Бойко Борисов присъства на клетвата на Ердоган. Турция вече е президентска република

Преизбраният на 24 юни за държавен глава Реджеп Таийп Ердоган  положи  клетва пред турския парламент, с което влиза в сила новата система на управление, при която правомощията на президента са значително повече.

Ердоган ще оглaвява изпълнителната власт, ще изготвя проектобюджет и ще може да сформира властови структури на централно и региoнално ниво. В рамките на деня трябва да стане ясен и съставът на новия турски кабинет.

 

На официалната церемония присъстват 22-ма държавни глави и 17 премиери. Сред гостите на Ердоган ще бъде и българският президент Румен Радев. Свои представители не са изпратили САЩ и Гърция.

В присъствието на 600-те новоизбрани депутати  в парламента Реджеп Таийп  Ердоган положи клетва като президент на Турция. Заедно с народните представители той изпя химна на страната. В кратката си клетва пред депутатите той заяви:

“Като президент на Република Турция обещавам да пазя суверинитета на държавата и единството на нацията. Ще остана верен на Конституцията и закона, на демокрацията, както и на заветите на Ататюрк и светската държава. Ще отстоявам мира, справедливостта човешките права и свободи. Ще пазя честта и достойнството на Република Турция, ще изпълнявам справедливо своите задължения”.

Церемонията продължи със задължителното в турския държавен протокол поклонение и полагане на венец в мавзолея –  гробница на основателя на републиката Кемал Ататюрк .

По случай встъпването в длъжност на турския президент в  двореца „Аксарай“  в Анкара започна пищна церемония.

По този повод в Анкара ще бъдат също министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев, както и премиерът на Унгария Виктор Орбан. Германия е представена от бившия премиер на страната Герхард Шрьодер. От външното министерство на страната увериха, че той представлява германското правителство. Нито един член на гръцкото правителство няма да присъства на церемонията по встъпването в длъжност на Ердоган. САЩ също не са изпратили официална делегация.

По време на церемонията президентът Ердоган ще бъде посрещнат тържествено с османски маршове, ще бъдат изстреляни 101 топовни салюта, а на участниците в церемонията ще бъдат раздадени монети от 1 турска лира, изработена специално за случая.

 

Днес ще бъде издаден и първият президентски указ, с който ще бъде съставен кабинетът, а в петък ще е първото му заседание. В правителството ще бъдат включени и хора, които не са членове на Партията на справедливостта и развитието. По думите на Ердоган това ще им даде по-голяма бепристрастност и независимост при назначенията.

 

Реджеп Тайип Ердоган, който беше преизбран на 24 юни за нов президентски мандат, ще се ползва със значително повече правомощия в съответствие с конституционните реформи, приети на референдум през април 2017 г.

Промените предвиждат прехвърляне на основната част от изпълнителната власт на президента, който ще назначи сам министрите. Той ще определи също един или няколко вицепрезиденти, като има очаквания поне един от тях да е жена.  Премиерският пост, който сега се заема от Бинали Йълдъръм изчезва.

В съответствие с реформата държавният глава ще избира пряко или непряко шестима членове на Съвета на съдиите и прокурорите, отговарящ да назначава и отстранява от длъжност служителите от съдебната система. Парламентът ще избира седем от членовете на съвета.

Много министерства ще бъдат слети. Институции като разузнаването и Дирекцията по религиозните въпроси, които досега бяха на подчинение на премиера вече ще са под шапката на президентството.

Според конституционната реформа извънредно положение ще може да се въвежда в случай на „бунт срещу отечеството“ или „прояви на насилие, които поставят нацията пред опасност да се разцепи“. Президентът ще решава дали да наложи или не извънредно положение, преди да внесе за разглеждане въпроса в парламента.

Броят на депутатите беше увеличен от 550 на 600. Възрастта за избиране в парламента беше намалена от 25 на 18 години. Отсега нататък парламентарните и президентските избори ще се произвеждат едновременно, на всеки пет години, докато по-рано това ставаше на четири години.

Парламентът пак ще има пълномощията да изработва, променя или отменя закони. Той ще упражнява контрол върху действията на президента, но президентът ще може да издава укази в области, отнасящи се до широката сфера на неговите изпълнителни правомощия.

Ако президентът на републиката е обвинен или заподозрян, че е извършил престъпление, парламентът ще може да изисква разследване, след като събере мнозинство от три пети от гласовете. Президентът, който вече не е длъжен да прекъсне връзките със своята партия, може да заема този пост само за два петгодишни мандата.

За Ердоган няма да се взима под внимание неговият мандат след избирането му на президентския пост през август 2014 г. при старата система на управление. Преди това 12 години той заемаше премиерския пост. Следователно 64-годишният Ердоган ще може теоретично да остане начело на страната до 2028 г.

/дарик