Марсел ван дер Хук: Даваме работа на 350 души в Петрич
Иглика ФИЛИПОВА
– Вие сте изпълнителен директор на „АББ България“ от само два месеца, но сте работили в страната и преди. Как се промени компанията за тези години и с какво се различават отговорностите ви сега?
– Работих в България между 2005 и 2011 г. Тогава „АББ България“ не беше толкова голяма, макар че имаше над 1000 служители. Междувременно броят им нарасна повече от два пъти. Изградени бяха и заводите в Раковски край Пловдив. Преди АВВ беше организирана регионално и аз отговарях за подразделението България, Румъния и Молдова, докато сега имаме екип, който отговаря само за България. Това е голяма разлика, защото адаптираме организацията според клиента и пазара на място. Другата е, че през тези години бизнесът се разрасна. Организацията е по-голяма – и като производство, и като персонал. В момента в „АББ България“ работят над 2500 души. България е важна за групата, имаме добър опит тук и затова през годините сме добавяли нови производствени мощности, локации и дейности.
– АВВ вероятно е единственият чуждестранен инвеститор, който има четири завода в България. Кои от тях растат най-бързо?
– Естествено най-бързо растат двата завода в Раковски – през 2007 г. ги нямаше, а сега в тях работят повече от 1600 души. В Севлиево оставаме сравнително стабилни като персонал през годините – около 400 души, но модернизирахме фабриката и направихме изцяло ново производство. В Петрич също броят на работниците е почти без промяна (около 350 души), но и там обновихме производствените мощности.
– През последните години много компании направиха заводи край Пловдив и там вече се усеща недостиг на работна ръка. Имате ли такъв проблем и как се справяте с него?
– Ние стъпихме в Пловдив сравнително рано и нямахме проблем с наемането на персонал. Сега все повече компании започват дейност там. Това, което правим, е да работим с университетите, да им показваме новите технологии и да си сътрудничим с тях. АВВ е много интересна компания от технологична гледна точка и това привлича младите хора. Имаме също фондация „АББ Юрген Дорман“, която предоставя финансова помощ на студенти. Те нямат задължение, като завършат, да работят за нас, това е техен избор, но всъщност имаме хора от стипендиантската програма, които вече са част от компанията. Много добре работи и сътрудничеството ни с поддоставчици. Работим с фабрики в цялата страна, не сме ограничени в един регион, което също е предимство. Другият начин, по който успяваме да поддържаме производството и да го разширяваме, е добрата степен на автоматизация. Когато има смисъл, автоматизираме и дори роботизираме част от производството, особено на места, където процесът е бавен и изисква много хора. Така работниците могат да поемат други задачи. Не мисля, че имаме проблем с работната ръка. Има натиск, предизвикателство е, но ние доста пораснахме и планираме да се разширим допълнително.
Има и нещо друго. Заплатите мотивират хората, но също важни са и възможностите за развитие в компанията. Много е интересно да се работи за компания като АВВ – спонсор сме на Формула Е, имаме интересни роботи, които дирижират оркестри и правят суши и други подобни неща. Когато работех в Словакия даже имахме студенти, които казваха, че искат да работят за нас, дори без да им плащаме заплата. Естествено това не го правим, но то показва, че в някои области младите хора проявяват голям ентусиазъм и желание да работят за компания като АВВ. Самият аз съм в компанията от 24 години.
– Каква част от служителите ви в България са инженери и с какво се занимават те?
– Инженерните позиции в „АББ България“ са приблизително 150, или около 6% от общия брой на служителите. Компанията има много широк спектър продукти и решения, включително дигитални. Инженерите работят на местния пазар заедно с клиентите, говорят с тях за приложенията, консултират ги. Ако дадена фабрика има проблем – било то с качеството или недостига на работна ръка, ние можем да помогнем с автоматизация или роботизация. Инженерите ни предлагат също решения за енергийна ефективност. Имаме хора в обслужването, които отговарят за поддръжката, например на фотоволтаични инсталации. Това частично става дигитално, тъй като наблюдаваме инсталациите дистанционно от офиса в София и можем да отстраняваме някои повреди оттук. Работим и по проектиране на автоматизацията на дома, което е свързано с умните къщи и интернет на нещата. Имаме цял портфейл решения в тази област.
– Имате ли клиенти с умни къщи в България?
– Да. Вече имаме няколко готови проекта, както и няколко, които се изпълняват в момента. Те включват различно ниво на автоматизация. Може да добавите автоматизация към съществуваща инсталация, но може да направите и пълна автоматизация.
– АВВ има много проекти в областта на електрическата мобилност. Доколко важна е тя за групата и как виждате развитието й?
– Електрическата мобилност става все по-популярна тема въобще. Ако погледнем България, наскоро излязоха данни, че миналата година в страната са продадени 1300 автомобила на алтернативно гориво (предимно електрически или хибридни). Преди десет години едва ли са били повече от 10 – 20 коли. Това означава, че ръстът не е еднократен – тази година го има, догодина не. Това е тенденция и тя ще се запази. Правителството също насърчава използването на електрически автомобили, например с безплатно паркиране. Така е навсякъде в Европа. АВВ работи много активно в областта на бързото зареждане на електрически автомобили, включително инфраструктурата и свързването с мрежата, както и дистанционното контролиране на зарядните станции. Повече от 90% от евентуалните проблеми могат да бъдат разрешени дистанционно. В Европа имаме 3500 зарядни станции. В България партньор ни е eMobility International, вече имаме 17 станции за бързо зареждане и още около 20 се очаква да бъдат монтирани до края на годината. Това е една от областите, в които АВВ работи много активно. Имаме станции за бързо зареждане не само за всички съществуващи видове автомобили, но и за тези,
които ще излязат на пазара през следващите пет години, тъй като си сътрудничим с производителите на автомобили.
