Бивш 20-годишен работник на Иван Чапов в Чили се върна в България и заживя на село, ставайки за пример
-
- май 30, 2018
Една от целите ни е да ви запознаваме с българи, които са оставили града, намерили са куража да се освободят от градският динамичен начин на живот и са тръгнали по трудния, но свободен път на завръщане към българското село. Често се случва нещо уж „случайно“ да излезе на преден план, затова вижте тази история, качена на фейсбук страницата “Произведено на село”, която ни развълнува и може да послужи за добър пример на мнозина. Тя е толкова искрена и човешка и ни показва, че самото желание за завръщането към природата, към селото с неговата тишина и здравословен начин на живот се случва и е реалност.
Веселин Славков е младо момче на 20 години. Засега Веско е избрал да е козар и да отглежда козичките си в Тетевенския балкан в махала „Скрибътна“ заедно със своя баща. „Преди два дни качих горе на билото козичките, печеше слънце и беше толкова красиво, че се разплаках от щастие, не бях виждал такава гледка и беше много емоционално изживяване“, споделя Веско. Младото момче става всяка сутрин в 5.30 ч., за да издои козите и после ги води из баирите на паша по цял ден. Днес той се извинява, че е малко сънен, защото цяла нощ е помагал на едната коза да се окози. „Опасно беше, защото майката е ланско яре, това й е първото раждане и не знаеше какво да прави – като се роди ей това там черничкото, тя стана и тръгна нанякъде, та ходех да й го нося обратно да го оближе и изчисти“, разказва младият мъж.
Допреди две години той и баща му са нямали никаква представа как се гледат животни. Веселин завършва Софийската духовна семинария. „Като малък много ми харесваше всичко, свързано с разкопки и археология, и баща ми ми каза, че ако отида в Семинарията, ще уча история и езици и ще мога да стана археолог. Тогава въобще не знаех, че всъщност ще се обучавам за свещеник и, че езиците ще са латински и старобългарски. Отивам там и гледам само момчета, много странно ми беше…“ В началото му се стоварват на главата поредица от проблеми – на първия учебен ден катастрофира, след две седмици чупи крака си, след това и два пъти ръката.
„Не знам дали бяха поредица от знаци, тогава нещо вътре в мен ми подсказваше, че не съм за там. Все пак издържах първата година и след това започна да ми харесва, така че вече съм по-склонен да мисля, че са били изпитания. Сега искам да стана свещеник, като улегна още малко и помъдрея, а и първо трябва да съм женен.” Според Веселин, ако стане поп на църквата в Тетевен, това няма да му пречи да пасе козите. „Предишният кмет на Рибарица беше и поп, и животновъд“, пояснява баща му Данчо. На въпроса как си представя помъдряването Веселин е категоричен: Това е равносилно на смирение, „а аз още искам да се събирам с приятели, да се веселим“.
След като завършва Семинарията, момчето заминава с баща си за Чили, където участвaт в изграждането на най-големия соларен парк в цяла Южна Америка, дело на благоевградска фирма, собственост на бизнесмена Иван Чапов. Работят и в Лондон и след като успяват да заделят пари, решават да изпълнят мечтата си – да се върнат в Тетевен, където е родното им място, и да гледат кози. „Първата година ни беше много трудно, учихме се в движение. Дядо ми е гледал овце, преди години и той ни показвал някои неща. Вуйчо ми е бил ветеринар и също ни помагаше със съвети, но все пак бяхме начинаещи и животните ни преболедуваха всички възможни болести.“ Заради това в началото постоянно викат ветеринар, но постепенно Веселин сам се научава да бие ваксини. Той и баща му купуват старата къща, в която в момента хапваме постен сладкиш (заради наближаващия Великден), и ремонтират покрива и оборите, докато им стигат спестените средства. Тук прекарват повечето си време и рядко слизат до града. Имат интернет от флашка, а Веселин и профил във фейсбук. „Обичам да си публикувам селфита с козите на фона на красиви планински гледки“, смее се той, а под последната си профилна снимка е написал: „Може хората да ми се смеят… че съм козар… животновъд….но точно заради това се занимавам с животни… При тях няма злоба, няма интриги, не те натоварват с излишни глупости !!! Да, козарче съм си и съм щастлив правейки това което правя !“
Сега, през зимния период, след като стане в 5.30 ч., първата му работа е да занесе всяко едно яре до неговата майка и да го държи, докато суче: „Понякога козите не искат да пускат малките да бозаят, не знам защо.“ После тръгват на паша из планината – „обикаляме, докато се стъмни – през лятото това е до 19:00 ч.“. Миналата година, докато все още имали заделени средства, двамата с баща му плащали по 600 лв. на козар, но след известно време преценил, че парите не стигат, и го освободил. „Не мога да го разбера – за мен това е разходка, в планината толкова много ми харесва, дори когато всички кози се разпръснат и трябва да ги събирам“, възхищава се Веселин. Но баща му допълва, че да си козар е и физическо натоварване, за което се изисква подготовка: „Зависи – тази разходка ще излезе през носа на неопитен човек. В началото аз се задъхвах още на първия баир и не можех да ги догоня.“
Около Гергьовден някои от животните ще бъдат продадени, но повечето женски ярета ще бъдат запазени. След празника Веселин ще започне да става още по-рано, за да дои козите сутрин преди паша, а вечер, след като ги върне, да го прави отново. От млякото двамата мъже приготвят козе сирене, но докато научат в началото всички чалъми, губят по цял ден. Постепенно овладяват техниките и местните толкова много започват да харесват сиренето им, че за самите тях не остава и бучка. А това е любимата храна на Веселин – питка и сирене. Миналата година той заедно с Цветан Димитров от с.Черни Вит заминава за фестивала на движението Slow Food в Милано, където представители от цял свят продават интересна и традиционна местна продукция. Веселин предлага тяхното козе сирене: „Веднага се разграби и имахме поръчки за големи количества, които за съжаление все още няма как да произведем, но тази година мисля и ние да започнем да отглеждаме като зеленото сирене с плесен.
Докато се разхождаме с козите в дълбокия сняг, на мобилния му телефон го търси приятел от Тетевен и го убеждава да слезе до града вечерта, защото ще има купон. Веселин му отказва няколко пъти и накрая ядосано добавя: „Тази нощ най-вероятно ще помагам да се роди на още едно яре, имам си задължения, не разбираш ли!“ Освен всички тези отговорности той е приет и в Богословския факултет, но сега не иска да се откъсне от планината, за да ходи на лекции, а мисли да се откаже и да кандидатства ветеринарна медицина.
Ралица Василева
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
