Тютюно производители от Господинци се отказаха да аргатуват на гърците

Дали средната изкупна цена, ако се повиши тази го­дина на над 10 лв. за кг., ще върне по родните им места тютюнопроизводителите от гоцеделчевското село Госпо­динци и целия регион?

Това е въпрос на цено­ва политика на държавата относно изкупните цени на жълтото злато.

Над този въпрос разсъж­дават и многото гурбетчии от Гоцеделчевския регион, които предпочетоха от тази година да отглеждат тютюн отново в родните си места.

Пример за това е село Гос­подинци, от което години наред много семейства от селото аргатуваха в южната ни съседка Гърция и гледаха тютюн по гръцките полета.

От тази година нито едно семейство не се реши да оти­де отново да аргатува в Гър­ция.

„Няколко семейства дори се престрашиха отново да посеят тютюн в родното си село и да го отгледат по на­чина на натрупания опит в южната ни съседка.

Решиха да гледат тютюн в Господинци, по гръцки, с гръцки семена, по метода както са сели, копали, бра­ли и низали там“, разказва поредният си автентичен и истински анекдот за поминъ­ка и хората от неговото пре­красно село кметът на Госпо­динци, Ахмед Ходжов.

„И като стане един хубав тютюн, златолистен, голям, чист, да береш и да пееш, „Гледай само!“ – се радва като дете на труда си Селве Мола­али, която развежда кмета по нивата си за да му покаже отличната реколта тютюн.

А той, кметът се озова рано, рано сутринта в полето на Господинци за да върне спомените от детството си и да усети отново мириса на тютюна, с който той и много жители на Господинци и ре­гиона се родиха, израснаха и с тютюна и полето им мина и голяма част от живота.

Тютюневите плантации на семейство Молаали, които дълги години били гурбетчии и сезонни работници в Гър­ция по тютюневите ниви там, са наистина впечатляващи. Гледката на отличната рекол­та пълни с радост сърцето и душата и дава надежда за добри приходи, ако изкупчи­ци и държава са лоялни към тях и труда им тази, а и след­ващите години напред.

До тях със същата радост от труда си младото семей­ство Шевкет и Фатме Воруко­ви с родителите си и няколко аргати също берат с желание и надежди богатата и качест­вена реколта на българското жълто злато.

„Да замениш добре пла­тена строителна работа във Франция с четири декара тютюн е истински риск или сигурна инвестиция за добра печалба.“

Младият фермер Шевкет Воруков също от Господинци обаче избра гурбета повече да не го дели със семейство, близки, роднини, роден дом и роден край и се надява ре­шението му да е резултатно и правилно. Миналата година Шефкет споделя, че е продал тютюна си на цена от седем лева за килограм, а сега на­дява изкупната цена да се повиши поне на над 10 лева.

„Пожелавам, фирми из­купвачи, политици и прави­телство да чуят и изпълнят молбите и желанието на Шефкет, защото това са ре­алните надежди на стотици­те тютюнопроизводители, с надежда млади хора като Шевкет Воруков да не се пре­връщат повече в бели роби на Запад, а да се радват и печелят от плодовете на на­шата родна българска земя.

Дали цена над 10 лева наистина ще върне хора на полето, само времето ще по­каже, въпреки че младите от Господинци шеговито се задяват, че вместо полето предпочитат морето“, раз­съждава обнадежден на глас и кмета Ахмед Ходжов.

Той признава, че заради ниските изкупни цени на тю­тюна и неговото семейство, както и почти всички хора от Господинци, преди години са се отказали да сеят тютюн като са заложили на други култури, но носталгията по жълтото злато е останала.

Вестник “ Градът „