Левтер Спиров като ученик, учител и директор на първата гимназия в гр. Гоце Делчев – гимназия „Яне Сандански“
-
- юни 4, 2018
За учителите трябва да се пише. Те работят в училище с бъдещето и за бъдещето. От това как работят ще зависи колко силна ще е България.
Левтер Георгиев Спиров е роден на 20.XII.1919 г. в с. Горно Броди, Серско (днес в Гърция). След Първата и Втората национална катастрофа, след Междусъюзническата война през 1913 г. и след Първата световна война 1914- 1918 г., много семейства напускат родните си места от Егейска и Вардарска Македония, Одринска Тракия и Южна Добруджа и се заселват в свободната част на майка България.
През 1925 г. семейство Спирови с още двадесетина семейства под натиска на гръцките власти напускат с. Горно Броди и се заселват в с. Брезница, Неврокопско. Село Брезница е помохамеданчено в края на XVIII (осемнадесети) век. В началото на ХХ-ти век в с. Брезница се заселват няколко семейства от селата Кремен и Обидим. Населението на село Брезница по това време е почти неграмотно.
Есента на 1926 г. Левтер Спиров постъпва ученик в първо отделение (първи клас). В първо отделение всичко има 11 (единадесет) ученика, а във второ отделение има 9 (девет) ученика. Двете паралелки били слети, учителят обучавал едновременно и двете отделения. Половин час се занимавал с първо отделение, половин час – с второ отделение. Така двете слети отделения завършват четвърто отделение на началното училище. Учениците нямат тетрадки, пишат на плочка с формата на тетрадка с кондила – молив, завързан с връв за плочата. Написаното на плочата и черната дъска учениците изтриват със заешки крак вместо с гъба.
През 1930 г. Левтер Спиров сам от селото продължава да учи в прогимназията в гр. Неврокоп (Гоце Делчев). Прогимназиалното училище се помещава в стара сграда, която се намира на мястото на сегашната сграда на Горското стопанство. Трети клас (VII клас) на прогимназията завършва в новата сграда на сегашното Второ основно училище. При записването от трети клас (VII клас) за четвърти клас (VIII клас) на гимназията се изисква такса от 1000 (хиляда) лева. В четвърти клас на гимназията се сформират две паралелки, събрани от цялата тогавашна Неврокопска околия.
От 1920 до 1930 година гимназията е педагогическо училище. То бива закрито и гимназията става реална. Четвърти и пети клас се водят като класове на реалната вече гимназия. Занятията се провеждат сутрин пет часа и следобед два часа.
След преврата на 19.V.1934 г. новото правителство закрива много гимназии в страната, в това число и гимназията в град Неврокоп (Гоце Делчев).
Тогава Левтер Спиров е ученик в пети класа на гимназията. На учениците им дават отпусни свидетелства да продължат учението си в други градове. Тогава неврокопската общественост и Родителския комитет към гимназията правят и изпращат подробно изложение за необходимостта от гимназия в град Неврокоп. Изложението от 1-ви юли 1935 година е подписано от председателя ?на Родителския комитет Стоян Попов, членовете Костадин П. Думанов иДГ.. Димитров. Изложението е подписано и от всички стопански и културно- просветни организации и маса български граждани от Неврокопския край, в това число и изгонените от Беломорието българи от гръцките власти. Изложението е подкрепено от Иван Кюлев, кмета на града и протосингела. Така е измолено от Министерството на просветата да се открие гимназия отново в гр. Неврокоп. При това положение училищното ръководство събира отпусните и удостоверенията от учениците да учат в шести гимназиален клас. Но трябвало да държат изпит по български език и математика. Това става на 7 и 8 септември по времето на традиционния Неврокопски панаир. В Неврокопската гимназия тогава дошли ученици и от Разложка околия, тъй като там нямало гимназия. Така в гимназията се образуват една девическа и две мъжки паралелки.
Ето и някои впечатления и спомени на Левтер Спиров от живота му като ученик в гимназията:
„Униформата ни беше строго определена – куртка с висока яка и бяла якичка, черни панталони, колан с тока и надпис на училището, фуражка с монограм „Неврокопска смесена гимназия” и блузи за девойките, барета също с монограм. Два пъти в месеца ни водеха на кино. Строяваха ни в двора на училището и с песни („Един завет”, „Бдинци лъвове титани”) през главната улица на града до киното, което се намираше в стара сграда, където сега се гради нова постройка срещу Районния музей.”
