Елена Капитанова – интелектуалката на Любовище

 Елена Капитанова наистина е капитан на един кораб, по който се изкачва все­ки ден по 13 стълби, за да достигне до чудния свят на кни­гите.

Елена Капитанова е на 64 години, родом от мелнишкото село Любови­ще.

С това свърш­ва обикнове­ното, казано за живота на баба Елена. На нейните години хората в градовете все още стават в 7 сутринта, отиват на работа, имат кредити, бо­лят ги ставите.

Елена обаче няма подобни тревоги, тя живее на място, където не просто времето е спряло, а то липсва. Има съ­седка – баба Вера. Между къщите им няма ограда, защо­то няма нужда. В Любови­ще има около 20 души. В делни­чен ден не може да ви­диш по улиците и един, но истинско богатство е, ако срещнеш баба Елена. Тя е хо­деща библиотека, която на­пълно е излязла от селските представи за бабичка – не­ука, неграмотна и самотна.

Баба Елена съвсем не се чувства сама. Децата ѝ са в градовете, а мъжът ѝ я на­пуснал и я оставил с рожби­те ѝ още като млада. Нямало къде да живее и се върнала на село при родителите си. Работила е в София, Сандан­ски, Перник и „Кремиковци“, но камъкът си натежал на мястото или както казвала баба ѝ „Кой къде се е окучил, там се е обучил!“.

Съвсем скоро – на 6. май, хвали се Елена, синът ѝ ще празнува имен ден.

Елена Капитанова наисти­на е капитан на един кораб, по който се изкачва всеки ден по 13 стълби, за да дос­тигне до чудния свят на кни­гите. Жената живее в къща под кметството на селото, под здравния пункт, който е една открита автобусна спирка с чешма. За да влезе в дома си бабата изкачва 13 стъпала. Когато синът ѝ бил малък опитал горчивия вкус от падането по тях през гла­ва, смее се бабата.

Случайно или не баба Еле­на е горда „майка“ на 13 кот­ки – черни, бели, руси, рижи. Малките тигри щъкат из селото. Котаракът пък нас­коро отишъл в „горната ма­хала“, където имало женски. Любовчия бил, все пак е от Любовище.

Баба Елена не говори на диалект, говори премере­но

 Как ти минават дните тук, попитахме баба Елена. Ка­тегорична бе тя: „Аз обичам много да чета, имам много книги! Чета всичко, абсолют­но всичко. Като се започне – криминални, исторически, най-много фантастика. От фантастиката любими са ми Айзък Азимов, Станислав Лем. Имам романи, от бъл­гарските чета за Калоян, за Асен и Петър.“

За живота си в селото баба Елена разказва, че не и тежи. Била свикнала. Лекар от Сандански идвал на авто­бусната спирка при чешма­та, мерил кръвното. Три пъти в седмицата идва бусче, кое­то носи хляб и „други основ­ни хранителни продукти“ и бира, допълва това важно обстоятелство Елена!

„Баба Верка ми взима хляба, когато аз съм в Со­фия при децата. Котките си знаят, отиват на тераската при нея, а тя ги храни в една тепсия. Пази и къщата. А преди тази къща ние с роди­телите ми живеехме в друга, е там, в началото на селото. Искахме да се преместим тук – тази къща е на баща ми на дядото, но на майка ми не ѝ харесваше, че има много стълби. А там беше на три стъпала и слизаш на двора. И на мен ми писва понякога да се качвам и да слизам, затова повече стоя долу (отвън – б. а.).

За кражбите и насилието над възрастните жени по селата баба Елена каза, че в Любовище все още такива престъпления няма. Обясня­ва си го с тунела, който дели село от „цивилизацията“.

Някой хора казват: „Като забравени от Бога, и по добре!!!“. По-добре никой да не знае, че като слушаме по ради­ото за случаите по друга­та Бълга­рия…

Аз вяр­вам, че България ще се оп­рави ня­кога, но не знам кога, завършва Елена Капи­танова.

Ралица Василева

Вестник “ ТОП ПРЕСА „