88-годишният общественик Борис Тюлеков: С появата на Кунева в правителството превърнаха децата в опитни мишки и резултатът е „Под игото” на шльокавица
-
- май 7, 2018
Борис Тюлеков е роден на 12.09.1930 г. в санданското сeло Голешово. Завършил е икономика и вътрешна търговия в Икономическия университет „Карл Маркс” в София. Работил е в Околийския комитет на Комсомола в Сандански, бил е и председател на Профсъюза на търговските работници от Санданска околия. През 1958 г. се премества в Благоевград, където работи като секретар на ОК на Профсъюза на търговските работници, началник-отдел „Стопански туризъм” в Окръжния народен съвет, заместник главен директор на Окръжното предприятие “Булгарплод” и търговски директор на Завода за безалкохолни напитки в Благоевград. Има 2 деца, 4-ма внуци и 3 правнучета. Пенсионер от 1 януари 1991 г., той всеки ден слуша по няколко часа новини, не пропуска парламентарния контрол в петък, води си дневник с изцепки на действащите политици и пише книги. Автор е на 5, последната от които е „За човешкото в човека”, в която изследва отношението на българина към семейството, родината, природата, хумора. „За човешкото в човека” е и поводът за този разговор с Тюлеков, макар че авторът, който е живял в 3 епохи – царска България, социалистическа България и България на нескончаемия преход, е преживял много, има мнение по всички важни за обществото ни теми и по тази причина е един рядко увлекателен събеседник, на когото е нужен само един въпрос, за да излее част от душата си.
В случая стартовият въпрос е кой от многото празници трябва да отпадне от календара на българите през месец май, който официално е месецът с най-много национални празници в България.
1 май е празникът на труда. Би могъл да остане, защото противно на тезата, че ни мързи, българинът е трудолюбив, стига трудът му после да бъде оценен по достойнство и да му донесе пари. За без пари днес не можеш да го накараш да работи. Навремето не беше така – аз и моите връстници преди 1989 г. работехме за едната идея, без да претендираме за каквито и да било облаги. Два пъти съм бил бригадир за по 2 месеца – работехме срещу едната храна, строяхме пътищата на Пиринския край. После, докато отговарях за туризма в ОНС, организирахме един голям научен колектив за развитие на туризма в Благоевградска област и тогава месеци наред обикаляхме региона, за да се запознаем с природата, минералните води, хижи, хотели, всичко, което можем да използваме като даденост, за да привлечем туристи. Никой тогава не мислеше за командировъчни, компенсации, работехме за едната идея. Тогава археологически разкопки имаше само в Сандански и още не се знаеше, че край Покровник има останки, които днес археолозите определят като първообраза на Благоевград – някогашния град Скаптопара. Сега слушам, че около тях се вдига много шум, защото магистралата е на път да ги унищожи.
Ако унищожим Скаптопара, ще излезе, че предците ни са били много по-умни от нас.
Историята не трябва да се унищожава, голяма грешка ще е. Не съм много запознат със строителството на магистрали, но все ми се струва, че има начин да я издигнат в този участък над разкопките. Абсурдно е да няма начин те да бъдат запазени. Дори има едно момче, съсед ми е, ще го помоля още утре да ме закара до там, че краката вече не държат. Да го видя този град Скаптопара, че утре вече може я мен, я него да го няма.
* За 6 май като за Ден на храбростта оценка не мога да дам, защото тук ще издам една тайна – не съм ходил войник. На 18 години бях, когато ми откриха една неизлечима болест и лекарите казаха, че ще живея най-много още няколко години. Е, аз преживях още 70, и сега ми остават само 12 до 100-те, но това е друга тема. През годините много четох и съм убеден, че предците ни заслужават да бъдат оценени за това, че са отстоявали с кръвта си свободата на държавата. Не ми харесва обаче, че празникът се политизира. Сякаш политиците ни не знаят, че
дедите ни не са се били като комунисти, седесари или гербери, а като българи.
