Село Брезница – икономическото чудо на Пириснко!

 Допреди 10 години село Брезница, което е най-го­лямото в Гоцеделчевска община, се споменаваше само когато се говореше за тютюн и изкупна кампания. Държавата и политиците тук присъстваха само по избо­ри, а хората се чудеха как да оцеляват.

Днес село Брезница, в ус­тата на всички, се спряга като икономическото чудо на Пиринско. И има за­що-профилът на селището изумява. Статистиката каз­ва следното: 3300 души на­селение,безработица няма, напротив внася се работна ръка „отвън“, на територия­та му работят 20 собствени предприятия или цехове, имат училище от първи до 12 клас, детска градина, коя­то сега се разширява, защо­то има недостиг на места за децата, на година се правят по 20 сватби, имат собст­вена ритуална зала, имат стадион и футболен отбор на собствена издръжка, три аптеки, над 30 магазина и още толкова кафенета, два хотела. И забележете- това е единственото село в Пи­ринско, което си има и вил­на зона, която прилича на швейцарски пейзаж с кокет­ни красиви къщи.

Питаме кмета на селото Иса Сакали каква е тайната на това икономическо чудо, като знаем, че масово села­та затихват, обезлюдяват, младите бягат, а училищата се затварят поради липса на деца.

„За нас фор­мулата е ясна- труд и образо­вание. Преди години хората основно раз­читаха на тю­тюна, но след като всичко замря, държа­вата изостави тютюнопро­изводителите, почнахме да търсим алтер­натива, раз­казва Сакали.

Първи мла­дите мъже поели риска да правят бизнес в родното си село. Без креди­ти, със собствени средства, събрани във фа­милиите, започ­нали да отварят шивашки цехове. Печалби­те реин­вестира­ли и така се раз­раснали. Сега има 22 цеха, всички са в сек­тор лека промиш­леност. Най-мал­кото цехче има 50 души работници, а най-големите – по 250 души. Над 1000 души са заети в предприятията, като има не­достиг на работна ръка и тя се внася от околните насе­лени места. Работодателите са осигурили бусчета, с кои­то ги извозват. Има и доста занаятчийски работилници в селото, автосервизи, дюкя­ни, предлагащи всякакви ус­луги. Работещите не взимат минимални заплати, а доста по-високи. Работодателите имат и социална политика. Всяка година осигуряват на работниците безплатни ек­скурзии до Турция или други съседни държави, за праз­ниците се дават премии, про­дукти. В Брезни­ца бързо се про­слави­ли като добри шивачи и поръч­ките от чужбина потекли. Две пред­приятия дори шият во­енни и полицей­ски уни­форми за Герма­ния. Шие се трикотаж за цял свят. Всяка седмица идват гърци, македонци и други бизнесмени, които сключват договори.

Така през годините тук се е формирала и заможна кла­са, в селото има пет-шест милионери.

И така след като хората се замогнали, започнали да строят и да обновяват до­мовете си. 860 къщи има в селото, някои направо бута­ли старите и започнали да си правят нови, по-модерни и красиви, другите се сани­рат. Близо 10 строителни бригади в момента работят в селото по поръчка на мест­ните.

Невероятно, но факт, миналата година дори цяло лято работеха бригади от Се­верна България, над 70% от фасадите на къщите са вече сменени и са модерни, при това тук хо­рата санират със собствени средства, а не с правител­ствени, които се отпускат само за градо­вете, разказва кметът Иса Са­кали.

Така се пръ­кнали и мага­зини, модни, хранителни, автомагазини, всякакви, та бройката им вече е над 30. Младите се отказали да стягат куфари­те за чужбина и си останали в родната Брезница,защо­то има работа, има и добър стандарт на живот. Тук само мързеливият е безработен, но това са единици. Село­то се слави с работливите си хора. На повечето денят им започва от доста ранна утрин и свършва до залез слънце. И децата са науче­ни на труд и че срамна ра­бота няма. Образованието е издигнато в култ от години насам. Над 50 % от дипло­мантите записват висше об­разование. И голяма част от тях се връщат тук, но въпре­ки това в момента селото изпитва остър недостиг за инженерни кадри, счетово­дители, учители. В момента имат пет млади хора, които ги чакат да завършат ме­дицина, двама технически университет и едва чакат да се завърнат. За разли­ка от други селища тук има над 400 ученика, а детската градина е пренаселена. Тя е строена за 180 деца, но са повече и сега се разширява, строи се нова пристройка с перспектива за прием на поне още 100 деца.В селото има изградени и три детски площадки, модерни като в градовете. Последната е скоро направена, дарение от местен бизнесмен, други­те са по проекти. А сега се планира и четвърта, защото имаме остра нужда, казва кметът. В Брезница сега се прави

 и медицински център, ще се закупи и линейка. Иначе ап­теки имат, както и стомато­логична практика.

Освен това селото много се гордее,че има и собствен футболен отбор- ФК „Пирин Брезница“, който почти ви­наги е първи в подгрупата на лигата си. Един от местните бизнесмени е спон­сор. Имат си и ста­дион, но много им се иска и държавата да им помогне, както на други населени места, та стадионът да стане по-модерен, да имат и спортна площадка.

Спечелили проект за обновление на пло­щада, точно с 200 хи­ляди лева построили красив център, с фон­тан, трибуна, пейки и улично осветление.

По проект за тран­сгранично сътруд­ничество спечелили и 2 млн. лева за ас­фалтирането на пътя от 5 километра до вилната зона и сега там буквално се на­мира раят на Брезница. В полите на Пирин ,местните са вдигнали красиви вилни

 постройки, с басейни, някои дори имат мини футболно игрище. Защо им е на село вилна зона, питаме ние, но хората искали да живеят като гражданите, да имат и къщи в планината.

Селото напредва и се раз­вива с всяка година, но това се оказва нож с две острие­та за кандидатстването по проекти. Заради това, че са голямо село и нямат безра­ботица, отпадат от програ­мите за селските райони. „Парадоксално, но това са фактите, вместо да ни под­крепят, отказват ни проекти, казва Иса Сакали. Общината има бюджет от 150 хиляди, 50 хиляди са заплатите, 40 хиляди са ток и вода на селото, 30 хиляди лева отиват за аварии, ремонти, поддръжка, инвестира се всяка стотинка, помагат и хората от местния биз­нес.

В Брезница уважават и вярата, има само 100 християни, останалите са мюсюлмани, ходят задължително в джа­мията. На площада от една страна е джамия­та, а от другата– църк­вата, която обаче я по­държат мюсюлманите. Верски дрязги липсват и за политика не искат дори да говорят, защото ня­мат време и си гледат рабо­тата.

Светлана Василева

Вестник “ ТОП ПРЕСА „