Ретро изцепка на кмета на Хаджидимово
Представа си нямаме какво ще ни се случи след 2, 5, 8 години, представа си нямаме какво ще ни се случи утре дори. Четем стари вестници и… откриваме един кмет. Кмет, настоящ, но преди близо 20 години едва ли си е мислел, че ще кметува повече от десетилетие, и то успешно. Четем вестник от футболна 1994-та година и попадаме на една анкета, съвсем не в контекста на футболното звездно за България лято. „Какво не бихте работили дори и за много пари?“ Сред попитаните и отговорилите, чиито отговори с любопитство четем, намираме… кметът на Хаджидимово. Милчо Терзиев с футболна страст и със спортен дух казва, че не би работил дори и за много пари….
Не бих искал да съм на мястото на Берти Фогтс. Дори и да ме затрупват с марки. Или пък на мястото на Ариго Саки. Представа си няма горкия какво го чака в сряда на „Джайънт стейдиъм“ в Ню Йорк срещу българската машина
Сигурно мнозина знаят за какво става въпрос и кои са великаните зад тези имена – Берти Фогтс, Ариго Саки. Истински футболни великани. Такива, каквито през 94-та занемяваха пред българската футболна мощ. Представете си – един кмет би отказал мнооого пари, безброй марки (б.р. писаното е от времето, в което дойчмарките бяха измерна чужда валута) за безсилието на футболния терен пред българското надмощие.
Людмил Терзиев е бивш футболист, треньор, спортен деятел.
Вече трети мандат управлява община Хаджидимово.
Той е от кметовете, от малкото общински кметове, които печелят избори с изключително високо доверие на избирателя, още от първи тур.
Интересно ни стана да го видим във вестника, защото изданието е прекалено старо. И го намираме там като редови гражданин, чието мнение е потърсено просто случайно. Анкетирайки.
А какво са казали другите – Има ли такава работа? Има ли такава работа…, която не бихте работили и за много пари? Без да се замисляме и задълбочаваме – всъщност – колко точно са многото пари:
Студентите през 94-та година не биха се навили за много пари да станат наемни убийци, нито рекетьори, нито сутеньори.
Жените с мъжки професии държали тогава на престижа. И не биха се „продали“ за работа, която уронва името.
А пък безработния – той е готов на всичко. Само да не е престъпно нещо.
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.