Моят Неврокоп
-
- юни 13, 2018
КИНО „ПРОСВЕТА“, КИНОСАЛОНЪТ, ФИЛМИТЕ И КИНОПРЕГЛЕДИТЕ
Театралният салон към читалище „Просвета“ се ползваше и за прожекции в киното със същото име. Касата за билети се намираше във фоайето на главния вход. Цената позволяваше посещение на всеки желаещ гражданин – 20 стотинки, цената на един хляб. Столовете бяха дървени, с възможност за вдигане и сваляне на седалките и удобни облегалки за ръцете и гърба. Салонът се отопляваше с две грамадни печки, разположени симетрично зад авансцената към него.
Директорът Георги Петров бе подбрал персонал, който само с един жест въвеждаше ред в киносалона. По време на прожекция буквално за секунди изхвърляха тези посетители, които люпеха семки или смущаваха останалите с говорене или други действия. Особено строги бяха разпоредителите Георги Пенчев и Ангел Мечкаров.
От училище ни водеха под строй на кино. Мои приятели гледаха отделни филми по 2-3 пъти. Към всеки филм се прожектираше т. нар. кинопреглед. През военните години се представяха кадри от войната в различни части на света. По-късно – кадри за социалистическото строителство. След 1956 година – различни сатирични прожекции за нарушения, разхищения, бюрократизъм и др.
В кинопрегледите се показаха погребенията на цар Борис ІІІ, Георги Димитров и Сталин. На екрана – плач и сълзи както за царя, така и за останалите.
Запомнящи се заглавия на филми от онези години са: „Лаурел и Харди“, „Крачун и Малчо“, „Кинг –Конг“. След войната бе прожектиран и първият български филм „Калин орелът“ с участието на легендарните артисти от Народния театър Константин Кисимов, Георги Стаматов и Иван Димов. Съветските филми „Тринадцать“, „Волга – Волга“, „Чапаев“ се приемаха и коментираха с оживление от неврокопчани. Прожекцията през 1952 година на българо-съветския филм „Под игото“ по романа на Иван Вазов бе запомнящо се събитие.
Шумът от прожекционните апарати, излизащ от кабината на кинооператора, не ни смущаваше, както и периодичното късане на филмовата лента или замъгляването на картината, ако операторът се заплеснеше нанякъде. В такива случаи публиката с тропане по пода го подсещаше и нещата се поправяха. Ролките с филми се транспортираха с рейсовете на агенция „Юг“ от София. Ангел Мегданев (Ангьо) ги получаваше в запечатан чувал от шофьора, мяташе ги на гърба и акуратно ги предаваше на операторите.
Уважавани оператори бяха Марин Маринов и Георги Льомов.
КНИЖАРНИЦИ, ПЕЧАТНИЦИ, КНИЖАРИ И ПЕЧАТАРИ
До края на войната в Неврокоп имаше няколко книжарници. Повечето бяха разположени на улица „Търговска“. Така в началото на улицата – срещу читалището, в зелената площ към паметника на Гоце Делчев, бе книжарницата на Ангел Папалезов. На 50 метра по-надолу – на Хаджимървакови. Постоянен продавач в нея бе дъщеря им Янка. Срещу тях бе книжарницата и печатницата на Илия Хаджииванов. Сега тези сгради на бившето кметство са реституирани. След 1944 година книжарницата на Ангел Папалезов бе преместена в края на ул. „Търговска“. Собственикът бе човек с леви убеждения и освен обикновените книжарски стоки, продаваше марксистка литература и агитационни материали. Приемаше се за партийна книжарница. В началото на сегашната улица „Иван Вазов“ се помещаваше „Мечевата“ книжарница и печатница.
След 1948 година бе направен несполучлив опит за разкриване на македонска книжарница, но интересът към предлаганата литература и вестници бе нулев и тя бързо фалира. Спомням си, че имаше още една печатница, на фамилия Перухови, разположена в улиците около бившия военен стол.
Във всяка книжарница можеше да се закупят учебници, книжки за деца и възрастни, тетрадки, перодръжки, мастило, линии, триъгълници, гумички, балони, свирки, пергели, попивателна хартия, различни хартии за подвързване или амбалаж и какво ли не друго.
С часове съм стоял пред печатниците да наблюдавам как ловко майсторите подреждат редове от оловните букви и въртейки с крак малките преси, отпечатват различни формуляри. По-големите преси се въртяха от електромотор с ремъчна предавка. Миризмата бе характерна – на мастила, олово и хартия. Шумът – поносим.
Тържествата, празниците, веселията, движението и Неврокопският панаир
До Втората световна война и след нея, въпреки икономическите несгоди, духовният живот в Неврокоп си вървеше по свои правила и облик. Генетичният подбор на хората в града и околията при трудните условия, в които са били заставени да съществуват, ги е превърнал в жилава балканска порода, хора с големи физически, умствени и творчески дарби. Пословични са ученолюбието и приспособимостта им към тежки обстоятелства, трудолюбието, трезвеността и търпеливостта им. Те даваха живот на всяко нещо, което ги заобикаляше. За тях тютюн, лозя, ниви, ливади, пътища – всичко имаше душа. Възрастните хора в онези години бяха по природа мъдреци и любители на живото, одухотворено и чисто слово. Мелодиката в Неврокопския говор е една от най-съвършените, затова са толкова много и певците от района. Магическото излъчване на Пирин и Родопите действа облагородяващо върху родените и живеещите там. Не случайно бежанските корени на един от най-големите световни оперни певци, ненадминатия бас Николай Гяуров, са от Неврокопския район – с. Плевня. Христина Ангелакова – сопрано от европейска класа, Здравко Гаджев –тенор, Мариана Карпатова – оперна певица в САЩ, и други са родени в Неврокоп.
Имаше общоградски празници, в които вземаха участие млади и възрастни, бедни и богати, християни, мюсюлмани, евреи, арменци, руснаци и др. Това бяха Великден, Гергьовден, Празникът на св. св. Кирил и Методий. След богослуженията или молебена участниците се отправяха към площада с шадравана (в следващите описания на този площад ще използвам хубавата френска дума фонтана). В началото засвирваше военният оркестър на полка, главно хора. Следобед тържествата продължаваха на същия площад с музиката на оркестри от народни инструменти или зурнаджийски състави от махалата Кумсала. Всички бяха облечени с нови дрехи. Веселието бе общоградско. Не помня да е имало злоупотреба с алкохол или сбивания. Градът се веселеше. Сега на този площад са Домът на армията и Културният дом на града.
Военният духов оркестър бе в центъра и на градските танцови тържества, които се организираха в събота и неделя в градската градина пред казиното. Сега на това място е ресторант „Орбел“. Музикантите се настаняваха в беседката, която е запазена и до днес, разгъваха дървените пултове и нотни тетрадки и тържеството започваше. Изпълняваха се хора, валсове, танга, румба и др. танци на циментовата площадка. Младите показваха своите умения в танците, хвърляха се огнени погледи, ставаха запознанства.
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
