Елена Капитанова – интелектуалката на Любовище
-
- май 17, 2018
Елена Капитанова наистина е капитан на един кораб, по който се изкачва всеки ден по 13 стълби, за да достигне до чудния свят на книгите.
Елена Капитанова е на 64 години, родом от мелнишкото село Любовище.
С това свършва обикновеното, казано за живота на баба Елена. На нейните години хората в градовете все още стават в 7 сутринта, отиват на работа, имат кредити, болят ги ставите.
Елена обаче няма подобни тревоги, тя живее на място, където не просто времето е спряло, а то липсва. Има съседка – баба Вера. Между къщите им няма ограда, защото няма нужда. В Любовище има около 20 души. В делничен ден не може да видиш по улиците и един, но истинско богатство е, ако срещнеш баба Елена. Тя е ходеща библиотека, която напълно е излязла от селските представи за бабичка – неука, неграмотна и самотна.
Баба Елена съвсем не се чувства сама. Децата ѝ са в градовете, а мъжът ѝ я напуснал и я оставил с рожбите ѝ още като млада. Нямало къде да живее и се върнала на село при родителите си. Работила е в София, Сандански, Перник и „Кремиковци“, но камъкът си натежал на мястото или както казвала баба ѝ „Кой къде се е окучил, там се е обучил!“.
Съвсем скоро – на 6. май, хвали се Елена, синът ѝ ще празнува имен ден.
Елена Капитанова наистина е капитан на един кораб, по който се изкачва всеки ден по 13 стълби, за да достигне до чудния свят на книгите. Жената живее в къща под кметството на селото, под здравния пункт, който е една открита автобусна спирка с чешма. За да влезе в дома си бабата изкачва 13 стъпала. Когато синът ѝ бил малък опитал горчивия вкус от падането по тях през глава, смее се бабата.
Случайно или не баба Елена е горда „майка“ на 13 котки – черни, бели, руси, рижи. Малките тигри щъкат из селото. Котаракът пък наскоро отишъл в „горната махала“, където имало женски. Любовчия бил, все пак е от Любовище.
Баба Елена не говори на диалект, говори премерено
Как ти минават дните тук, попитахме баба Елена. Категорична бе тя: „Аз обичам много да чета, имам много книги! Чета всичко, абсолютно всичко. Като се започне – криминални, исторически, най-много фантастика. От фантастиката любими са ми Айзък Азимов, Станислав Лем. Имам романи, от българските чета за Калоян, за Асен и Петър.“
За живота си в селото баба Елена разказва, че не и тежи. Била свикнала. Лекар от Сандански идвал на автобусната спирка при чешмата, мерил кръвното. Три пъти в седмицата идва бусче, което носи хляб и „други основни хранителни продукти“ и бира, допълва това важно обстоятелство Елена!
„Баба Верка ми взима хляба, когато аз съм в София при децата. Котките си знаят, отиват на тераската при нея, а тя ги храни в една тепсия. Пази и къщата. А преди тази къща ние с родителите ми живеехме в друга, е там, в началото на селото. Искахме да се преместим тук – тази къща е на баща ми на дядото, но на майка ми не ѝ харесваше, че има много стълби. А там беше на три стъпала и слизаш на двора. И на мен ми писва понякога да се качвам и да слизам, затова повече стоя долу (отвън – б. а.).
За кражбите и насилието над възрастните жени по селата баба Елена каза, че в Любовище все още такива престъпления няма. Обяснява си го с тунела, който дели село от „цивилизацията“.
Някой хора казват: „Като забравени от Бога, и по добре!!!“. По-добре никой да не знае, че като слушаме по радиото за случаите по другата България…
Аз вярвам, че България ще се оправи някога, но не знам кога, завършва Елена Капитанова.
Ралица Василева
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