На 6 май се чества и друг празник, който според мен е отживелица – Денят на овчаря. Овчарството е достойна професия, защото овцете са в основата на кожарската, млечната и месната промишленост, ама овчари у нас не останаха. По наше време в България имаше 9 милиона овце, сега сигурно и 2 милиона не са останали. Тогава изнасяхме агнета за Гърция и Италия, сега внасяме, а Бойко Борисов цинично праща студентите да гледат овцете. Съмнявам се, че ще могат. Дядо ми беше професионален овчар и знам колко труд му костваше, особено когато се раждаха агнетата и яретата. Това беше преди 1942 г., но тогава и класическото семейство беше друго – задължително се състоеше от баба и дядо, майка и баща, поне няколко деца, чичо или леля. И моето семейство беше такова. Дядо с овцете, баба организираше домакинството, татко и майка отговаряха за цялостната производствено-стопанска дейност – къде и кога ще се оре, копае, засажда, съхранява и др., а аз като най-голям пазех по-малкото си братче, през лятото берях тютюн, през зимата го диплех. В онези дни в селото бяхме 1600 жители и всички се познавахме и поздравявахме по селски – с добра среща, добра стига, спорна работа, здраве и живот.
Сега във входа сме 30 души, не се познаваме и не си говорим,
но това е друга тема. После, след 1942 г, починаха първо дядо, после майка ми, а татко го взеха запас. Старото класическо семейство се стопи. Моето поколение създаваше през 50-те години семейство от новия модел – татко, майка и най-много две деца. Бабите и дядовците останаха да живеят самостоятелно. Появи се разбиране, че 2 семейства не могат да живеят заедно в едно жилище. И така българското дете стана нещастно. Родителите искат от него да се държи като тях, а на него възрастта му е такава, че трябва да си върши работата в памперс. В същото време те гледат само да е нахранено и що-годе облечено, без да се интересуват как говори, какво върши, когато не е с тях, какво го интересува. По наше време щом се приберях у дома, аз задължително си играех с децата, майсторях им играчки, защото тогава нямаше купешки. Сега родителите нямат време, нямат нерви, нямат желание.Отделно от това
откакто се появи онази хубавица в кавички, Кунева, децата ги превърнаха в опитни мишки.
Промени в програмата, промени в писателите, които трябва да четат. Резултатът беше „Под игото” на шльокавица – опитах се да го прочета, но нищо не разбрах от него. По тази причина децата не са виновни за това, което са днес. Не са виновни и за това, че живеят без брак. За мен това е нечовешко явление, защото несключването на брак е бягство от отговорност. В никоя държава не те задължават да се омъжиш или ожениш, защото това е лично и свободно решение, има обаче закони за брака и семейството, по силата на които, след като си сключил брак, си длъжен да спазваш известни обществени правила. А тези, които живеят на т. нар. семейни начала, са освободени от това задължение.
* 9 май – Ден на победата над хитлерофашизма и Ден на Европа. Факт е, че благодарение на Съветската армия, а защо не и на Сталин, е ликвидиран нацизмът. Той е бил нещо лошо и макар че тогава Европа се разделя от Берлинската стена, е добре да почитаме този ден. Но да честваме Ден на Европа ми се вижда малко пресилено. България не е парламентарна, а е елементарна република, нямаме народни депутати, а партийни делегати, и Европарламентът ни предлага същата картинка – там
евродепутатите ни не представляват България, а представляват партиите си,
които са ги издигнали, и които хич не се долюбват помежду си. В този ред на мисли ЕС не е съюз на държави, а на европейски партии, всяка от които дърпа чергата към себе си. Евросъюзът не може да се нарече еднородна и всеобхватна организация на държавите-членки, защото е съставен от 28 държави, всяка със своя икономика, история, позиции в международен план. В него няма единство, нещо, което да обедини националните приоритети на 28-те страни в единна обща политика. Това е така, защото ръководните органи на съюза не се избират от 28-те страни членки, а от отделни политически партии. Европейският парламент представлява международно многопартийно събрание, в повечето случаи с различни и противоречащи си политически виждания. Е, тогава какво точно честваме като Ден на Европа? Аз лично доста съм резервиран към Европайския съюз. Най-големият успех на българите от факта, че в момента страната ни е председател на ЕС, е това, че 1 270 000 пенсионери получиха по 40 лв. за Великден. Обаче ги получиха и миналата година, когато не бяхме председатели. Аз друга
полза за страната ни не видях от това прехвалено европредседателство.
