Кметът на архитектурния резерват: Георги Данаилов искаше да умре в Ковачевица
-
- април 26, 2018
Ина ИЛИЕВА
Спешни изследвания в столицата накарали известния писател Георги Данаилов да напусне любимото село Ковачевица два дни преди смъртта си.
Това разказа кметът на селото и близък на писателя – Кирил Жуглев.
„Георги не обичаше да се прибира в София. На него му харесваше тук, в Ковачевица. Той живееше предимно в селото, пишеше на спокойствие, почиваше си, беше му добре. Два дни преди да почине, синът му Николай го взе, за да го заведе на изследвания в София и там е починал. Това е голяма загуба за нашето село, защото неговото име прославяше мястото“ – споделя кметът на историческия и архитектурен резерват Ковачевица. Посветена на любимото му село е най-преиздаваната книга на писателя – „Къща отвъд света“.
81-годишният Георги Данаилов напусна този свят след тежко боледуване. Потомък е на известен свищовски род и правнук на Марко Балабанов, първия външен министър на България.
Данаилов завършва физико-математическия факултет на Софийския университет, но по-късно се насочва към писането. За първи път през 1962 година печата разкази във вестник „Народна младеж“ и „Вечерни новини“. Печели голяма популярност още с първата си самостоятелна книга „Деца играят вън“.
„Приказките са нашето извинение пред децата. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят“ – казва Данаилов за книгата си.
По-късно писателят печели популярност с филмовите си сценарии – „Похищение в черно“, „А сега накъде?“, „Лагерът“. През 1997 г. Георги Данаилов взима първа награда на международния конкурс „Русо“ в Париж. Автор е и на много пиеси – „Съдията и жълтата роза“, „Есента на един следовател“, „Солунските сьзаклятници“, „Господин Балкански“.
Георги Данаилов е инициатор за издаването и автор на предговора на „Писма от България през 1877 г.“ от Евгений Утин. Книгата съдържа непознати репортажи от Руско-турската освободителна война, публикувани преди 140 години, които излизат за първи път на български език дни преди смъртта на Данаилов.
„В книгата на Утин се сблъскват противоречия. В самата същност на човека се сблъскват противоречия. Руската империя е едно – руският войник, прегърнал малкото българско момченце, който крачи към Шипка – друго. Докато не се научим да ги разграничаваме, ще има омраза и обич, фили и фоби!“ – казва писателят за последната си творба, по която работи.
Книги и пиеси на Георги Данаилов са превеждани на руски, арменски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици. Пиесите му са играни в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Грузия, Армения. Носител на призове от международни филмови фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан. Почетен гражданин е на град Свищов.
До последно сред най-близките хора на Данаилов остава големият български поет Борис Христов. Миналата година Данаилов посвети наградата си – огърлие „Златен век“, на приятеля си. Двамата са побратими от години и се виждат често – Борис Христов живее в село Лещен, което е само на няколко километра от Ковачевица.
„Ние сме като ластика на една прашка, той може да се разтяга все повече и повече, епоха след епоха, но може и да се скъса. Тогава ще настъпи и вечният покой!“ – споделя Данаилов в последното си интервю преди смъртта си.
Be the first to leave a review.
