Югозападът – източник на новите българи?
-
- юни 12, 2018
Когато имаш влияние върху голяма маса гласоподаватели, но не можеш да се възползваш от тях заради ограниченията за изборен туризъм в закона, можеш да си решиш проблема, като смениш правилата. Условието е да си на власт. Това направиха управляващите от ВМРО и ГЕРБ преди десетина дни. С изменение в Закона за гражданската регистрация чужденците, придобили българско гражданство по произход, получиха пълна свобода да избират първоначален адрес, без значение колко други са се регистрирали също на него. За всички останали продължава да важи правилото, че регистрираните на един адрес не могат да превишават два пъти обитателите, които обичайно се побират в съответния дом.
Това ограничение беше въведено преди три години заради развилия се изборен туризъм. Преди него политиците можеха да местят гласоподаватели в конкретни избирателни райони като сменят адресната им регистрация и по този начин да влияят на вота. Когато става дума за местни избори, и двайсетина гласа понякога са решаващи. С последните изменения, инициирани от ВМРО и подкрепени от ГЕРБ, това може да се случва отново – макар и само с хора, получили български паспорти заради произхода си. Това са предимно бивши граждани на Македония, Албания, Украйна и Молдова – страни с етнически българи, към които патриотите имат отношение.
За последните десет години над 115 хил. души са получили гражданство на това основание. Тъй като в повечето случаи те не могат да посочат адрес в България, който да бъде записан в личните им карти, се регистрират служебно на ул. „Леге“ 6 в София, където се намира администрацията на столичния район „Средец“. Справка в регистрите на ГРАО показва, че посочилите настоящ адрес в този район е скочил над два пъти за последните десет години (от 40 на 84 хил. души).
ВМРО от години контролира даването на гражданство – при сериозни съмнения, че това се е превърнало в печеливш бизнес. Разследване на Топ Преса от 2014 г. показа, че става дума за плащания под масата за десетки милиони евро годишно, като за една преписка цената е между 2 и 3 хил. евро. С промените тези хора влизат в още една употреба.
В СКОРОСТНАТА ПИСТА
Проектът на патриотите усъмни и със скоростта, с която мина през Народното събрание. Само за три работни дни – от 26 април до 3 май, той беше внесен, обсъден от водещата комисия по регионална политика, а след още три дни, на 9 май, и гласуван на първо четене в пленарната зала. Бързината, с което това се случваше, изненада дори депутатите от комисията за българите в чужбина, която трябваше да го разглежда същия следобед, но заседанието й се обезсмисли и разпадна. Членовете й така и не видяха текстовете и на второ четене – окончателното гласуване в залата стана в извънредно заседание на 22 май.
Аргументите на управляващите – че така се облекчават сънародниците да не пътуват до София, а да имат адрес за кореспонденция по-близо да границата, видимо не предполагат спешност. За тях няма да има ограничение за жилищна площ, защото щели да се регистрират при братовчеди и роднини, при които и без това имало вече достатъчно живеещи, обясни пред Топ Преса основният вносител – председателят на комисията по регионална политика Искрен Веселинов (ВМРО). Това ще се случва предимно в областите Кюстендил, Благоевград и Перник, въпреки че законът не ограничава къде да изберат адрес.
Въпреки ограничението за 10 кв.м жилищна площ на човек тази практика съществува и в момента, защото
Засилка за бизнеса с българско гражданство
кметът е този, който определя адресите, на които може се регистрират хората, дори това да са трафопостове или изоставени сгради. Населението на благоевградските села Логодаж, Бело Поле, Лешко, Рилци, Дъбрава, Мощанец и Покровник е нараснало многократно през последните години. Така например, ако през 2006 г. в Бело поле е имало 900 регистрирани по настоящ адрес жители, то днес те са над 11 000. За същия период населението на Мощанец е скочило от 30 на 2194 души. От протоколите на изборните комисии се вижда, че тези хора са вписани в изборните списъци, но очевидно поне засега не гласуват, защото доставените бюлетини са отчетени като неизползвани.
РЕВНОСТ ОТ ДПС
Сред мотивите за промяната в закона има и нещо показателно – служебният адрес в София, който предполага, че настоящият е в чужбина, пречи на новите българи да гласуват на местни и на европейски избори. Това е така заради изискването за т.нар. уседналост – в единия случай гласоподавателите трябва да имат постоянен и настоящ адрес в страната шест месеца преди вота, а в другия – в страна от ЕС три месеца преди него. Може би тъкмо това се крие зад бързането в парламента – изборите за Европейски парламент ще са на 26 май 2019 г., местните – през есента на същата година, а дотогава трябва да се вмести и нужното време за издаването на документите за гражданство. Процедурата отнема понякога повече от година. От началото на юли обаче влизат в сила промени, които ще позволяват на Министерството на правосъдието да я ускори като насрочва в по-кратки срокове интервютата с кандидатите.
