглолистни гори. Североизточно от Якоруда двете реки се сливат и образуват река Места, която продължава на юг-югозапад. Тук склоновете на по-широката й долина са покрити с нискостеблени широколистни дървета и храсти. Колкото по на юг се спуска реката, толкова по-редки стават горите по набраздените от ровини и дерета долинни склонове.

В източната част на Разложката котловина Места завива на югоизток и дълбоко се врязва между западните склонове на родопския рид Дъбраш и източните склонове на Пирин, като образува тесния живописен пролом Момина клисура, дълъг 30 км. На юг от село Годешево през Хаджидимовския пролом Места напуска България и продължава в Гърция с името Нестос.
Пенливите води на Места в Момина клисура са отлично място за любителите на рафтинга. В най-красивата и най-тясната част на пролома, на един от непристъпните зъбери, се извисява средновековната българска крепост Момина кула. Тя е вградена в скалистия зъбер, чиито отвесни стени са сигурна защита откъм север, изток и юг и само по тесен ръб откъм запад можело да се стигне до нея. В по-просторната и равна Гоцеделчевска котловина Места прави меандри, образува ръкави. Тук много добре се открояват старите й речни тераси, разположени една над друга.

Любопитно: Река Места се влива в Егейско море с широка делта. На българска територия тя има около 30 притока. Най-големия си приток – река Доспат, приема на гръцка територия. Поречието й се отличава с най-големия наклон и с най-голямата средна надморска височина (1318 м) измежду българските реки.