Един помашки емигрант, чието потекло е от Неврокопския край споделя!

Ние искаме да бъдем част от една модерна европейска България

В историческите извори за нас помаците се споменава още преди идването на ос­манците на Балканите. Една от хипотезите е за местен от­колешен народ, който е приел исляма от арабски търговци и емисари. Има друга теза, че една част от това население е приело исляма от войници араби, които са останали на Балканите след обсадите на Константинопол – през 674- 678г. и 717-717г. Има истори­чески факти за около 70 000 войници.

Впоследствие всяка бал­канска държава интерпрети­ра произхода на това населе­ние според националните си интересите.

Турция застъпва тезата, че помаците са население, което е заселено на балканите след нашествието на османците.

България, от своя страна, смята, че това е чисто българ­ско население, което е при­ело исляма от османците.

Гърция пък напоследък за­говори за чисто отделна етни­ческа група с различен език и писменност, разбира се всички тези интерпретации, устройват само интересите на всяка една държава.

Всъщност ние помаците сме местно население – от различните обичаи е видно влиянието на древни тракий­ски и славянски ритуали.

Ислямът е важна част от живота и вярванията на това население. Сред самите по­маци има различно мнение по въпроса от къде идват и как са се формирали като етно-религиозна общоност. Като изключим отделните ис­торически данни за частична автономност от османската държава и самобитния ха­рактер на живота в отделни периоди, самото население никога не е имало претенция за нация и държава.

Живота на нашия народ е много тежък и затруднен от чисто географските и иконо­мически особености в които живее. Помашкото населе­ние винаги е третирано като различна група от основното население на държавата.

Има няколко различни названия в съответните Бал­кански държави – Помаци, Ахряни, Торбеши, Горани, Бошняци.

Това население се разли­чава от нацията, формираща съответната държавата по това, че има различна рели­гия – ислям. Говорят на езика на който винаги е говорило местното население, живеят в отделни и добре сплотени общности.

Помашкото население, ни­кога не е имало териториални претенции и претенции за са­моуправление или създаване на помашка държава.

Подлагани на неколко­кратни преименувания(по­кръствания), помаците при­добиват статута на вечно заподозрения виновник за така наречената през социа­лизма „турска опасност“.

Като представител на мю­сюлманската помашка общ­ност в Република България, бих искам да кажа на нашите сънародници християни, че ние ви обичаме така както обичаме общата ни Родина.

Проблем с различните ние нямаме, проблемите идват от копнеещите за власт.

За нас помаците е важно да има ред в държавата и прави­лата да са еднакви за всички, да бъдат опазвани правата на всички граждани, да имат право и реален достъп до здравеопазване, образова­ние, право на труд и право на свободно изповядване на религиозните си вярвания и ритуали.

Ние искаме да бъдем част от една модерна европейска България.

Вестник “ Градът „