Силвия Димитрова: „Часовниковата кула“ e една осъществена мечта…

 Мисълта, която ме водеше през двете години работа по първата ми книга, беше, до колкото мога да успея да дам отговори на въ­проси, които задават повечето хора, с които работя в кабинета си: Защо е толкова труд­но да си признаем, че някой злоупотребява с нас? Защо е толкова трудно да приемем, че това някой да ни вменя­ва вина непрекъснато и да ни държи отговор­ни за неговите лични действия и поведение е насилие? Защо, въпре­ки че не се чувстваме добре с този човек, сто­им и търпим вместо да си тръгнем? Какво ни кара отчаяно да отри­чаме очевидни факти? Какво ни принуждава да останем жертви? И то в продължение на много години – Страх? Срам? Вина? Самота? Зависимост? Отговорност към семейство, деца, близки, традиции?

 Опитала съм се да пресъз­дам и моето разбиране за психологическата и психо­терапевтичната помощ. Не като наука, а по един чисто житейски и човечен, разби­раем начин.

 Книгата е структурирана така, че пресъздава про­мяната, която една жена постига вследствие на дву­годишна терапия при пси­хотерапевт. Промяната в усещането за самата себе си и света около нея – се­мейство, колеги, прия­тели, общество. Както и всички съмнения, които съпровождат този процес, болките и страховете, раз­колебаването и надеждата, съпротивата на нейната про­мяна от страна на всички около нея…

 В книгата показвам колко е важно да осъзнаем какво се случва в нашия вътрешен свят. Как са създадени нега­тивните и позитивните вяр­вания за нас самите и как те ръководят живота ни. Какво точно от нашия минал опит стои зад сегашното ни поведение, за да допускаме насилие спрямо себе си. Кои наши минали трав­матични преживя­вания са останали дълбоко заключени в несъзнаваното ни и провокират агре­сивно и насилниче­ско поведение. Как да направим несъз­наваното съзнава­но, за да можем да реагираме по един адекватен и здраво­словен за нас начин.

 Колкото по-добре разбираме как жи­вотът ни „тук и сега“ се вли­яе от на­шия минал опит, от взаимоот­ношения­та ни като деца със значими за нас фигури и посланията, давани от тях, толкова по-лесно ще се научим да разпознаваме този наш минал опит. И то­гава ще сме способни да ре­агираме по друг начин „тук и сега“, за да можем да про­дължим спокойно напред. От една страна – да не допус­каме спрямо нас поведение, което ни наранява, обижда и обезценява. Поведение, кое­то не ни харесва. От друга страна – да разберем наши­те агресивни импулси, за да се справим с овладяването им.

 В книгата показвам още как можем да се справим, как да извървим трудния път, как да излезем от слож­ния лабиринт, за да можем да кажем „Стоп!“. И да се защитим! Ако пък имаме поведение, чрез което нара­няваме другите, да изслед­ваме какво ни кара да го правим, къде в нашето не­съзнавано се крие стимулът, дразнителят, който провоки­ра това поведение – и да го коригираме. Да се научим да наблюдаваме себе си и анализираме своите реак­ции в определени ситуации. И тогава всичко ще доведе до изменение във възпри­емането на външния свят, на околните и най-важното – на самите себе си. Това ще ни доведе до нов опит, до нови вярвания, ще раз­вие нашето самоуважение, увереност и добра вътреш­на себеоценка.

 Скоро ще има представя­не на книгата в Дупница, а за 11.05.2018г. е предвиде­но и първото представяне в Благоевград.

Силвия Стоянова

Вестник „ТОП ПРЕСА“