Княз Владимир бе първият владетел, който заедно със своя народ се обърна към Царството Небесно. Казвам „със своя народ“, защото и преди него отделни хора се обръщаха към Небесното Царство – и княгиня Олга, бабата на Владимир, и киевските мъченици Теодор и Йоан, и други. Но Владимир бе първият, който тръгна по пътя на Кръста заедно с целия си народ. Това не можеше да стане без голяма вътрешна борба. Езичникът Владимир, син на човека, наричан „дивия глиган“, трябваше да поеме напълно нов, неведом за тогавашните руси път.

Човекът, който никога не си отказваше никое земно удоволствие, който стигаше до необуздана кръвожадност, грабеж, отмъстителност, трябваше да умре и да се роди отново според словото на Христа: Който загуби душата си заради Мене, ще я запази. Приемайки християнската вяра, Владимир знаеше, че това е най-тежката от трите предложени му вери. „Той дълго разпитваше, преди да се реши“, пишат летописците. Той знаеше, че християнската вяра означава път на Кръста и че пътят на Кръста означава да сложиш кръст върху цялото си минало, върху боклука на старите си навици, върху старата си душа. И той знаеше, че няма да е достатъчно просто да вържат с въжета Перун и да го изхвърлят в Днепър, но че и самият той, и всеки негов поданик ще трябва да изхвърлят идолите от своята душа. А славянските идоли – уви! – както и всеки други идоли, бяха измислени земни богове, най-големи нищожества с най-надути имена, глупави и неми агенти на земното царство, теглещи хорските души към земята, обещаващи само земно царство, земно измамно щастие, което никой на земята не е виждал.

Доскоро сластолюбив човек, Владимир разпусна харема си и започна да живее целомъдрено. Владимир – лакомникът и пияницата започна да пости, да пости до изнемогване – той, който се изсмя на ислямската вяра, когато научи, че тя забранява виното и свинското месо! Владимир-кръвопиецът започна да обикаля болниците и затворите, раздавайки милостиня и утешение. Владимир – нощният играч и гуляйджия започна да прекарва нощите си в плач и молитва, коленичил, удрящ чело в земята, размишляващ за Божия съд и своята душа. Владимир-безсрамникът стана по-срамежлив от девойка. Владимир-палачът се превърна в кротък, разкаян и милостив самарянин. С една дума, Владимир-идолопоклонникът се преобрази в християнски светец. Сякаш върху някаква стена изтриха изображение на демон и нарисуваха Ангел! Колко по-голямо чудо е това от чудото на пеперудата, излюпила се от гъсеница! Промяната, извършила приживе се в душата на Владимир, е толкова голямо чудо, че не може да се обясни с никакви човешки усилия, а само с Божията милост и могъщество.

Защото тъкмо един излекуван грешник трябваше да се изправи пред погледа на всички руски поколения. На прага на нова Русия трябваше да бъде поставен един просветлен от Христа езичник, за да стои там подобно на медната змия от Стария Завет и с примера си да наставлява, ободрява и лекува съгрешилите и падналите руски люде през всички времена. Най-добрата препоръка за всеки цяр е болният, който е излекуван от него. Изцереният киевски княз трябваше да бъде показан на всички болни, за да приемат и те с радост лекарството, което го направи здрав. От всички чудеса, които върши в света Христовата вяра, най-ползотворното чудо е тъкмо това – превръщането на грешника в праведник. И ето с това извършено върху самия него чудо стои Владимир пред портите на християнска Русия и сякаш вика в ушите на всеки русин: „Аз бях нощ и се превърнах в ден! Ами ти? Какъв беше и в какво се превърна?“.

И тъй, Владимир е необикновен човек сред останалите велики хора и необикновен светец сред останалите светци. Той е пионер на величието и светостта на руския народ, и то държавен пионер, превърнал величието и светостта в държавна програма. Удивителна държавна програма, която не може да се осъществи на дело, докато всеки гражданин не я осъществи в самия себе си според примера на самия Владимир! С този светец-държавник започва новата Русия, започва нов народ, нов дух, нов път, нова култура. Кръщавайки руския народ, свети Владимир превърна дългата руска нощ в светъл руски ден. Ако някой изкара подземната река изпод земята, проправи за нея ново русло под слънчевите лъчи и я направи полезна в стотици отношения, той ще извърши дело, подобно на това, което е сторил Владимир с руския народ – но много по-просто и елементарно. Мрачната руска езическа маса стана с течението на вековете „ясно слънчице“ сред народите. И ние можем да възкликнем: руски народе, слънчице ясно!