Друга област са станциите за светкавично зареждане на автобуси. Проблемът с тролеите например е, че често токоприемниците им излизат от електрическите кабели и спират, което затруднява трафика. Електрическите автобуси имат нужда от много батерии и на практика превозват повече батерии, отколкото пътници. Решението на АВВ е технологията за светкавично зареждане на автобуси (TOSA – от Trolleybus Optimisation Systeme Alimentation). Тя не изисква много батерии, така че има достатъчно място за пътниците, а вместо това се прави редовно зареждане. Това става светкавично – за около 20 секунди, докато автобусите са на спирките. Такива автобуси и станции за светкавично зареждане вече има в няколко града – например Женева, Нант и други.
– Какво означава Индустрия 4.0 от гледна точка на АВВ? Каква е ролята на компанията и какви са прогнозите ви за дигитализация на индустрията, включително в България?
– В заводите в Раковски използваме роботи на проблемни места, например при тестването на изделията, където се изисква много труд, а самата работа е повтаряща се и хората не я обичат. Прилагането на роботи там е много подходящо, тъй като те работят много бързо и прецизно и автоматично регистрират резултатите. Така подобряваме производителността, в някои случаи дори три пъти, но дори и двойно е достатъчно добре. Ако сравним отделните страни, нивото на роботизация и автоматизация в тях е различно. В България то все още е сравнително ниско. Най-роботизирани са страни като Япония, Южна Корея, Германия и т.н. Интересното е, че безработицата там е близо до нула. Преди да дойда в България, работех в Словакия и там имаше много развита автомобилна индустрия, но също и дървопреработване и металургия. Много от нашите клиенти преминаваха към роботизация, било то заради качеството или от съображения за безопасност при някои дейности, но също и защото не успяваха да растат достатъчно поради липсата на работна ръка. Така че те използваха роботизацията, за да продължат да растат там, вместо да изградят нова фабрика на друго място. Смятам, че това се отнася и за България. Виждаме, че на места компаниите имат проблем да наемат 500 души, но ако вече имаш 1000 работници, може да автоматизираш част от производството. АВВ може да помогне за това, смятам, че има почва за развитие на бизнеса ни в в тази област тук.
– Какви са финансовите резултати на „АББ България“ за миналата година и какви са очакванията ви за тази?
– Официалните ни резултати за 2017 г. все още не са публикувани, защото трябва да бъдат одитирани. Като цяло спрямо предходната година имаме ръст от около 5% по отношение както на приходите, така и на служителите. Тази година очакваме да увеличим приходите си с поне още толкова.
– Какво е най-трудното управленско решение, което сте взимали?
– За 24 години в АВВ и сигурно 20 години на мениджърски позиции в 8 държави съм работил с много хора, имало е много възходи и спадове. Но най-голямото предизвикателство е, когато бизнесът върви добре, а ти искаш да промениш нещо. Хората трудно го разбират, не смятат, че е необходимо. В Словакия например имахме такъв случай. Бизнесът вървеше добре и решихме да инвестираме в областта на роботиката. Това беше преди повече от 10 години, тогава роботите не бяха толкова на мода. Най-трудната част беше да убедя хората, че това е правилният път. Не беше свързано със съкращения, а с промяна на фокуса и инвестиции в нещо, което все още не се виждаше. Първо трябваше да убедя групата, че си струва да се направи инвестицията в тази страна, а след това да убедя екипа, че си заслужава. За последните две години продадохме над 1000 робота, което показва, че това е било правилното решение. Обикновено големите компании не са толкова гъвкави, но в АВВ има един вид предприемачески манталитет – предоставя необходимото пространство на хората да разработят даден проект, осигурява финансирането и подкрепата на цялата група, защото ние разполагаме с много знание. Така че този „стъртъп“ може да се възползва от ресурсите на АВВ. Това е една от причините да се развиваме толкова бързо технологично.
– Кои са любимите ви устройства и приложения?
– Използвам iPad и iPhone. От приложенията… има интересни приложения на АВВ, които показват къде се намира следващата подстанция, следващият трансформатор и т.н. Много харесвам LinkedIN, защото ми помага за контактите с клиенти, доставчици и приятели.
– Как намирате баланс между личния и служебния си живот?
– Балансът винаги е важен, но той не означава, че прекарваш 10 часа в офиса и 10 часа вкъщи. Важно е качествено да прекарваш времето си. Тъй като семейството ми все още е в Словакия, технологиите много помагат. Всяка вечер чета книга на сина си преди лягане чрез видеовръзка. Така че дори да не сме заедно, намираме начин да общуваме.
– Какво е хобито ви?
– Колоездене. Цялото семейство сме колоездачи. Например миналата и по-миналата година всички карахме от Пасау до Братислава, това са около 400 км. Другото ми хоби е менторството. В Словакия бях доброволен ментор по няколко програми, една от тях – Odyssey, за развитие на управленските умения за жени. Вече проверих, че програмата я има и в България и ще кандидатствам за следващата сесия.
Вестник „ТОП ПРЕСА“
Be the first to leave a review.