Косьо Косев: Кучето Дончо беше верният приятел на Георги Данаилов до последните му дни
-
- юни 21, 2018
Скулптурата на куче пред портата на къщата на покойния Георги Данаилов – това е темата, която вече месец буни духовете на жителите в гърменското село Ковачевица. Местните от години безмълвно преглъщат настъпването на бетона, умело скрит под модерни имитации на каменен зид, но не останаха безпристрастни към наглед дребно нещо, каквото е каменната скулптура, монтирана наскоро пред портата на дома на големия български писател и драматург. Мненията са на двата полюса, вероятно мнозина не припознават в скулптурата домашния любимец и другар на писателя. По-интересното е обаче, че никой в селото не е безпристрастен, а причината е, че всички в Ковачевица обичат бай Георги, както продължават да наричат Г. Данаилов, и говорят за него с любов като за най-значимата местна забележителност.
“Не му е мястото там. Паметник къде се слага?! Там имаше една хубава пейчица, на която бай Георги седеше. Тоя човек я изкърти и забучи камъка там”, обобщава част от общественото мнение магазинерът Иван Дишлянов.
Косьо Косев е човекът, поръчал със съмишленици скулптурата от камък, която монтирали преди близо месец, по Гергьовден. Той е фотограф и държи магазинчето за сувенири в селото, обявено преди десетилетия за архитектурен резерват. “Прототип е на санбернар в поза очакваща и много трогателна. Като емблема на живота, в очакване да се завърне стопанинът”, обясни Косьо Косев замисъла на скулптурата и разказа как се родила идеята му:
“Последното куче на Георги Данаилов почина 1 година след него, точно на годишнината от смъртта му. Казваше се Дончо. По паспорт беше Дон, но го побългарихме. Като си отиде собственикът му, ние със съпругата ми го гледахме. Решихме, че скулптура на кучето му ще е интересна за туристите, които идват в Ковачевица, така ще могат да разпознаят къщата, в която живя човекът, който приживе бе наречен жив класик. Кучето Дончо беше верният му приятел до последните му дни.
Авторът на скулптурата Асен Ботев е анималист, много талантлив. Живее в Разлог, но много години е бил в чужбина, преподавал е скулптура в Лондон. Негова работа е орелът на Предел, в градската градина в Разлог има цял календар с животни, също негови. Асен Ботев имаше нужда от по-дълъг период за работа, все пак първо трябваше да се намери скалата, от която да издяла скулптурата на кучето, и тя трябваше да е монолитна. Той ползва много мои снимки, но видя кучето, преди да почине, та имаше и лични впечатления”, обясни фотографът.
Косьо Косев се върна назад в годините на приятелството си с големия български писател, сценарист и драматург: “Георги Данаилов има къща в Ковачевица от 1976 г. Ние купихме къща и дойдохме 1-2 г. след това, и в продължение на над 30 г. бяхме неразделни приятели. Съпричастни сме с цялото му творчество, защото той много обичаше да чете онова, което е написал през деня. Правеше го, като сядахме вечер на чашка. А от него винаги имаше какво да се научи. Двамата с жена ми имахме щастието да контактувахме с Георги Данаилов и то бе обогатяване на личността във всяко едно отношение – и като благородство човешко, и като знания и познания.
Не знам дали знаете, че Г. Данаилов беше химик по образование, но беше обявен за един от живите български класици. Дълги години беше щатен драматург в “Сълза и смях”, където се играеха едни от най-значимите пиеси в България. И защото това е един голям българин, решихме по някакъв начин да отбележим неговата къща. Откакто монтирахме скулптурата, хора ходят там, снимат се с кучето, макар някои да не знаят каква дълбока символика крие то.
Синът му и жената, с която живя Г. Данаилов, идват рядко, тъй като са ангажирани в София. А къщата му е може би единствената абсолютно автентична къща в Ковачевица, която носи всички белези на местната архитектура в пълното й богатство. Той се беше заклел, че до края на живота си няма да пипне нищо в тази къща, и удържа на думата си. През последните години, беше вече над 80, искахме да направим някои подобрения, за да облекчим живота му, но той категорично отказа.