Ако хвърлим сега един поглед върху живота на руския народ от времето на княз Владимир до наши дни, ще видим, че той е вървял по пътя, посочен му от примера на неговия Покръстител. Поколение след поколение се раждаше в руската земя; раждайки се, се изправяше пред избора между земното и небесното царство; избираше Небесното Царство и отминаваше. Милиони се раждаха, поемаха на плещите си Кръста и викайки на Христа: Осанна! – отстъпваха мястото си на нови поколения. Жетвата Христова ставаше все по-голяма, все по-изобилна. Но това историческо течение на руския живот не минаваше без застоявания, без колебания. Имаше в много случаи и спиране, и дочакване на немощните и уморените, и търсене на изгубените, и пречистване на омърсените, както се случва обикновено с пътниците по тежък друм. Реката на руската народна история течеше в избраната посока, но това ставаше понякога бързо, понякога бавно, а понякога и толкова мудно, че мъчно беше да се определи – напред ли тече тя или назад.

Чували сте може би за едно удивително психологично явление. В момент на смъртна опасност някои хора могат да видят пред очите си целия си живот още от детските си години. Вярвам, че по време на днешните смъртни изпитания на руския народ пред погледа на мнозина руси сигурно минава цялото минало на техния народ – от киевското Покръстване та до наши дни. Също и ние, ако се опитаме да анализираме онзи невиждан ужас, който владее сега в Русия, ще проумеем смисъла на цялата руска история през последните девет века. Тогава ще видим, че в цялото си течение чак до наши дни руският исторически живот се разгръща с класическа яснота. Пред очите ни ще наредят точно шест периода на руската история – от свети Владимир до наши дни, а близък е и седмият период. На човек веднага му идва на ум сравнението на тези седем периода със седемте Тайнства Христови.

Първият период, времето на Владимир, отговаря на тайнството Кръщение. Той е кратък, но много значителен поради силата на големия поврат на живота на руския народ, на тръгването му по новия път и движението към новата цел.

Вторият период произтича от първия и трае до монголското иго. Този период отговаря на тайнството Миропомазване. През този период народът се лекуваше от остатъците на езичеството и заставаше твърдо на пътя на Кръста. Във всяка руска душа трябваше да се извърши чудото на прераждането, извършило се в душата на Владимир, върху всяка душа трябваше да легне печатът на Царството Небесно. А нали тъкмо Миропомазването означава утвърждаване във вярата посредством дара на Светия Дух.

Третият период протече под монголското иго. Този период отговаря на тайнството Покаяние. Натрупалите се по времето на свободния живот грехове трябваше да бъдат издухани от суровия вятър на робството. Както в Русия от монголците, така и в християнските Балкани от турците! Застоялата се в равнината река трябваше да мине през планински клисури, да потече по каменисто русло, за да се ускори нейното течение, за да се избистри самата тя. По време на робство народът мълчи, размишлява за миналото и се кае. Робството влияе твърде положително върху привържеността към главната цел – пречистването на духа от всичко земно и обвързването му с Царството Небесно.

Четвертият период траеше от освобождението от монголско робство до цар Петър Първи. Освобождението започна с битката на Куликово поле – тя стана девет години преди Косовската битка с турците, донесла робство на балканските народи. Този светъл период на свободата при русите отговаря на светото тайнство Брак. Душата на народа, пречистена от страданието, се сгодява и се предава изцяло на своя Небесен Жених. В руската земя се възцарява Христос. Русия се украсява с безбройни светини и светители като с небесни звезди. Христовата радост изпълва всички – от царя и патриарха до бездомния и юродивия. Това е сякаш сватбен пир, единение на народа и Бога.

Петият период – от цар Петър до световната война. Той отговаря на тайнството Елеосвещение. През този период руската интелигенция отслабва, започва да се колебае. Тя пътува зад граница, натоварена с народни добродетели, а се връща у дома пълна с чуждестранни заблуди. Започва едно голямо объркване. Сред образованите хора избухват жестоки раздори, немилосърдни препирни – не за дребни неща, а именно за основополагащите принципи на живота, за светата народна програма на Владимир. Нови и нови рани се отварят и гнойта им се излива във всички градове и градчета. Броят на привързалите се към земното царство расте подобно на тумор. Потопеният Перун, а с него и цялото семейство идоли надигат глава от Днепър. Но духът на свети Владимир го поразява в главата. Реката на руския живот се забавя силно и на повърхността й се натрупва нечистотия. Но тази река е много дълбока. Дълбочината й е душата на многомилионния народ.

