РОДОЛЮБИЕТО МУ БЕ НАД ВСИЧКО(85 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА АТАНАС ПОППЕТРОВ)

Един от видните възрожденски дейци в Неврокопско през втората половина на 19-ти век е Атанас Поппетров, активен участник в борбите за самостоятелно българско училище и черква. Роден през 1850 г в с. Либяхово /дн. Илинден/, Неврокопско, в семейството на буден свещеник, той има шщастието да се учи най-напред при прочутия даскал Георги Иванов Зимбилев, който още през 1857 г. прави сполучлив опит за замяна на килийния метод на обучение със светски.
Въпреки голямото желание да продължи образованието си той няма възможност да стори това поради липса на средства.

Още твърде малък баща му го изпраща чирак с местните терзии /щивачи/ из Драмско. Тук се проявява с трудолюбието си, но е жаден за наука. След тригодишно чиракуване баща му усеща неговата неутолима любов към знанието. Затова Поппетров прекратява терзийството и вече юноша, започва да взема частни уроци по гръцки език и църковно източно пеене при известните Георги Ив. Зимбилев и Петър В. Сарафов. За кратко време значително се самообразова и през август 1866 г., едва 16-годишен, е поканен за учител в с. Лъки, Неврокопско. Младият Поппетров започва да разбира, че за националното пробуждане на българското население е необходимо да се премахне от църквите и училищата неразбираемият гръцки език и да се замени с български.
По-късно той пише; ‘’Постепенно вовеждах и преподавах самоучно по нещо от български и по нещо от старобългарски’’.

През есента на 1869 г. първенците на с. Гайтаниново довеждат в селото им българския учител Захари Бояджиев от Хасково /той бил ученик на Йоаким Груев/,
при когото се стичат за наука всички по-будни учители от Неврокопско. Те идват при него, за да изучават съвременната методика и практика на преподаване на български език. В сформирания клас от учители е и Атанас Поппетров. За времето непосредствено след това той пише; ‘’Неописуема беше радостта на учители и ученици, че всички разбират това, което се чете и пише на български в училище и у дома, а отчасти и в църквата, гдето се започна да се извършва богослужението на старобългарския – славянския църковен език’’.

През следващите две учебни години Ат. Поппетров учителствува в Черешница, Мелнишко /тук е първи български учител/ и в Старчище, Неврокопско.Жаден за повече наука, той заминава за София и завършва Четвърти клас в Главното софийско училище.

От София минава през Самоков, запознава се с тамошните учители и звучната метода на преподаване и пръв я пренася в Неврокопско. Прибирайки се в Либяхово, той е поканен за учител от първенците на няколко села, но решава да остане в родното си село. ‘’Радвах се – пише той – като схващах голямото желание на нашите и на околните ни селяни, за да напредват в наука и просвета’’. Неговият авторитет значително е пораснал и това е причина в Либяхово да дойдат да се учат и ученици от Белотинци, Лъки, Мосомише и Сингартиите/Хаджидимово/ Броят им достига 140, докато преди това са били най-много до 70 ученици. За първи път идват на училише и четири ученички.

С всеотдайната си педагогическа дейност Ат. Поппетров последователно открива втори и трети клас през учебните 1874/75 и 1875/76 година и това е най-цъфтящият период на учебното дело в Либяхово през това столетие.

За родолюбивата дейност и авторитета на Ат. Поппетров говори фактът, че той е един от учредителите през август 1873 г. в Неврокоп на Серско-Мелнишко-Драмско-Неврокопското учителско дружество ‘’Просвешение’’. Нещо повече, той е избран в ръководството му като съветник и с активната си дейност допринася същото ‘’да улеснява според силите си разпространението на просвещението чрез български език’’. и да осъществи редица други патриотични начинания.

Спечелил признанието си на много добър учител и родолюбец, Ат. Поппетров е поканен за български учител в Неврокоп през учебните 1876/77 и 1877/78 година.
Същевременно е и деловодител на българската община.

С голяма радост посреща освободителната Руско-турска война. През август 1878 г. заедно със свои другари предприема пътуване до Пловдив като кираджия, но единственото му желание било ‘’да видиме освободена България и освободителите и и да им се порадваме’’.

На 1 септември 1878 г. Ат. Поппертов е поканен за главен учител в Банско. Това е време на подготовка и избухване на славното Кресненско-Разложкото въстание, интересни сведения за което намираме и в неговите спомени. Дългогодишен радетел за утвърждаване на българщината в този край, той взема активно участие в това събитие.

След потушаване на въстанието Ат. Поппетров забягва със семейството си в Дупница, а след това – в Самоков, където учителствува до края на учебната 1878/79 г. От 1889 г. Ат. Поппетров с многолюдното си семейство се заселва в София. Работи във Върховната сметна палата, а от октомври 1896 г. до април 1899 г. е помощник-кмет на София.

Откъснат от родния си край, за националното пробуждане на който посветил целия си живот, той не забравя нито за миг съдбата на поробените братя в Македония и ги подпомага с каквото може. През 1902/1903 г. е председател на Серско-Драмското спомагателно дружество ‘’Пирин’’, което е създадено за събиране на помощи и подпомагане на прокудените българи, бежанци от Македония.

Неговият богато съдържателен, изпълнен с редица патриотични дела живот завършва през 1933 г. в София.

Атанас Панчелив

Вестник “ ТОП ПРЕСА „