Видях обаче много разходи за тези, които идват тук от Европарламента. Кой ги храни, кой им плаща спането и рекламните материали? В крайна сметка това са парите, които Бойко Борисов обеща на българските пенсионери още през първия си мандат. От 28 г. съм пенсионер и съм си записал в дневника най-малко 2 неизпълнени обещания на Борисов – първо, че ще увеличи вдовишките, а после през 2009 г. обеща, че ще дава на пенсионерите над 75 г. по 50 лв., за да има с какво да си плащат лекарствата. Е, нищо от това не се случи. Иначе в дневника съм си записал много безценни негови мисли. Например когато каза в Брюксел
„Аз съм зелен”. Ами да иде да узрее тогава, та да стане годен за консумация.
Или пък когато призна, че е неуправляем, и затова не се жени, понеже не търпял някой да го управлява и да му въздейства. Естествено, в записките ми фигурира и неговото невероятно „шменти капели”, която една преводачка се чудеше как да преведе. И тук, естествено, си идваме до единствения празник през май, който има качества да е национален празник, защото е празник на духа, на културата, на българската идентичност, на народността ни.
Това е 24 май. България е единствената държава в света, която 1300 години си носи името и е сред малкото със собствена азбука, а това няма как да се пренебрегне и да не се отлбележи в националния ни календар. Друг е въпросът, че езиковата ни култура е ниска, много ниска. И „шменти капелите” на Борисов не са единственият пример в това отношение. Всъщност президентът Румен Радев е единственият български политик, който говори грамотно и литературно. Българите не искат да разберат, че не им трябват политици, които ги лъжат, а им трябват учители, умни лидери, от които да се учат. А сега имаме един парламент, в който една значителна група депутати говорят просташки, злобно и обидно и от тях чуваме само, че тяхната партия е единствената, която прави нещо за хората. В парламента влязоха много простаци. Мога да ги посоча по имена, но оставащите ми 12 г. до стоте няма да ми стигнат да се занимавам със съдилища. И за тях, и за всички останали богаташи искам да припомня едно предупреждение на Фидел Кастро към паралиите. Каза им: Господа капиталисти, вие създадохте беднотията и бедните хора, вземете мерки да се справите с тяхната бедност, защото
те ще търпят, търпят и от глад вас ще изядат.
Това предупреждение трябва да се помни и от нашите, българските богаташи. Защото ми е мъчно и ме боли от това, което направиха с България. Преди 1989 г. бяхме една развита промишлено-аграрна страна, поддържаща търговско-икономически връзки с над 100 страни в Европа, Азия, арабските държави, имахме над 200 милиарда долара основни фондове, 4 милиона българи работеха. А сега България е почти развалина. Бяха ликвидирани промишленото и селскостопанското производство, парализирани бяха образованието, здравеопазването и социалната сфера,
високи в страната ни са само безработицата и смъртността,
всичко друго е ниско, включително доходите и раждаемостта. Над 2 млн. млади хора отидоха в чужбина, станахме най-бедната страна в Европа. Ако така продължава, България ще остане само едно географско понятие.
СОБСТВЕНИ И ПЕРИФРАЗИРАНИ МИСЛИ НА Б. ТЮЛЕКОВ:
* По Ив. Вазов и Н. Йорданов:
- Дядо боже, помогни ми,
моля ти се от душа,
като Бойко научи ме
никога /ама никога/ да не греша.
* Педерастите не се размножават, а от ден на ден се увеличават. И голяма част от нашите политици се държат като педерасти – станаха дупедавци.
* Според политиците в България всичко се прави за хората, но това, което се прави за хората, не винаги е за пред хората.
* За да знаеш, трябва да четеш, а за да четеш, трябва да знаеш какво четеш.
* България е демократична, а няма демократи.
България е с падзарна икономика, без икономика.
В България има много университети, а се увеличава броят на простаците.
В България има много писатели, но няма читатели.
В България има много продавачи и малко купувачи
* Семейство се разваля от родители, не от деца.
Училището се разваля от учители, не от ученици.
Медицината се разваля от лекари, не от пациенти.
Армията се разваля от офицери, не от войници.
Религията се разваля от владици, не от вярващи.
Държавата се разваля от управляващите, не от народа.
Записа Ваня Симеонова
struma.bg
Be the first to leave a review.