Шестият период – от първата световна война и по-точно от мъченическата смърт на царя-мъченик – трае и досега. Бог позволи на княза на този свят да заграби властта над Светата Рус. Бог временно допусна да бъде не Неговата воля, а волята на грешниците, отричащи Царството Небесно и желаещи земното царство. Езическият, преди-Владимировият дух се възцари в Русия. Този мрачен и зъл дух бърза да отдалечи реката на руския живот от Христовото слънце и да я вкара отново под земята. Но руският народ се причастява. Той се причастява с кръвта Христова, с виното на мъченичеството. Никога народът не се е привързвал по-силно към Христа отколкото сега, когато неверниците плюят лицето Христово. Никога Кръвта Христова не е била за него толкова сладка, както сега, когато тя е под възбрана, когато е толкова мъчен пътят към нея. О, Сладка Кръв Иисусова, колко неизразимо сладка си станала ти за онези синове и дъщери на Русия, с чиято кръв и страдания се причастява днес руската земя!

А утре ще настане седмият период на руската история. Това ще бъде светото тайнство Ръкополагане. Върху многострадалния Владимиров род ще се излее нова благодат на Духа. Руският народ ще стане народ от свещеници и ще бъде като утринна звезда сред народите, като ясно слънце сред земните племена.

И тъй, пътят на Русия не е нищо друго освен разгръщане на душевната драма на свети Владимир в историята, както и животът на свети Владимир не е нищо друго освен историята на Светата Рус в умален вид. Да хвърлим сега поглед върху положението в света. Влачещ кръвта на световната война върху гърба си, днешният свят е затънал дълбоко в грубост и жестокост. Той се нуждае вече не от един светец – това е твърде малко, – а от цял един свещенически, свят народ. Този народ трябва и в наши дни да мине през Владимировите родилни мъки на душата, раждаща се за Царството Небесно, през пещта на страданията. Този народ трябва да бъде бит до кръв и да изпере ризите си до белоснежна белота в кръвта на мъченичеството. Той трябва да бъде кръстен с огъня на мъките и сълзите, за да стане омекотен, облагороден, обожен и съвършен. Светът чака този народ. Кой ще бъде този очакван народ? Това е онзи народ, за когото светът днес не е в състояние да каже нищо определено, за когото спорят и се препират народите на петте континента. Това е съдбовният народ, когото Провидението меси, за да направи от него най-хубавия хляб за духовната трапеза на изгладнелия свят. Руският народ днес е разделен на мъченици и мъчители. И едните, и другите безмерно страдат. И ние желаем спасение и на едните, и на другите. С този подвиг на страданието руският народ се подготвя за великата си мисия сред човечеството, подготвя се за изричането на онова „ново слово“, за което говореше Достоевски.

Със своето първо кръщаване с вода и Дух по времето на свети Владимир Русия спаси християнството. Това стана тъкмо в момента, когато православната вяра беше сякаш в пълно безсилие – не поради своята слабост, а поради безсилието на хората в упадъчна Византия; когато, от друга страна, сметкаджийската вяра на папството – вино, смесено с вода – се бореше с князете на този свят заради земното царство. Християнство беше сякаш на смъртен одър, християните бяха отчаяни. И тогава Божият Промисъл мобилизира изведнъж цял един континент, цял неведом човешки мравуняк на помощ на правата вяра. Това беше Владимировата Рус. Днес, когато изворите на християнската вяра на Изток и на Запад са твърде слаби, за да помогнат на смутения и объркан свят, когато отново най-мрачно езичество е надигнало под различни имена рогата си навсякъде из петте континента – днес Промисълът отново призовава Русия да помогне на християнството, а чрез него и на човечеството. Да му помогне така, че да наклони везните в полза на онази страна, която е готова в името на Божия Син да се привърже към Царството Божие.

Настъпва онова време, братя мои, и вече на прага е то, когато покритото с кал и остаряло от мъки лице на руския народ ще се умие, ще грейне пак като слънце и ще огрее всички онези, които са в тъмнина и смъртна сянка. Тогава мнозина на земята ще се провикнат благодарно: „Рус, мъченице наша, слънчице ясно наше!“. Както и руският народ непрестанно, а особенно на този ден, се провиква всяка година: „Владимире Свети, слънчице ясно наше!“

Блажени сте вие, които плачете през тези дни заедно с Русия, защото заедно с нея ще се утешите! Блажени сте вие, които скърбите днес заедно с Русия, защото заедно с нея ще се възрадвате. Амин.

Превод (със съкращения): Андрей Романов