Моят Неврокоп

Вечеринките като друга форма на веселие се организираха по професионален признак от лекари, чиновници, военни, ловци и др. Най-ярки и запомнящи се бяха вечеринките на ловците. Подготовката за тях започваше по-отрано. Организирано ловците излизаха на лов и това, което бе отстреляно, се поставяше в хладилници. В съботния ден на стрелбището те демонстрираха пред населението стрелковите си умения със стрелба по асфалтови панички, изхвърляни високо във въздуха от автоматично устройство. При сполучлив изстрел следваше впечатляващо пръскане на паничката на дребни частици.

Вечерта в някои от ресторантите ловците заедно със съпругите си хапваха дивечово месо, пийваха и се веселяха непринудено. Голяма суматоха наставаше при изтеглянето на печалбите от томболата. Жребият щеше да определи кой да стане собственик на глиган, сърна, заек, яребица или фазан. Централна фигура в организацията на вечеринката, веселбата, стрелбите, лова и томболите бе вездесъщият Александър Мачев.

Седенките запълваха част от вечерите на младите хора през есенния и зимния сезон. След обиране на царевицата се правеха т. нар. „белянки“ – белене на шумата от царевичните кочани. Поднасяше се варена царевица.

При започване калъпенето на тютюна по махали и приятелски кръгове се организираха седенки. В една от стаите младите хора сядаха на чергите върху дървения под. Изнизваха няколко низи тютюн и започваше сортирането по качество и калъпенето на тютюна. С канап се връзваха пасталите и майстор денкчия ги редеше в чулове и оформяше балите с тютюн. Песните, вицовете и закачките между тях бяха естествени и непринудени. Хвърляха се скрити погледи, стремежът бе младежът да седне до девойката, която е харесал. По някое време един от ергените загасваше и започваше така очакваната и желана суматоха в тъмното.

Движението (думата стъргало не се употребяваше) в Неврокоп в неделните и празничните дни започваше от площада пред църквата „Кирил и Методий“ и като бавна, пъстроцветна, разлята река се разделяше на два потока. Единият се насочваше по улица „Търговска“, достигаше до моста на градската река пред кафене „Балкан“ и обратно. Вторият – по ул. „Царица Йоанна“ към градската градина. Разхождащите се сядаха на пейките, чоплеха семки и коментираха хора и събития. Щом се заздрачи към 5-6 часа, и млади, и по-възрастни ги влече навън. Там, на движението, се кръстосват жадуващи погледи, бегли усмивки, многозначителни фиксирания. Не се спестяваха подигравателни подхвърляния, галантни поздрави със сваляне на шапки, кимвания през воалетки, полуобръщания през рамо. Движението бе живописно пъстрило от хора. За час някои хора се срещаха по няколко пъти.

Някъде към 50-те години на миналия век това градско забавление започна да линее, да изтънява и постепенно изчезна. На негово място се наместиха социални и политически ангажименти: манифестации, събрания, избори, клубове и други. По същата схема изчезнаха меките шапки, воалетките и пеперудките от шията на кавалерите. Появиха се каскети, винтяги, кожени якета, събрания, конференции, заседания, резолюции, стенвестници, лозунги и други атрибути на социализма. Старото обръщение господин бе отстъпило на новото другарю.

Спортният живот на неврокопчани бе интензивен и наситен с прояви. На първо място, както и днес, бе футболът. Клубовете се сформираха на професионален принцип. Така строителните работници и специалисти членуваха в „Строител“, транспортните – в „Динамо“, служителите – в „Червено знаме“, от армията и от МВР – в „Спартак“. Всички останали си избираха един от тези клубове. Теренът не бе затревен, вратите нямаха мрежи, често се спореше има ли гол, или няма. Футболистите не претендираха за заплащане, задоволяваха се със скромна вечеря след мача. Екипите за всеки клуб се различаваха по цвят и клубен знак. Изтъкнати футболисти, открояващи се с хъс, издръжливост и култура в играта, бяха Запрьо Икономов, Райчо Копривленски, Димитър Куков (Кукото), Костадин Гуцев (Гуцето), Тодор Щерев (Шатната), Любчо Разпопов (Бубата), Тошо (Фунтера), Митьо Аврамов, близнакът Славчо Вълчев и др. По-агресивни към противниковия играч, без да има инциденти, бяха: Александър Кирпиев (Кирпията), Ванчо Купенов (Купата), Тошо и Атанас Червенкови и Даньо от Кумсала. Вратарите се отличаваха с гъвкавост и пъргавина в отскока. Сред изявените вратари можем да посочим Иван Йосифов (Цафара),Иван Трангозов (Трангоза), Ангел Вълчев – брат близнак на Славчо. Най-колоритна бе публиката по време на мач. Крайните запалянковци ги знаеше цялото гражданство. Спомням си за Коце Теодосиев, заселил се в Неврокоп от тогавашната Горна Джумая, часовникар, златар, цигулар, Йордан Петров (ковчежника), директора Бухлев, шефа на милицията Никола Лулов – двадесет години председател на дружество „Пирин“. Около тези емоционални хора се оформяше цяло ято зрители, които наблюдаваха как ритат с крака, ръкомахат, блъскат, викат, понякога и „благославят“ близките на съдията или противников играч. Организатор на футбола в Неврокоп бе Симо Радулов, всеотдаен на спорта човек.

Баскетболните мъжки и дамски отбори обикновено завоюваха шампионските титли в окръжните първенства. Тренираха и се състезаваха на новопостроената спортна площадка към старата гимназия. Имената на изтъкнатите играчи, повечето мои връстници, са: Дони Титянов, Славчо Джалев, Бойчо Думанов, Любо Гуцев и Милчо Михайлов. От дамите се открояваха: Тинка Душкова, Люба Думанова, Милка Писова, Пиринка Шумарова и др.
ГРАДСКАТА ГРАДИНА

Тя представлява великолепен комплекс от различни дървесни видове – бор, ела, смърч, липа, кипариси, див кестен, плачещи върби, декоративни храсти и какво ли не.
Описахме по-горе градското казино и детската площадка, разположени в градската градина. Откакто се помня, бюстът на Яворов стои на постамента си близо до главния вход. Някъде около 1948 година дойдоха специалисти и очертаха един голям правилен кръг. След тях работници с кирки и лопати на ръка изкопаха и наляха бетона за бъдещото декоративно езеро, с наредени шуплести камъни във формата на пирамида и фонтанче в средата. След като го напълниха с вода, пуснаха в него едри червено оцветени риби. Гледката бе изключително въздействаща и градината се оценяваше високо от всеки, който я посещаваше. През шестдесетте години на миналия век тя бе разширена и достигна 74 декара; алеите бяха асфалтирани, построи се ново голямо езеро със съвременни форми и днес градската градина е една от забележителностите на града. В годините на социализма в началото на главната алея бе поставен бюстът на родения в Неврокоп генерал от Червената армия Михаил Антонов, един достоен неврокопчанин.

Илия Чолев