Буквално в последните дни, преди да ни напусне, беше издадена на български книгата “Писма от България”, която обръща представите ни за Руско-турската освободителна война в съвсем друга посока от тази, която сме учили. Книгата е на руския юрист, публицист, военен кореспондент и либерал Евгений Утин и е писана преди почти 140 г. Г. Данаилов бе приел издаването й за своя мисия, негов е предговорът на първото българско издание, той издейства и Панайот Денев да я преведе безвъзмездно. Излезе от печат две седмици преди кончината му и той беше много доволен. Това беше последното му голямо дело.
Г. Данаилов е колосално лице в българската литература. Чувството му за хумор е брилянтно, познанията му са невероятни. Дори текстове от малката книжка “Деца играят вън” се изучават в 3 и 4 клас като образец за брилянтен български изказ. Той много държеше на точността на изказа на мисълта и успяваше да го направи в творчеството си”, разкри Косьо Косев.
За себе си той призна, че е скъсал с комерсиалната фотография и прави всичко за
удоволствие, тъй като хората вече масово си правят снимки с телефоните. Попаднал в Ковачевица по служба. През 1975 г. го изпратили да прави документацията на селото, за да бъде обявена Ковачевица за архитектурен резерват.
“Роден съм в Шумен и живях в София. Пристигнах служебно, а сърцето ми остана тук за цял живот. После тази любов сподели жена ми, децата ни, тук се родиха големи приятелства. Създадохме едно общество в Ковачевица, в което си импонирахме, реставрирахме си къщите не с пари, а с желанието да запазим старите неща. Казвам го, защото сега има една категория хора, които идват в Ковачевица и плащат да им се направят къщите, без да знаят какво се прави и без да следят работата. За жалост през последните години повечето строят, а не реставрират, в България всичко може да се направи”, заключи Косьо Косев.
Ярко доказателство на думите му е къщата от бетон, която повече от 10 години се строи в началото на Ковачевица. Съседите Веско и Сузи се шегуват, че може би той не знае, че строи в Ковачевица. “Почнаха я преди нас, бетонът още се вижда на места, но както е тръгнало, храстите ще я превземат”, сочи Веско Газинов съседната сграда, чийто двор е обрасъл в храсти и трева до кръста.
Постоянните жители, регистрирани в Ковачевица, са 55 и селото е още живо, за разлика от близкото Лещен, което е не по-малко атрактивно, но вече обезлюдено. “Жителите на Лещен са минус един. Миналата година почина последният регистриран. Аз съм от там, но от години живея в Ковачевица – обясни шегата си Крум Папазов. – Така става, обезлюдяват селата… Тя, България, ще обезлюдее, защото няма поминък за хората. В Лещен поминъкът беше туризмът и той бе завладян от външни”, посочва причините Крум.
С туристите Ковачевица набъбва над 300-400 души, особено през почивните дни, обяснява кметът на селото Кирил Жуглев. Усилията си като наместник през трите години на управление той е насочил към ремонта на черквата “Св. Никола”. “Оказа се, че храмът, който е 4-ти по големина в България, е с временен статут като паметник на културата, и това забави много процеса. И строително разрешение дори извадих, но никой преди мен не си е направил труда да оправи документите и в момента чакаме отговор от Министерство на културата, че черквата е национален паметник от 1-ва категория, за да започне ремонтът с европейски средства”, обясни кметският наместник.
Преди седмица черковният празник Свети Дух събра на мегдана местните хора ковачовалии от околните градове и села. Местните го наричат Духовден, а обичайният курбан се прави на гробищния параклис “Св. Троица”. Кметът Кирил Жуглев сколаса да се присъедини към съборяните чак в късния следобед. Един кошер от пчелина му се нароил и било наложително да хване новия рояк, преди да мисли за веселба. Причината издаде видим оток от ужилване под лявото око. “Знак ли е това, или не, не знам, но за втора година пчелите ми се роят точно на Духовден”, разкри селският управник.
