Гоцеделчевски къщи във виенски стил

Петте кьошета – едно от емблематичните места на нашия град! И не само зара­ди площадчето и петте лъча на движение, започващи от него, а и заради интересни­те фасади на къщите тук. Забелязали ли сте, че архи­тектурата на три от тях е ед­наква, създадена по виенски образец?! Те са известни с имената на някогашните си собственици – Кромидовата, Кючуковата и Шуштаркова­та. На лицевата страна на тези къщи, над последния етаж, са иззидани архите­ктурни орнаменти, които правят сградите интересни и запомнящи се. Долният етаж и на трите още при строител­ството е бил предназначен за дюкяни, жилищната част е над тях. Ако имате възмож­ност да надникнете в етажи­те за живеене, ще видите в средата на всеки от тях го­лям салон и малки стаи око­ло него. Изключение прави таванската стая, която е го­ляма. До салоните се стига по високи дървени стълби. Като всички стари къщи, и тези са с гредоред.

Но да се върнем почти век назад. От село Дуклия, Сяр­ско, в Неврокоп се заселва Димитър Кромидов – коми­та, воювал с четата на Яне Сандански. Човекът искал да пусне корени тук и купил голям турски парцел, за да построи свой дом. Жела­нието му било къщата да е здрава и затова продължил каменния зид високо над основата. Държал да има балкони към улицата и голя­ма тераса към задния двор. В тази къща Димитър жи­вял с жена си Яна, роди­ла дванайсет деца, от които оцелели само четири – Ма­рия, Надеж­да, Борис и Илия. Бащата изкарвал пре­храната на многолюдно­то семейство с търговия.

След нацио­нализацията търговските помещения в къщата на Димитър Кро­мидов били отчуждени и превърнати в склад за зър­но. По-късно тук се по­мещавали Ловно-рибар­ският съюз и книговезни­ца. Подобна била участта и на други­те две къщи. Тази на тър­говеца Кю­чуков била определена за офицер­ски квартири. В долната и част се намирала известната в миналото Кючукова фурна с голяма пещ, в която се пра­вел вкусен домашен хляб. Тук през годините е имало млекарница и голям храни­телен магазин. В отсрещната Шуштаркова къща 70 години се помещавала кръчма.

В годините на народната власт хората и от този квар­тал не били богати. Всички сеели тютюн и ставали в 3 часа през нощта да отиват на нивите. Семействата били многолюдни и шумни. „От всяка къща извираха деца. По цели вечери играехме по неасфалтираните улици – спомня си наследничката на Илия Кромидов – Мая.

Днес първите етажи и на трите къщи се дават под наем за офиси и магазини, а жилищните части са нео­битаеми. Ако за тези сгради се положат грижи, те могат да бъдат запазени като па­метници на архитектура­та. Тогава фасадите им ще грейнат с цялата си прелест, за да свидетелстват за вре­мето непосредствено след освобождението на града от турско робство. Само дано и тях не ги сполети съдбата на съседни къщи, външната ук­раса на които остана под из­олационните материали при санирането.

Ако това се случи, всички къщи отново ще изглеждат еднакви, както беше с блоко­вете в недалечното ни мина­ло.

Юлия Баймакова

Вестник “ Топ Преса „