Вероника Николова: Ще помагам на хората с множествена склероза

Срещаме се с Вероника Николова, бивш председател на сдружение „Диабет“ – Благоевград. Тя поиска среща с мен, защото имала нова идея…

Вероника, разказвай… разбрах, че имаш интересно предложение?

– Имах предложение, но направих и една среща с ендокринолог. Тя каза, че това не им е задължение и аз се съгласявам с това нещо. Не им е задължение, но наблюдавам, че хора които са с диабет въобще не са обучавани и не са наясно с това си състояние. Не го наричам болест защото това наистина е състояние, при което трябва да се съобразяваме малко повече. Давам ти пример. Един човек вдига кръвна захар 7.7 и започва да пищи. Защо? Защото не разбира своето състояние. Аз съм с диабет и ако имам такава кръвна захар ще скачам от щастие. Друг пример. Друг човек вдига кръвна захар на 32. Той си седи вкъщи и пита по форумите какво да прави. А в същото време телефона му е в ръката и може спокойно да се обади на ендокринолог. Тези ендокринолози са за това. За да може в една такава ситуация да им се обадиш и да питаш  как да се постъпи. Аз звъня непрекъснато на моята ендокриноложка. Тя ми казва какво да правя и състоянието ми се подобрява. Много хора не са наясно с това как трябва да реагират. Не са прочели и не се интересуват за своето състояние, за да знаят при всяка една ситуация как да постъпват. Колко инсулин да си сложат. Има хора изпаднали от една година в това състояние и незнаят какво да правят, не знаят как да постъпят. Нямат комуникация с ендокринолозите. Ето затова е нужно да се правят такива диабетни сдружения. За да могат да се провеждат някакви обучения. Обаче в Благоевград обществото не пожела да има диабетно сдружение.

Ти го беше направила това нещо. Имаше офис даден от Община Благоевград. Имаше хора, които идваха и които се интересуваха. Защо се отказа?

– Да. В крайна сметка сдружението работеше само с девет души. Аз исках да им правя обучения. Свързвала съм се с хора, които правят обучения. Но тези хора ми казва, че за по-малко от 21 човека няма да дойдат и да провеждат каквото и да било. Единственото което разбрах е, че много хора се крият и не искат да им се напомня, че са болни от диабет…

Целия материал четете в печатното издание на „Благоевградска ВЕСТ“