„Това е изборен туризъм за хората, които за първи път стават български граждани“, заяви депутатът от ДПС Рамадан Аталай по време на второто гласуване на текстовете в комисията по регионално развитие. Още при първото гласуване той се обърна към патриотите – „правите закон, чрез който смятате, че на следващите избори тези хиляди, които ще вземат българско гражданство за първи път, ще се включат във вашите изборни списъци“. В пленарната зала той обеща ДПС да инициира специална анкетна комисия по случая. Промените са обсъждани подробно и на заседание на централното оперативно бюро на ДПС, научи Топ Преса.
В движението имат основателна причина да са раздразнени от промяната – досега те единствени се възползваха от възможността да си докарват избиратели от съседна Турция заради българските паспорти на изселниците от т.нар. възродителен процес.
ЗНАЧЕНИЕ ЗА МЕСТНИ ИЗБОРИ
В гласуването социалистите се въздържаха. „Не знам дали ВМРО прави това заради изборния туризъм, но знам какъв проблем създава струпването на регистрации в район „Средец“, каза за Топ Преса депутатът от БСП Димитър Данчев. Заради тях за парламентарни и президентски избори се разкриват на практика кухи секции, в които е възможно да се правят манипулации, защото е ясно, че няма да дойдат да гласуват. На вота през март 2017 г., в секция 45 в 24-ти избирателен район има 37 361 избиратели по списък, при положение, че законовото ограничение е да са до хиляда. От тях са гласували едва 78 души.
Преди служебния адрес на ул. „Леге“ 6 струпване на регистрации имаше на два имота в центъра на София, собственост на ВМРО – централата на партията на ул. „Пиротска“ 5 и на ул. „Искър“ 6.
Промяната в ЗГР ще улесни бизнеса с българските паспорти, които могат да влязат и в изборна употреба
потвърждават или отхвърлят от агенцията, начело на която от години традиционно стои представител на патриотична формация, обикновено ВМРО. Предишният директор (2015 – 2017) Борис Вангелов сега е депутат от същата партия. През 2014 г. проверка на прокуратурата констатира серия от нарушения в агенцията, включително и данни за престъпления, но така и не се стигна до обвинения.
Сега агенцията се управлява от Петър Харалампиев, лидер на „БГ патриот“, част от „Обединени патриоти“. Преди десетина дни на посещение в Русе заедно с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, понастоящем вицепремиер, той обяви, че българите зад граница – етнически общности и емигранти, са повече от тези в страната. В Министерството на правосъдието в момента тече процедура за придобиване на гражданство от 38 000 души. Преди месеци в Народното събрание имаше инициатива да се улесни доказването на български произход на граждани от Косово, които директно да получават бележки от агенцията, а не от местни неправителствени организации. След закрито заседание на депутати с представители на службите идеята умря.
Документите на кандидатите за паспорти се разглеждат от комисия в Министерството на правосъдието, а след това се изпращат за подписване на указ от вицепрезидента. Илиана Йотова не може много да направи – тя преглежда папките, може да поиска за някои от тях допълнителна информация от службите, но те не са длъжни да я предоставят. На практика тя трудно може да откаже подписване на указ, но може да забави.
Разследване на френския „Нувел обсерватьор“, публикувано през март, огласи, че български документи се дават срещу заплащане и че схемата се покровителства от поне един министър и един вицепремиер националист. Според публикацията юристи подготвяли папките срещу суми от 500 до 3000 евро.
Премиерът Бойко Борисов знаел, но не смеел да наруши крехката подкрепа за правителството.
Изнесената от чуждото издание информация е обществено достояние и тук от години, като служители на правосъдното министерство многократно са сезирали прокуратурата, но без резултат.
ПИКЪТ Е ПРЕЗ 2012 Г.
Вицепрезидентът Илиана Йотова значително забави темповете, с които се произвеждат български граждани. За 2017 г. тя е одобрила документите на 1436 души заради доказан произход и на още 1613 души – защото единият от родителите е българин или заради осиновяване. Други 251 души са възстановили българското си гражданство. От всички с нови паспорти 1150 са от Македония, 710 от Украйна, 303 от Израел и др. Предшественичката й Маргарита Попова за пет години беше одобрила документи на над 50 000 души. Заради доказан произход български паспорти поучиха 36 228 души, а заради това, че един от родителите е българин или за пълно осиновяване – още 15 386 души. Повече от половината са от Македония, следвани от Молдова, Украйна и Русия. Пикът е първата година от мандата й, по данни от доклад, публикуван на сайта на президенството, през 2012 г. – над 18 000 души са станали български граждани, през 2016 г. са почти 13 000 души. От 2014 г. до 2016 г. делът на македонските граждани нараства няколко пъти – от малко над хиляда годишно до над шест хиляди.
Елена Старидолска
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
