Павльова падина – райско кътче в Стъргач планина

 В крайграничната планина Стъргач в Югозападна България, на рида Пъзлака се наблюдава през май и юни едно голямо тревисто и храстово разнообразие с пре­обладаване на редки растения от средизем­номорски и субсредиземно­морски вид. Особено в мест­ността Павльова падина, разположена в землището на с. Лъки, община Хаджидимово. Тук се срещат много ендемични растения, за някои от които са смяташе досега, че ги има само в съседната Славянка – например славянско ко­тенце, парилска метличина, шахтова дрипавка и др. По­гледът най-много се задър­жа на красивата балканска перуника – както жълтоцъв­тяща, така и лилаво синя – расте още дряновска ведри­ца, няколко вида салеп, витошки еделваис,

синьоглавче, багрилна жълтуга, съсънка, тракийско омразниче, ст­рибърнова ай­важива, родоп­ска телчарка, урумов кривец, стрибърнова каменоломка, урумова екс­парзета, руме­лийско подрум­ниче, влакнест лен, копринес­товлакнест лопен,

жълтеникаво плюскави­че и др. Най-голям интерес обаче както за обикнове­ните туриети, така и за спе­циалистите ботаници буди наличието тук на един рядък вид пурпурночервено диво­растящо лале – прилича на родопското лале. Специално за него често идват тук бо­таници от ВУЗ-ове от София и Пловдив. Най-много е разпространено в Павльо­ва падина. Подобно лале, но с жълт цвят, се среща неда­леч оттук близо до м. Бука в землището на съседното село Илинден.

‘’Гроцвет’’-така нарича местното население и двата вида лалета, които най-ве­роятно са един вид но с различна окраска. Дума­та ‘’громцвет’’е истинското найменование – лале, цъв­тящо на върха сред гръм и мълнии и пазе­но от тях. От­давна местен приро­долю­бител сполуч­ливо нарече лалета­та ‘’пла­нински звез­ди’’и насто­ятелно призо­ва те никога да не загас­ват.

Спо­ред легенда по време на осман­ското иго тук дошъл да бере дърва с напетия си кон сме­лият и непокорен за турци­те Павльо. Издебнат от ос­манлиите, те тук го пребили жестоко до смърт и се раз­бягали. Окървавен и почти неподвижен, той едва успял след часове да се придви­жи надолу до една голяма и стръмно разположена ска­ла, обградена от храстова растителност. И когато близ­ките му дошли да го търсят, по виещите се над скалата гарвани допуснали че е тук, намерили го и прибрали, а скалите и до днес се нари­чат Гарванови. А през проле­тта падината. по която текла кръвта на ранения юнак се покрила с огненочервени лалета и получила името си Павльова.

Павльова падина се нами­ра близо до главното било на страничния рид Пъзлака от Стъргач планина, в неини­те северни склонове, кои­то се спускат стръмно към река

Мътница. Тя представлява обширна, удължена и накло­нена в посока юг-север поля­на, обградена и защитена от габър, бяла леска, шибляков космат дъб, хвойна и много люляк. Зашитената мест­ност е обявена за такава най-напред в 1981 г, с плош 2, 6 ха. По предложение на БАН границите на защитена­та територия са разширени през 1995 г. със заповед на министъра на околната сре­да. През 2003 г. със заповед на Министерството на окол­ната среда и водите /МОСВ/, тя е прекатегоризирана от природна забележителност а защитена местност и е вече с площ 88, 3 ха.

Как може да се отиде до Павльова падина? С автобу­са Гоце Делчев – Тешово или Гоце Делчев- Парил се слиза на местността Керемидар­ката преди с. Лъки/дотук е около 18 км/. След това се продължава на югоизток пеша по шосето чрез преси­чане на р. Мътница и се из­качва по стръмния склон на планината. За предпочитане е да сте с водач, знаещ мес­тоположението на местност­та, за да я намерите по-лес­но. След обяд се връщате на Керемидарката и с вечерния автобус се прибирате в гр. Гоце Делчев.

Атанас Панчелиев

Вестник “ ТОП ПРЕСА „