ИВАН ХАМБАРДЖИЙСКИ ЕДИНСТВЕНО ПРЕД ТОП ПРЕСА: Не ме интересува кой на кой колко дава: аз пари на ръка не взимам!

– Срещаме се с Иван Хамбарджийски, собстве­ник на информационна агенция pirinsko.com. Сайт, който прави много скан­дални разкрития. Едно от тях беше за Методи Бачев…

– Да. Аферата на Методи Бачев с кмета на Симитли и Бойко Бо­рисов.

– Това стана национален скандал. Сега новият скандал, заради когото се срещаме, е ареста на шефа на КАТ – Стои­цов, който в шкафа си се оказа с няколко хиляди лева, незако­нен пистолет и боеприпаси.

– Това са думите на прокурора…

– Ние с теб се познаваме по­вече от 30 години. Учили сме в едно и също училище и се знаем от квартала. Защото за пръв път те представяме в нашите медии ис­кам да кажа за теб, че ти по принцип се занимаваш с биз­нес. Имаш семеен бизнес, бирена бор­са. Как така реши да се занимаваш с журналистика?

– Първо да кажа, че ние продадохме бизнеса. Складовете, където се помещава­хме, са наша собстве­ност и ние в момента ги отдаваме под наем на друга фирма със същия бизнес.

– Не си фалирал нали?

– Не. Не съм фалирал. Отдал съм помещенията под наем. Фир­мата е от Симитли. Развива се много добре в Благоевград.

– Коя година реши да напра­виш pirinsko.com?

– Сега ще направим вече чети­ри години.

– Кой ти даде идеята? Кой те насочи към това нещо?

– Сам си реших. Аз съм един много контактен човек. Имам много познати и приятели от кон­тингента, така да се каже. Имам много информация и реших, че мога да съм си полезен. Направих сайта. В момента го обслужваме много добре. Имаме си договори.

– Как направи първата ав­торска статия? Какво ти беше чувството.

– Аз не мога да правя статии. Не съм журналист. Аз съм един вид репортер. Обичам да снимам. Ставал съм в два или три часа през нощта, за да ида някъде да снимам. Да можем да го пози­ционираме и да го видят нашите читатели. Това мога да направя. Аз нямам обра­зование, не съм журналист.

– То и аз. За­това те питам как стоят не­щата.

– Имам хора, които работят при мен и те пишат статиите. И въпреки, че при мен работят дъл­гогодишни журналисти, когато се бърза, пак грешат.

– Представихме те с някол­ко думи, кажи сега за случая. Ти преди шест месеца пусна в твоят сайт нещо за КАТ Благо­евград… и ?

– Да. Пуснах информация за наличие на корупционна схема в КАТ Благоевград. Сигналът беше пуснат и до Вътрешна сигурност. Срещал съм се с Вътрешна си­гурност. Давал съм допълнител­ни указания, като съм посочил и лицата. Интересното в случая беше, че те не се спряха. Ние пуб­ликувахме в моя сайт и те не се спряха, а продължиха в същият дух да работят. Но институциите си свършиха работата и днес ви­дяхме реакцията.

– Ти като пусна информаци­ята тогава, започнаха да те об­виняват, че искаш пари.

– Да. Всички говореха, че го правя защото искам пари. А няма нищо такова.

– Да. Днес им затвори устите на всички.

– Да. И за Агромах постоянно говореха, че съм искал пари и съм взел. И сега по същият начин. Но това не е вярно. Има си институ­ции. Вътрешна сигурност и Про­куратура си свършиха работата.

– Ти сега като журналист, чувстваш ли се удовлетворен, че излезе прав?

– Да. Затворих устите на недо­брожелателите. Дори съм спо­рил и с полицаи. Обяснявам им схемата, а те ми казват, че не е вярно. Ето че днес излязоха даже и други работи. Сигнала ми е от трима благоевградча­ни и двама македонци. За да се регистрира кола и да се вземе номер по желание тарифа­та е 300 лв. Само за регистрация около 50-60 лв. На маке­донците около 30 евро. Около 100 лв. взимат за номер две по две цифри (огледални номера). В сигнала дори има един запис, че при разговор с Никола Доган­джийски – Колевеца при споме­натата сума от сто лева, човека се оплаква, а Колевеца казва: „50 лв. за началника, 50 лв. за мен“. Всичкото това е коментирано със службите и честно казано, поз­дравления за тях. Днес си свър­шиха работата.

– Това е доказателство, че работят.

