Гоцеделчевски къщи във виенски стил
Петте кьошета – едно от емблематичните места на нашия град! И не само заради площадчето и петте лъча на движение, започващи от него, а и заради интересните фасади на къщите тук. Забелязали ли сте, че архитектурата на три от тях е еднаква, създадена по виенски образец?! Те са известни с имената на някогашните си собственици – Кромидовата, Кючуковата и Шуштарковата. На лицевата страна на тези къщи, над последния етаж, са иззидани архитектурни орнаменти, които правят сградите интересни и запомнящи се. Долният етаж и на трите още при строителството е бил предназначен за дюкяни, жилищната част е над тях. Ако имате възможност да надникнете в етажите за живеене, ще видите в средата на всеки от тях голям салон и малки стаи около него. Изключение прави таванската стая, която е голяма. До салоните се стига по високи дървени стълби. Като всички стари къщи, и тези са с гредоред.
Но да се върнем почти век назад. От село Дуклия, Сярско, в Неврокоп се заселва Димитър Кромидов – комита, воювал с четата на Яне Сандански. Човекът искал да пусне корени тук и купил голям турски парцел, за да построи свой дом. Желанието му било къщата да е здрава и затова продължил каменния зид високо над основата. Държал да има балкони към улицата и голяма тераса към задния двор. В тази къща Димитър живял с жена си Яна, родила дванайсет деца, от които оцелели само четири – Мария, Надежда, Борис и Илия. Бащата изкарвал прехраната на многолюдното семейство с търговия.
След национализацията търговските помещения в къщата на Димитър Кромидов били отчуждени и превърнати в склад за зърно. По-късно тук се помещавали Ловно-рибарският съюз и книговезница. Подобна била участта и на другите две къщи. Тази на търговеца Кючуков била определена за офицерски квартири. В долната и част се намирала известната в миналото Кючукова фурна с голяма пещ, в която се правел вкусен домашен хляб. Тук през годините е имало млекарница и голям хранителен магазин. В отсрещната Шуштаркова къща 70 години се помещавала кръчма.
В годините на народната власт хората и от този квартал не били богати. Всички сеели тютюн и ставали в 3 часа през нощта да отиват на нивите. Семействата били многолюдни и шумни. „От всяка къща извираха деца. По цели вечери играехме по неасфалтираните улици – спомня си наследничката на Илия Кромидов – Мая.
Днес първите етажи и на трите къщи се дават под наем за офиси и магазини, а жилищните части са необитаеми. Ако за тези сгради се положат грижи, те могат да бъдат запазени като паметници на архитектурата. Тогава фасадите им ще грейнат с цялата си прелест, за да свидетелстват за времето непосредствено след освобождението на града от турско робство. Само дано и тях не ги сполети съдбата на съседни къщи, външната украса на които остана под изолационните материали при санирането.
Ако това се случи, всички къщи отново ще изглеждат еднакви, както беше с блоковете в недалечното ни минало.
Юлия Баймакова
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.