В гимназията се развиваше разнообразна извънкласна дейност – кръжоци, физкултурна дейност, състезания и др. Много интересни бяха физкултурните състезания и игри, които се провеждаха на игрището – сегашния стадион. Тъй като
тогава нямаше телевизия, тези игри бяха чудесно развлечение за гражданството. Ученикът Д. Марчев печелеше първо място на овчарски скок, К. Кръстилов – скок през прозорец и т.н. Най-интересни бяха, обаче, масовите физкултурни игри и упражненията с физкултурен екип и флагчета – знаменца, изпълнявани под валсовите звуци на военната музика. Измежду извънкласните форми силни спомени у мене са провежданите сбирки на Въздържателното дружество. То Въздържателното дружество имаше за цел да дава научни знания на учениците, да учи на нравствени отношения между младежите и хората. .Изнасяха се беседи – реферати с научно, морално-етичен характер в гимнастическия салон, който бе приспособен и за учебна стая, тъй като не достигаха учебни стаи на горния етаж на сегашното Второ основно училище. На първия етаж учеха учениците от прогимназията. Лектори бяха предимно ученици и учители по теми като „Произход на земята”, Произход на човека”, „Ролята на електричеството за научно-техническия прогрес и бита на хората”,„Другарството, приятелството и любовта”, „Семейството – социална единица на обществото” и др. Още по-интересни бяха провежданите излети и екскурзии, като излет до село Заграде, където ни запознаваха със стария римски град „Никополис ад нестум”. На моста на река Места се провеждаха състезания по надбягване. В едно от тези надбягвания, състезанието спечели директора на училището Радивой Дичев (директор между IX. 1935- IX. 1937 г.). Походите до трите водопада над село Брезница и игрите по ливадите на Манастирчето над града и Папаз Чаир.”
Левтер Спиров завършва първия випуск на реалната гимназия през 1939 година. През 1940-1944 г. завършва философия и френски език в Софийския държавен университет в гр. София. От 1944 г. до 1946 г. отбива военната си служба в казармата. През месеците IX-XII на 1946 година е на учетелски стаж в Трета мъжка гимнацзия в гр. София, а от януари 1947 г. постъпва на работа в гимназията. От учебната 1947-194Ц г. до 1950 г. е (заместник-директор). Гимназията има 40 паралелки от IV-ти (VIII) до XI-ти клас. Занятията се водят на две смени. Командировани са много учители от вътрешността на страна да преподават на учениците.
През 1950 г. гимназията се разделя на две – първа и втора. На Първата гимназия директор става Костов, а на Втората – Чапкънов. Така е до края на 1952 г.
През 1953 г. се създават две единни средни училища от първи до единадесети клас. Първо единно средно училище с директор Иван Икономов, който до тогава е учител в с. Мосомище. Второ единно средно училище с директор Левтер Спиров от първи до единадесети клас. На гимназията от VIII до XI- ти клас е директор Бл. Чапкънов.
Двете единни средни училища учат в сградата на сегашното Второ основно училище на смени сутрин и следобед. А Гимназията учи в новата сграда, където е и сега гимназия „Яне Сандански”. Тя е наричана „образцова гимназия”. Учениците ходели в училището по търлъци.
Между гимназията и двете единни средни училища се води благородно състезание по извънкласните форми.
Към Второ единно средно училище се сформира под ръководството на ученик от IX-ти клас четиригласен хор. Към хора се включват и току-що дошлите млади учители – Любен Лазаров, Димитър Итев, Йорданка Тодина (Пандева), Васил Захариев. В репертоара си поставят сложни песни от дядо Иван Кюлев, известен педагог и музиковед – „Стойне ле”, „Питай Яне” и др.
На прегледа на художествената самодейност – надпяване, хорът на Второ единно средно училище печели първо място на околийски преглед и второ място на окръжен преглед гр. Благоевград.
През 1957 година двете единни средни училища се сливат с Гимназията с директор Иван Стоянов Бухлев VIH- ми до XI-ти. Оформят се две основни училища (прогимназии): Първо основно училище „Кирил и Методий” иВторо основно училище „Гоце Делчев” и едно начално „Братя Миладинови” – сега Трето основно училище „Братя Миладинови”.
Заслужава да се отбележи много добрата дейност на театралната трупа в Гимназията, ръководена от учителката Боикова и танцовата трупа с ръководител Левтер Спиров. Двете трупи изнасят много концерти в града и селата.
Учениците от гимназията още от лятото на 1947 г. се включват в бригадирското младежко движение. Една бригада от 120 ученика и осем учители работят на обектите на Електростанцията в с. Петрово, край Сандански и друга на Хаинбоаз. 80 ученика участват на бригада „Перник-Волуяк”. Учениците и учителите с ентусиазъм участват в бригадирското движение за изграждането и икономическото развитие на България.
Левтер Спиров бе много години преподавател по френски език, логика, основи на комунизма, а и партиен секретар на партийната организация на БКП в гимназията. Той бе уважаван учител и общественик, който може да служи за пример на младите поколения учители. Той е част от историята на гимназията.
Накрая може да се каже, че гимназия „Яне Сандански” не е вече единствената гимназия в гр. Гоце Делчев и района.
През 1959 г. се открива Селскостопански техникум – днес професионална гимназия „П. Яворов”. През 1965 г. се открива Техникум по електротехника – сега Неврокопска професионална гимназия „Димитър Талев”. През 1973 г. се открива средно образователно училище в с. Кочан. Следващата 1974 г. се открива гимназия в с. Сатовча. И така следващите години се откриват средни училища – гимназии в селата Хаджидимово, Гърмен, Слащен, Абланица, Рибново и в Брезница.
Това повиши образователното и културно ниво на населението в бившата Гоцеделчевска околия — днес общините Гоце Делчев, Сатовча, Хаджидимово и Гърмен.
А това всеки гражданин може да го види и се убеди, че е истина.
Георги Мавродиев
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
