Валентин Пензов: Ценителите на фолклорната традиция се увеличават
-
- април 24, 2018
Тома ХАРИЗАНОВ
ВАЛЕНТИН ПЕНЗОВ е роден на 1 септември 1953 г. в Сандански. Завършва Лесотехническия институт в София, специалност озеленяване. Една от първите групи, за които работи, е „Тонус“ към Младежкия дом „Вл. Башев“. С групата, в която свири на бас и пее, спечелва първата награда на конкурса „Златна ябълка“ в Кюстендил. По-късно в София създава вокален състав „Искри“ към Студентския дом. Това е формацията, с която реализира първите си авторски записи в БНР през 1977 г. След няколко участия печели конкурса с група „Импулс“ на Илия Кънчев със солист Веселин Маринов. През 1986 г. грабва Гран при на композиторския конкурс към „Златна антена“ с песен по текст на Димитър Чонгов. През 1991 г. с режисьора П. Радилов създават филма „Вяра, Надежда, Любов“ по БНТ, който става хит, а впоследствие с него се открива и спътниковата телевизия на България. Пензов е работил с почти всички големи имена на попа, сред които Нели Рангелова, Васил Найденов, Георги Христов, Маргарита Хранова. През 1993 г. композиторът основава фестивала „Пирин фолк“. Носител е на множество награди.
– Кажете за голямата награда, която сте спечелили на фестивала в Скопие. С коя песен се представихте?
– Фeстивалът се казва „Гоце фест“ и се провежда всяка година. Жури са утвърдени музиканти като Ристо Краповски, Миле Барбаровски, Любчо Соколовски. Песните са предимно за Гоце Делчев. Нашата, отличена с първа награда, е своего рода Реквием за революционера. Публиката реагира възторжено. Тя е предимно на средна възраст, ценители на македонската песен. Песента, с която се представихме, се казва „Горо, ле“ – музиката и текстът са мои, аранжиментът е на Валери Костов. Изпълнява я Васил Чамов с църковен хор с ръководител проф. Илчо Йованов – бивш декан на Музикалния факултет на университета „Гоце Делчев“. Любопитното за певеца Васил Чамов е, че миналата година спечели наградата на слушателите на Националното радио за певец на годината с песента „Ако се оженя“ по музика на Пламен Велинов, текст на „агента“ Иван Тенев и аранжимент на проф. Илчо Йованов. Ако в духа на затоплянето на отношенията с Македония говорим за културно и музикално сътрудничество, то песните на Чамов, изпълнявани на фестивали в България и Македония, са пример за сътрудничество на музиканти, автори от двете държави…
– Все повече поп фолк изпълнители използват фолклорни елементи в своите песни. Това някаква мода ли е или наистина връщане към българското? Докъде може да се обработва фолклорът?
– Напоследък все повече певци от поп фолка се обръщат към непресъхващия извор на фолклора, което е добре, но трябва да се пипа с чисти ръце, пример бе фестивалът „Пирин фолк“, когато председател на журито бе проф. Стефан Драгостинов. Трамплинът на сцената изстреля много млади и талантливи автори и изпълнители, които, преминали през компетентна селекция, днес са звезди на националния ни небосклон. Двумилионната аудитория го направи водещ на Балканите – притегателен център за музикантите от чужбина.
Когато човек твори, вдъхновен от фолклора, трябва да го прави отговорно и талантливо, без да прескача тънката линия на художественото, защото фолклорът ни е онзи бисер от векове, който не бива да избледнява чрез некадърни интерпретации.
– Има ли желаещи от младите композитори да пишат народни песни в духа на хубавата българска традиция?
– Има млади и талантливи композитори, които имат качества и ищах да прегърнат фолклора и се вдъхновяват от негови образци за своето творчество, но без активната подкрепа на държавата е трудно. Меценатството тепърва прохожда, а за да успеят, на тези творци им трябва подкрепа, за да са себеотдадени на тази кауза. Необходима е и честна, безпристрастна и градивна музикална критика, която сега липсва. Пример – една членка на жури на фестивала, която призоваваше публично за повече гъдулки в песните му.
– Кои са сполучливите съставки на съвременния фолклорен хит днес?
– Трябва да се правят песни от душа и за душа, за да ги прегърне народът. Текстовете му да докосват сърцето, да му говорят… Няма рецепти.
– Има ли приемственост между поколенията? Младите отворени ли са към обичаите?
– За приемствеността има какво да се желае… Не ни е присъщо да сме скромни и уважителни. Самооценяването ни обикновено е дебалансирано, а това пречи за приемствеността. Много често срещам автор с 2-3 песни да се надценява… Иначе мисля, че ценителите на фолклорната традиция се увеличават.
– Вие сте бащата на „Пирин фолк“ – знаков фестивал за авторската македонска песен в Сандански, преди или сега се откриват повече млади таланти? Посочете някои от вашите музикални открития.
– Според мен преди се откриваха повече таланти на фестивала, а не само от една фирма… Помогнал съм на много певци от македонския фолк и естрадата, но не всеки е признателен. Певци като Илия Луков, Лили Цветкова, Надя Казакова, Христо Косашки, Иван Дяков, Стоян Джельов, Стоян Джаджев, Ваня Вълкова, Сузана Спасовска, Душко Георгиевски, Васил Чамов са изпълнявали мои песни и вече са звезди в македонския фолк, а в забавния жанр млади изпълнители като Теди Кацарова, Нора Караиванова, Алекса, Пресияна, Радко Петков, Невена Пейкова, Михаела Филева, Мина Пенкова, Ана-Мария Янакиева и други са изпълнявали мои песни и вече също са популярни.
Вестник“ТОП ПРЕСА“
Be the first to leave a review.
