Когато сърцето е голямо думите са излишни…

Здравейте, Топ Преса, искам да споделя нещо с вас…

Минавайки през площада видях този мъж, инстинктивно направих тази снимка, защото ме накара да се замисля…  Колко лесно е човек да се отчае и озлоби, за това е нужно малко, но и много… Дали не забравихме най важното на този  свят- човещината. Не изчезна ли тя, не се ли скри от нас. Как този човек е запазил добрината в сърцето си, как не е допуснал мизерният живот да го превърне в  злобно малко човече? Все по често в ежедневието си срещам хора, които са добре финансово, но са злобни малки и незначителни. А този човек… той е голям…. извисен е над мнозина, не се принизил до многото въпреки малката пенсия за инвалидност, която може би получава. Гледайки го как с любов хранеше гълъбите се  сетих за една сентенция от Джон Бъниан: „Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати“. Реших да ви запозная с този човек, макар и да не попитах за името му, в случая то не е  важно, защото живеем в свят на вредни стереотипи. Историята ни помни твърде много горчиви случай на нетолерантност към различните, на провалени съдби, на омаловажаване на проявената човещина, а силата на човека е във вярата му и в разбиранията му…

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса