НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ!!! БЕЗ ДУМИ…

Ако да имаш душа означава да си способен да изпитваш истинска любов, вярност и благодарност, то животните са в пъти по добри от много хора

Без думи…. Трудно е да обясниш с думи, които не достигат за това, което искаш да изразиш. Мълчаливата привързаност между човек и куче надхвърля и най-идеалистичните представи за подобна жива връзка.

На скоро почина моя близка, отидохме на гроба ѝ и видяхме на съседен гроб да лежи куче, дъщеря ми каза:

– Мамо, това куче е нарисувано там.

Приближихме се и видяхме, че  наистина същото това куче беше нарисувано на надгробната плоча, гордо застанало до стопанина си. В главата ми веднага изплува един филм „Хачико: Историята на едно куче“. Хачико обожава своя стопанин, всяка сутрин го изпраща до гарата, когато той, тръгва на работа, чака го и когато професорът се прибира в късният следобед. Това се превръща в ежедневие за Хачико и собственика му. Докато един ден в следствие на фатален мозъчен кръвоизлив професорът не се завръща. Той умира, а Хачико го очаква всеки ден на същото място в продължение на 9 години, 9 месеца и 15 дни, докато самият той не намира смъртта си. Този филм е по действителен случай. Тази вдъхновяваща история за силата на любовта, с която обичат кучетата трогва много хора. Животните не поставят условия за любовта си. Те ни обичат такива каквито сме. Звучи парадоксално, но докато човечеството пише велики истории за чистата и неподправена любов, онези които наричаме „зверове“ я изживяват. Животните не лъжат, не забиват нож в гърба…

Те играят честно. За разлика от нас, животните не таят мъст и не живеят с лошите спомени  от предателството.

Понеже ви споменах, че моя много близка почина ще ви разкажа и за нейното куче. То не спря да вие през цялата нощ, като най странно и може би и зловещо беше виенето точно, когато я изнесоха от къщата. След като колата с тялото и потегли към последният и дом, кучето не издаде и звук повече, много дни само лежеше и гледаше с такава тъга в очите, че имах чувството, че всеки момент ще се разплаче. Но….. най тъжното от всичко беше, че кучето страдаше и жалееше, синът и не…

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса