Д-р Вера Пелтекова: Болката на животните е също толкова болка, както на всяко едно живо същество
-
- юни 22, 2018
Получих няколко имейла от наши читатели с желанието да представим д-р Пелтекова във вестник „Благоевградска ВЕСТ“. От писмата им разбрах, че тя освен добър професионалист е и много добър човек. След срещата ни във Ветеринарна клиника Вера Вет сам се убедих в тези твърдения.
– Д-р Пелтекова, представете се на нашите читатели…
– Казвам се Вера Пелтекова. Завършила съм ветеринарна медицина 99 година и реално след завършването си съм започнала своята практика. Първоначално с един мой колега и след това си направих своя самостоятелна практика и така вече 19 години работя това. Това е моето хоби и обичам тази работа. Завършила съм Тракийския университет в Стара Загора. Клиниката в която работя в момента е основана преди две години.
– Разкажете ни повече за вашата клиника?
– Ветеринарна клиника Вера Вет Благоевград отваря врати през юли 2014г. на ул. Александър Стамболийски 56 (от към страната на Първо студентско общежитие на Американски Университет). Ние сме една от малкото friendly клиники. Разполагаме със специално обучен екип, модерно оборудване, манипулационни, хирургия, пост операционна и лабораторна зала кучешки и котешки стационар, приемна и зоомагазинна част, където можете да намерите всичко необходимо за вашия домашен любимец. Ветеринарна клиника Вера Вет това е нашето хоби и даваме всичко от себе си, за да осигурим най-добрата грижа за вашите любимци и наши пациенти с подчертано приятелско отношение към тях. Вложили сме много любов и старание, за да осигурим възможно най-предразполагащата атмосфера, в която вие и вашите четириноги приятели да се чувствате спокойни и в сигурни ръце. Целта ни е да ви помогнем в отглеждането на здрави и щастливи животни! Ние разбираме специалното място, което вашите любимци заемат в живота на семейството ви и сме мотивирани от искреното желание да се превърнем във ваши верни партньори в грижата за тяхното здраве. Имаме специално отношение към безстопанствените четириноги и работим за тях. Като собственик на тази клиника съм го наложила и тук не делим животните на домашни и на бездомни. Обръщаме достатъчно внимание и на бездомни животни. Опитваме се да помогнем на всяко животно , което има нужда от нашата помощ.
– Вашите клиенти точно това казаха, че приемате болката н а ж ивотните, с якаш е човешка болка, на пациент който има нужда от незабавна помощ.
– Тяхната болка, е също толкова болка както на всяко едно живо същество, това че не го казват, не се изразяват, не се оплакват по такъв начин не означава че тази болка може да се пренебрегне. Те страдат толкова, колкото и ние страдаме.
– За вас тази клиника не е бизнес…
– Да, не е бизнес…
– З ащото м ожете д а п родължите да биете инжекции на болното животно с цел да взимате парите на хората, вие им казвате директно че просто няма смисъл за повече лечение…
– Това може би е и въпрос на характер. От мен бизнесмен не става. За мен не е правилно от човешка гледна точка не е правилно това нещо. Ако съм сигурна че няма повече на къде предпочитам да го каза в прав текст и стопаните на това животно имат право да решат дали ще продължим докато можем и докато е живо или ще приемат истината и ще вземат други решения.
– Случвало ли се е да стане чудо с ваш пациент т.е. да изглежда много зле, но с операция или с лечение да се излекува?
– Да имали сме. За щастие сме успявали сме да помогнем на много животни, които на пръв поглед изглеждат много зле и хвърляме усилия и стопаните и ние и за щастие животните продължават да живеят още колкото им е писано. Там е трудността да се прецени, кога има и кога няма смисъл.
– Един въпрос от наши читатели. С цената на какво и трудно ли се става ветеринар номер едно в Югозапада?
– Не знам кой е ветеринар номер едно в Югозападна, аз лично съм станала ветеринар, защото цял живот само това съм искала да правя. От малко дете съм знаела ,че ще правя това. Основната причина е че страшно много обичам животните. Но само това не стига, то си е свързано с много учене преди да стигнеш до университета , по време на ученето в университета и в същност голямото учене започва след това. И всъщност цял живот учим.
– Как се чувствате тогава, като човек сбъднал детската си мечта?
– Страхотно, мечтите са затова, за да се сбъдват.
– Тоест вие не го приемате като работа…
– Не, не, в смисъл аз не ставам сутрин, за да отида на работа… просто това е нещото което обичам да правя.
– Какви домашни животни имате в къщи?
– В момента само три котки и едно куче. Няма война между тях. Животните са доста по- толерантни едни към други, отколкото ние си мислим.
– Какво може да се каже за кучкарника, дето го направиха?
– Истината, според мен беше просто едно измиване на ръце, да се отчете за изразходване на едни пари за нещо, за което сме се подписали че трябва да го направим. Той абсолютно не функционира по начина по който трябва да функционира един общински приют за безстопанствени кучета.
– Какво ви е мнението за злодеите, к оито н араняват и убиват бездомните животни и трябва ли да има ефективни присъди за тях?
– Трябва, разбира се. Няма разлика дали ще нарани куче, котка или друго животно или ще нарани човек. Същият този човек утре няма да има никакъв проблем да направи същото нещо и с дете. Дали детето му е вдигало шум или пък топката му е счупила прозореца или някоя друга такава щуротия.
Според мен, ако човек има достатъчно лошотия и злоба в себе си да направи това на животно, абсолютно никаква разлика няма да го направи това нещо и на човек.
– Виждам че има обяви за кучета и котки, които се подаряват. Хората отказват ли се от тях, не могат да ги гледат или… ето това пак не е бизнес…
– Това не е бизнес. Проблема пак е при тези безотговорни хора, които гледат кучета и котки и които имат проблем с това да си кастрират животното, но нямат проблем след това да си изхвърлят бебетата на това животно в река , на боклука, на сред улицата. Тези животни, които ние подаряване са тези животни, които са спасени от тази си съдба и ние търсим стопани, като се подаряват.
– В кого имате повече доверие в хората или в животните?
– Е, в животните разбира се!
– Какви са вашите пациенти, освен кучета и котки?
– Всякакви домашни любимци. Отдавна те не са само кучета и котки, гледат се и екзотични животни, дребни гризачи, влечуги… Много сме заети и обърнахме малко гръб на селскостопанските животни. Отзоваваме се на място само, когато е много належащо. Защото тук трудно могат да придвижат кон или крава…
– Ааа, кон могат… То никой не ги закача, тези дето управляват каруци. Преди малко видях един индианец яздеше по „Александър Стамболийски“ като че ли е на хиподрум…
– А да, те се разхождат из целия град свободно, така че не е проблем и до тук да ги доведат.
Методи Байрактасрки
Вестник “ Благоевградска Вест „
Be the first to leave a review.
