Когато сърцето е голямо,думите са излишни…

Здравейте, Топ Преса, искам да споделя нещо с вас…

Минавайки през площада видях този мъж, инстинктивно направих тази снимка, защото ме накара да се замисля… Колко лесно е човек да се отчае и озлоби, за това е нужно малко, но и много… Дали не забравихме най-важното на този свят- човещината? Не изчезна ли тя, не се ли скри от нас? Как този човек е запазил добрината в сърцето си, как не е допуснал мизерният живот да го превърне в злобно малко човече? Все по-често в ежедневието си срещам хора, които са добре финансово, но са злобни, малки и незначителни.

А този човек… той е голям…. извисен е над мнозина, не се принизил до многото въпреки малката пенсия за инвалидност, която може би получава. Гледайки го как с любов хранеше гълъбите, се сетих за една сентенция от Джон Бъниан: „Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати“. Реших да ви запозная с този човек, макар и да не попитах за името му, в случая то не е важно, защото живеем в свят на вредни стереотипи. Историята ни помни твърде много горчиви случай на нетолерантност към различните, на провалени съдби, на омаловажаване на проявената човещина, а силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Помнете, че истинската мярка за човека е как се отнася към този, който не може да му бъде полезен. Ако повечето от нас правеха добро без да мислят за себе си и за това, какво ще получат в замяна, щяхме да живеем на едно прекрасно място. В заключение ще кажа: Когато сърцето е голямо думите са излишни…

Редовна читателка на Топ Преса от гр. ДупницаИСКАМ