СРЕЩА С ПЪРВЕНЦИТЕ НА БЕЛАСИЦА
-
- юни 21, 2018
Поредният поход на организираните туристи от град Гоце Делчев беше по-различен от предишните, защото се проведе съвместно с „колеги“ от Петрич и Сандански. Общо 51 любители на природата се отправихме към Природен парк „Беласица“, за да прекараме неделния ден, любувайки се на неговата хубост.
Изходната точка, от която трябваше „да атакуваме“ беласишките първенци, беше хижа „Конгур“ („Конгоро“). За голямо съжаление валеше дъжд, което породи колебания относно тръгването ни. Надделя мнението на по-опитните туристи, свикнали с капризите на планината, които знаеха, че тя е способна както внезапно да развали и най-хубавото време, така и изведнъж да се усмихне с най-широката си слънчева усмивка.
Първият връх, към който се насочихме в мрачното утро, беше Малък Конгур, а първото място за почивка – сравнително равно възвишение с интересното име Вършилото. Защо пък точно Вършилото, когато в този край не се отглежда жито, което да се вършее? Според един от водачите – петричани, – защото това място е открито и на него „вършеят“ ветровете. И може би именно тези ветрове прогониха облаците и дъждът спря. Беше крайно време, защото вече едва издържахме изкачването под спарващите дъждобрани.
Кратка фотопауза на връх Малък Конгур и напред – към исполина Радомир, чието име до 1942 година е било Калабак. Движим са по широка подбилна пътека с един постоянен спътник – мъглата. Когато тя все пак реши да се поотдалечи от нас, виждаме възвишенията и доловете наоколо, потънали в зеленината на боровинкови храсти и хвойна. Гората отдавна е останала зад нас, отстъпвайки място на алпийската част на планината. Маркировката сочи, че трябва да се отклоним вляво от пътя и да започнем изкачването към върха. Не след дълго вече сме до гранична пирамида 24. Наоколо е просторно и сравнително равно – удобно място за почивка и подкрепа с провизиите, които носим в раниците си.
През целия ден си имаме едно наум, че може отново да завали. Затова не си позволяваме по-дълга среща с беласишкия първенец и скоро той остава зад нас със своите сравнително скромни 2029 метра.
Обратният път минава близо до Голям Конгур, което ни изкушава да изкачим стръмнината и до него. Направихме това усилие и не съжаляваме. Този път мъглата беше по-благосклонна към нас и ни позволи да видим отвисоко известното Бутковско езеро (Керкини), което се намира на гръцка територия.
Три върха за един ден – предостатъчно. Време е вече без отклонения да стигнем до автобусите. Спираме се само за кратка почивка до Личовата чешма с нейната ледено студена вода. Това е единствената чешма в нашия днешен маршрут и няма как да я подминем.
Отново минаваме през широколистните гори от кестен и бук, на места освежени от белите стъбла на брезата. Когато малко по-късно отново сме на Попови ливади, с познатите ни иглолистни гори, сравнението е неизбежно, а и изводът – че всяка планина си има своята хубост.
Юлия Баймакова
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