Основната работа по организация около курбана за щастие успял да свърши рано сутринта. “За трета година го приготвят 4 готвачки от село Ляски. Идват с голямо удоволствие жените. Осем агнета, всичките бели, както е обичаят, бяха заклани за курбана и за първи път сред дарителите има мюсюлманин. Това е Димо Пашов, семейството му е от Горно Дряново, от години работят в къщи за гости в Ковачевица. Дойде момчето, без да съм го карал, без да се пазари, каза, че иска да дари агне за курбана за здраве на семейството му”, разкри селският управник.
Той разказа още, че семейството му е сред дарителите за курбана още от сватбения им ден, вече над 20 г. “Зарекъл съм се, че докато съм жив и докато мога, да давам курбан на тоя ден”, разкри Кирил Жуглев.
Той припомни връзката на Кръстова гора и параклиса “Св. Троица” в Ковачевица. В началото на миналия век ковачовалията Йордан Дрянков сънувал, че на 6 км от родопското село Борово е заровена частица от Христовия кръст и там трябва да се издигне голям метален кръст. За направата му съдействал цар Борис III. Местността била наречена Кръстова гора, а единственото нещо, което ковачовалията Йордан поискал, било параклисът там да се кръсти на този в Ковачевица “Св. Троица”.
По традиция местните откриха събора с наздравици за добро утро в кръчмата в центъра “Синия вир”, кръстена на природна забележителност на няколко километра от селото. Като за празник обичайната сутрешна бира бе заменена с твърди питиета, а стопанинът на “Синия вир”, бившият кмет Емил Римов, додаде за настроението хороводни ритми по уредбата, приготвена за певците и музикантите по обяд. Хората се извиха по пладне, след раздаването на курбана от двете Стойки – Лисичкова, бившата пощаджийка, и Дишлянова, по-предишна кметица, която сега обгрижва къщи за гости.
Единственият циганин в Ковачевица – Ангел, майстор на сухата зидария, се беше пременил като за празник и дори той смени обичайната поръчка “една циганска бира” със зелен “облак” – мента с мастика.
Духовден съвпадна с традиционния от 20-ина години пролетен пленер на ЮЗУ студенти и преподаватели по изобразително изкуство и мода в Ковачевица. За жалост броят на студентите в годините непрекъснато намалява и от два автобуса в началото, сега те се броят на пръстите на ръката. Това е и причината обичайните изложби с конферанси пред читалището на финала на пленерите, част от атракциите за туристи и местни, да отидат в историята.
Отскоро в родопското село – архитектурен паметник, на пленер ходят и студенти по архитектура от София. “Всяка година оставят по нещо, клепалото пред параклиса те го направиха, миналата година пейки оставиха”, разказа кметът К. Жуглев. Той и братята му Владимир и Тома са наследствени ковачовалии. Говори се, че държат най-много къщи за гости, но кметският наместник през смях отхвърля слуховете: “Имаме две наследствени къщи, сега правим трета до “Синия вир”.
С туристически бизнес в Ковачевица всъщност се занимават Кирил и Владимир Жуглеви. Братята не крият близките си отношения с президента Първанов, който отсяда в механата им при визитите си в Ковачевица, и с фамилията на депутата Кирил Добрев. Родът му има наследствена къща в Ковачевица – Добревата, която е съседна на тази на наш консул в Солун. На метри от двете са останали само руини, погълнати от нацъфтял бъз, там навремето е сниман филмът на Рангел Вълчанов “За къде пътувате”. Отсреща пустее хотел “Мера според мера”, взет от банка за неизплатени дългове на собствениците му. В Ризовата къща по-надолу пък, собственост на благоевградчанка, преди Илинденското въстание бил убит войводата Петър Милев, успял ранен да се измъкне от засада. В същия район е и къщата на Красимир Премянов, която е на метри от тази на Георги Данаилов. Близо е Беличевата къща на Силва Зурлева, а по към центъра са къщите на музикалните редактори в БНР Юлияна Алексиева и Людмила Прокопова.
Художници, бизнесмени, артисти, българи и чужденци имат днес къщи в Ковачевица, но цветът на селото си остават местните, лепнали духовито на видно място на магазина 20 съвета и мъдри мисли за ракията, без които животът ще угасне, както това става бавно в “селото с минус един жител” Лещен.
Димитрина Асенова
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