– Да, и то перфектно.

– Кажи за сайта? Никога не съм те чул теб или твоите хора, които работят с теб, да се тупат в гърдите, че pirinsko. com е най-добрият сайт и има най-много посещения. Както правят едни други хора в ре­гиона, няма да им споменавам имената, за да не им правя без­платна реклама.

– В интерес на истината, заради тези неща съм махнал и броячи­те. Брояч не се гледа, за да не ма­нипулираме общественото мне­ние. Не може да се каже че аз съм най-силен. Всеки си има канали. Всеки си има източници. Стара­ем се да бъдем обективни, да из­лъчваме нещата по-бързо, за да можем хората да знаят, че от нас могат да получат информация по всяко време на денонощието.

– Някои хора се сърдят, кога­то взема нещо от тях и не съм споменал техния сайт. Ето на­пример преди две години ти ми каза, че каквото ми харе­са мога да го взимам без да те споменавам и без да те питам дори.

– Да! Аз не държа на това.

– Но нали това е труда ти?

– Ние се припокриваме. Рабо­тим в един район. Това че съм по­лучил информацията пет минути преди вас, не ме прави по-велик от вас. Даже тези, които получат информацията след мен могат да я доусъвършенстват. Да се информират за повече неща. Н ищо ч е а з с ъм я публикувал пръв. Честно казано аз дори не марки­рам и снимки. Мои служи­тели маркират защото се дразнят от други колеги, които като вземат наша снимка си я маркират с техен бранд. Аз не марки­рам. Всички сме си от този край и ние сме длъжни да изкарваме информация и да запознаваме хората. Не да се тупаме в гърдите кой е пръв и кой е най-посеща­ван.

– Прави ми впечатле­ние, че си много позити­вен. Давам ти пример. Ние сме писали лоши неща за теб, но ти никога не си писал нищо лошо за нас.

– Да. И за struma.com също. Те ми правиха психопортрети, как­во ли не ми правиха. Нищо нико­га не съм написал за тях.

– Да. Защо?

– Защото не е колегиално.

– С колко човека работиш?

– С трима. Имаме и офис… Даже сега ще го блиндирам. Ра­ботим с общините, с институ­циите. Както сте вие, така сме и ние.

– Ако ти беше човек на Топ Преса, какво би променил в него?

– Щом се продавате, значи вър­вите добре. Няма какво да кажа. Следя и п редаването в и „Неу­добните“.

– Там си поканен. Даже сега е точният момент да дойдеш и да разкажеш за нещата, които се случиха днес.

– Ок!

– Какво ти е мнението за тази скрита война между коле­ги и колежки.

– За мен това не е сериозно. Да ти кажа честно според мен това тръгна от Силвия. Тя ги насажда от едно време тези неща. Манта­литета си и е такъв. Мен ме вди­гна във въздуха аферата Агромах примерно. Направих си матери­ала. Нито съм търсил пари, нито ми е давал.

– Предлагали ли са ти пари да спреш материал?

– Не. Ето сега например има един господин от Петрич, кой­то постоянно коментира под мои статии за struma.com. Тя се обижда и си мисли че го правя нарочно. Не. Аз нямам време да седя да чета коментарите в сайта. А нея мога само да я поздравя, че намира достатъчно време да влиза в нашият сайт и да чете ко­ментарите в него. Наскоро ми се обажда един кмет, за да махна ко­ментари за Силвия. Заради него ги махнах. Тя лично ме е молила да блокирам този, който пише против нея. Не мога да го напра­вя това. Читатели не блокирам. Има прокуратура. Да си пуснат сигнал. Аз ще представя IP-тата. Въпреки всичко аз я уважавам. Постоянно ме коментира, че нося скрити камери и записвам разго­вори. Лично Силвия ми казва, че съм рекетьор с бели ръкавички. Даже искам разговор с нея, кой­то ще запишем. Тя ще знае, че се записва. Тя ми е учителка и аз съм и давал новини, но пари ни­кога не ми е давала. Когато изле­зе статията за Агромах, тя тръгна да ми прави психопортрет. Няма лошо. Общините и институциите ми плащат, но мен не ме интере­сува колко дават на други медии. Всичко си ми е по договор с фак­тура. Не ме интересува кой на кой колко дава. Аз пари на ръка не взимам. Не влизам в никакви конспирации, съмнения и дала­вери. Правим договор, работи и това е.

Методи Байрактарски

Вестник “ Благоевградска Вест „