Капанът вина – отговорност и психологическото насилие

Срещаме се със Силвия Димитрова от Сдружение Знание Успех Промяна – Клон Благоевград, чиито офис се намира на ул. “Джеймс Баучер” №1 в Благоевград. Припомняме ви, че популярната психоложка наскоро издаде първата си книга „Часовниковата кула“. Тя  ще бъде представена днес в Дупница от 17:30ч. във Военния клуб на втория етаж. Творбата, която авторката нарича „почти роман“ за нея всъщност е една сбъдната мечта. Молим г-жа Димитрова за коментар по темата: Капанът вина – отговорност и психологическото насилие.

Една от най-големите и важни стъпки в това да се избавиш от насилието е да направиш разликата между вината и отговорността.

„Може би пък наистина греша когато взимам някои важни решения, които той не одобрява“, „Дали пък наистина не съм виновна за това, че пие. Може би трябваше да съм по-внимателна в реакциите и думите си“, „Е, можеше и този път да си замълча, защо пък трябваше да се обаждам точно сега и да го ядосвам“, „След всички негови упреци нямам желание за секс с него, но пак ще ме обвини, че той има нужда от секс, а аз трябва да се държа като жена, е ще се прежаля и сега”, „Може би е прав, че никой друг не би ме изтърпял когато мрънкам или когато искам да му кажа какво чувствам когато ме обвинява“, „Дали пък не е прав, че цял живот се е грижил за мен и децата ни, какво толкова повече искам от него“,…… И така неусетно са минали 10, 15 или 20 години.

Защо е толкова трудно да си признаеш, че някой злоупотребява с теб? Защо е толкова трудно да приемеш, че това някой да ти вменява вина непрекъснато и да те държи отговорен за неговите лични действия и поведение е насилие. Защо, въпреки че не се чувстваш добре с този човек стоиш и търпиш вместо да си тръгнеш? Какво ни кара отчаяно да отричаме очевидни факти? Какво ни принуждава да останем жертви? И то в продължение на много години? Страх? Срам? Вина? Самотата? Зависимостта? Отговорността към семейството, децата, близките, традициите?

Физическото насилие е видимо и причинява често пъти ужасяващи физически наранявания. Психическото насилие, чрез непрекъснатото вменяване на вина, обаче може да причини много по-ужасяващи психически травми и последствия. Нали знаете приказката за мечката и лошата дума. Физически тялото ни може и да оздравее, но много често психическите травми остават неизлечими за цял живот.

Колкото повече на един човек му повтаряш, че е виновен, което респективно означава колко е лош, толкова повече този човек започва да вярва в това. И да поема цялата отговорност за словесната и физическа агресия на партньора си, за това, че той пие, пуши, агресивен е, има проблеми в работата, вечно е сърдит и неудовлетворен от живота и другите и т.н.

Понякога ти става непосилен товара на вината, чувстваш, че ще експлодираш, опитваш се да кажеш на партньора си как се чувстваш когато те обвинява за всичко. В почти 95% от случаите на теб ти се обяснява как нямаш право да се чувстваш така, ти получаваш всичко, ти си задоволена с всичко, ти имаш най-добрия съпруг. Какво повече искаш? И той прави компромиси с твоите слабости, грешки, с работата ти, която според него те натоварва, но той търпи. Я си поговори със себе си, стъпи на земята и си дай сметка колко други неща има за които да се тревожиш истински. Ти си седнала да се тревожиш за някакви си чувства и затова, че не се чувстваш щастлива, разбрана, обичана, подкрепена, оценена. Много сериали гледаш май.

Ето го пак омагьосаният кръг вина – отговорност.
Много е важно за насилника да упражнява властта и да държи контрола. Има насилници, които приемат себе си за „вечно правия” и обикновено най-добрия съпруг, баща. Те са се изгубили в лабиринта от компенсации за личността си. Насилникът разрежда напрежението и изхвърля отрицателните емоции чрез жертвата си. Често има мисли от рода на: „никой не ме разбира, всички са против мен, никой не знае как страдам какво ми е на мен!”, Какво е седнала жена ми да се оплаква, тя защо не иска да ме разбере?“. Когато се опитваме да кажем, че неговото поведение ни наранява, той веднага заема отбранителна позиция – „И ти ме нараняваш, и ти не ме разбираш“, вместо да се опита да разбере какво точно в неговото поведение наранява другия. Той също се освобождава от вината и отговорността по този начин. Жертвата е виновна! „Ако не ме дразнеше, нямаше да я обидя или ударя”, „Ако не беше ми противоречала и беше признала, че аз съм прав”, „Ако беше дошла да ми се извини“,………. Защо пък трябва да съдим такъв човек, той е спасител. Спасител, който винаги знае кое е най-добро и правилно за другите, който винаги идва на помощ, дори когато не искат това от него. Човекът който играе тази роля има нужда да подчертава своята значимост. Освен това на него са му признателни, той се чувства ценен и важен. А ако случайно не му засвидетелстват своята признателност? Е, вменяването на вина у другите пак му идва на помощ…

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса

PantherMedia A11684922