Автогредеристът бай Георги Карабашев от село Копривлен
-
- август 1, 2018
В днешният брой на вестник „Градът“, в колонката на поета е публикувано едно произведение озаглавено „Поема за автогредериста“
С това кратко есе аз, като автор , искам да ви запозная с човека описан в поемата и това е бай Георги Карабашев от село Копривлен. Човек с неуморна душа и златни ръце, човек който е работил повече от петдесет години по пътищата и магистралите на родината.
Машината на която е работил се нарича „Автогредер“, с нея се маркира и подравнява пътя преди да се положи асфалта.
За качеството на неговата работа говори факта, че гръцки фирми са освобождавали по няколко свои машинисти, когато бай Георги е започвал работа при тях.
Интересното в случая е, че този човек на 82 години, сам дойде при мене.Не поиска нищо материално.
Той се чувстваше онеправдан и недооценен, като повечето български пенсионери на тази възраст. За това горещо желаеше живота му да бъде описан в едно литературно произведение, което да остане и след него.
Славата нека бъде за Господа, но нека има малко и за бай Георги и за всички ония, който градяха Родината през целия си живот.
На Георги Карабашев
Пристигна, той при мен веднъж
и беше леко притеснен,
и пътя му не беше лек
един такъв смирен човек.
С поглед благ и топли длани,
с душа в спомени и рани,
с път през урви и блата
далеч от градска суета.
И тогата каза:
„ – Чух приятелю, че си добър поет,
напиши за мене някой ред,
защото от живота нищо не остана,
а душата ми е само рана.
Аз бях в онези трудови редици
награждавани с хора и ръченици
живеещи под сиромашка стряха,
а благата други ги ядяха.
В автогредера и ден и нощ
управлявах страховита мощ
на една професия останах верен
градях живот в асфалта черен.
Така премина целият живот
петдесет години труд и пот
и когато се обърнах най – накрая
отново бях в сиромашка стая.
Зная, че живота не е драма,
а планини от дяволска измама,
зная, че във моя нещо куца
щом опрял съм до магаре и каруца.
– Рече и замлъкна.
Да се скита в сухите полета
видях тогаз душата клета
да дири вечната Божествена поема,
защото в живота друго нема.
Be the first to leave a review.
