СРЕЩА С ПЪРВЕНЦИТЕ НА БЕЛАСИЦА

Поредният поход на орга­низираните туристи от град Гоце Делчев беше по-разли­чен от предишните, защото се проведе съвместно с „ко­леги“ от Петрич и Сандан­ски. Общо 51 любители на природата се отправихме към Природен парк „Бела­сица“, за да прекараме не­делния ден, любувайки се на неговата хубост.

Изходната точка, от която трябваше „да атакуваме“ беласишките първенци, беше хижа „Конгур“ („Конго­ро“). За голямо съжаление валеше дъжд, което породи колебания относно тръгва­нето ни. Надделя мнение­то на по-опитните туристи, свикнали с капризите на планината, които знаеха, че тя е способна както внезап­но да развали и най-хубаво­то време, така и изведнъж да се усмихне с най-широ­ката си слънчева усмивка.

Първият връх, към който се насочихме в мрачното утро, беше Малък Конгур, а първото място за почивка – сравнително равно въз­вишение с интересното име Вършилото. Защо пък точно Вършилото, когато в този край не се отглежда жито, което да се вършее? Според един от водачите – петри­чани, – защото това място е открито и на него „вършеят“ ветровете. И може би имен­но тези ветрове прогониха облаците и дъждът спря. Беше крайно време, защото вече едва издържахме из­качването под спарващите дъждобрани.

Кратка фотопауза на връх Малък Конгур и напред – към исполина Радомир, чието име до 1942 година е било Калабак. Движим са по широка подбилна пътека с един постоянен спътник – мъглата. Когато тя все пак реши да се поотдалечи от нас, виждаме възвише­нията и доловете наоколо, потънали в зеленината на боровинкови храсти и хвой­на. Гората отдавна е оста­нала зад нас, отстъпвайки място на алпийската част на планината. Маркировка­та сочи, че трябва да се от­клоним вляво от пътя и да започнем изкачването към върха. Не след дълго вече сме до гранична пирамида 24. Наоколо е просторно и сравнително равно – удоб­но място за почивка и под­крепа с провизиите, които носим в раниците си.

През целия ден си имаме едно наум, че може отново да завали. Затова не си поз­воляваме по-дълга среща с беласишкия първенец и скоро той остава зад нас със своите сравнително скромни 2029 метра.

Обратният път минава близо до Голям Конгур, кое­то ни изкушава да изкачим стръмнината и до него. На­правихме това усилие и не съжаляваме. Този път мъг­лата беше по-благосклонна към нас и ни позволи да видим отвисоко известното Бутковско езеро (Керкини), което се намира на гръцка територия.

Три върха за един ден – предостатъчно. Време е вече без отклонения да стигнем до автобусите. Спи­раме се само за кратка по­чивка до Личовата чешма с нейната ледено студена вода. Това е единствена­та чешма в нашия днешен маршрут и няма как да я подминем.

Отново минаваме през широколистните гори от кестен и бук, на места ос­вежени от белите стъбла на брезата. Когато малко по-късно отново сме на По­пови ливади, с познатите ни иглолистни гори, срав­нението е неизбежно, а и изводът – че всяка планина си има своята хубост.

Юлия Баймакова

Вестник “ Градът „