Марсел ван дер Хук: Даваме работа на 350 души в Петрич

 Иглика ФИЛИПОВА

– Вие сте изпълнителен директор на „АББ България“ от само два месеца, но сте работили в страната и пре­ди. Как се промени ком­панията за тези години и с какво се различават отго­ворностите ви сега?

– Работих в България меж­ду 2005 и 2011 г. Тогава „АББ България“ не беше толкова голяма, макар че имаше над 1000 служители. Междувре­менно броят им нарасна по­вече от два пъти. Изградени бяха и заводите в Раковски край Пловдив. Преди АВВ беше организирана реги­онално и аз отговарях за подразделението България, Румъния и Молдова, докато сега имаме екип, който отго­варя само за България. Това е голяма разлика, защото адаптираме организация­та според клиента и пазара на място. Другата е, че през тези години бизнесът се разрасна. Организацията е по-голяма – и като производ­ство, и като персонал. В мо­мента в „АББ България“ рабо­тят над 2500 души. България е важна за групата, имаме добър опит тук и затова през годините сме добавяли нови производствени мощности, локации и дейности.

– АВВ вероятно е един­ственият чуждестранен ин­веститор, който има четири завода в България. Кои от тях растат най-бързо?

– Естествено най-бързо растат двата завода в Ра­ковски – през 2007 г. ги ня­маше, а сега в тях работят повече от 1600 души. В Се­влиево оставаме сравнител­но стабилни като персонал през годините – около 400 души, но модернизирахме фабриката и направихме из­цяло ново производство. В Петрич също броят на работ­ниците е почти без промяна (около 350 души), но и там обновихме производствени­те мощности.

– През последните години много компании направиха заводи край Пловдив и там вече се усеща недостиг на работна ръка. Имате ли та­къв проблем и как се спра­вяте с него?

– Ние стъпихме в Пловдив сравнително рано и нямах­ме проблем с наемането на персонал. Сега все повече компании започват дейност там. Това, което правим, е да работим с университети­те, да им показваме новите технологии и да си сътруд­ничим с тях. АВВ е много ин­тересна компания от техно­логична гледна точка и това привлича младите хора. Имаме също фондация „АББ Юрген Дорман“, която пре­доставя финансова помощ на студенти. Те нямат задъл­жение, като завършат, да работят за нас, това е техен избор, но всъщност имаме хора от стипендиантската програма, които вече са част от компанията. Много добре работи и сътрудничество­то ни с поддоставчици. Ра­ботим с фабрики в цялата страна, не сме ограничени в един регион, което също е предимство. Другият начин, по който успяваме да под­държаме производството и да го разширяваме, е добра­та степен на автоматизация. Когато има смисъл, автома­тизираме и дори роботизи­раме част от производство­то, особено на места, където процесът е бавен и изисква много хора. Така работни­ците могат да поемат други задачи. Не мисля, че имаме проблем с работната ръка. Има натиск, предизвикател­ство е, но ние доста порас­нахме и планираме да се разширим допълнително.

Има и нещо друго. Запла­тите мотивират хората, но също важни са и възмож­ностите за развитие в ком­панията. Много е интересно да се работи за компания като АВВ – спонсор сме на Формула Е, имаме интерес­ни роботи, които дирижират оркестри и правят суши и други подобни неща. Кога­то работех в Словакия даже имахме студенти, които каз­ваха, че искат да работят за нас, дори без да им плаща­ме заплата. Естествено това не го правим, но то показва, че в някои области младите хора проявяват голям енту­сиазъм и желание да рабо­тят за компания като АВВ. Самият аз съм в компанията от 24 години.

– Каква част от служите­лите ви в България са инже­нери и с какво се занимават те?

– Инженерните позиции в „АББ България“ са прибли­зително 150, или около 6% от общия брой на служите­лите. Компанията има много широк спектър продукти и решения, включително диги­тални. Инженерите работят на местния пазар заедно с клиентите, говорят с тях за приложенията, консулти­рат ги. Ако дадена фабри­ка има проблем – било то с качеството или недостига на работна ръка, ние мо­жем да помогнем с автома­тизация или роботизация. Инженерите ни предлагат също решения за енергийна ефективност. Имаме хора в обслужването, които отго­варят за поддръжката, на­пример на фотоволтаични инсталации. Това частично става дигитално, тъй като наблюдаваме инсталации­те дистанционно от офиса в София и можем да отстраня­ваме някои повреди оттук. Работим и по проектиране на ав­томатизацията на дома, което е свър­зано с умните къщи и интернет на неща­та. Имаме цял порт­фейл решения в тази област.

– Имате ли кли­енти с умни къщи в България?

– Да. Вече имаме няколко готови про­екта, както и някол­ко, които се изпъл­няват в момента. Те включват различно ниво на автоматизация. Може да до­бавите автоматизация към съществуваща инсталация, но може да направите и пъл­на автоматизация.

– АВВ има много проекти в областта на електриче­ската мобилност. Доколко важна е тя за групата и как виждате развитието й?

– Електрическата мобил­ност става все по-популярна тема въобще. Ако погледнем България, наскоро излязоха данни, че миналата година в страната са продадени 1300 автомобила на алтернатив­но гориво (предимно елек­трически или хибридни). Преди десет години едва ли са били повече от 10 – 20 коли. Това означава, че ръ­стът не е еднократен – тази година го има, догодина не. Това е тенденция и тя ще се запази. Правителството също насърчава използва­нето на електрически ав­томобили, например с без­платно паркиране. Така е навсякъде в Европа. АВВ ра­боти много активно в облас­тта на бързото зареждане на електрически автомобили, включително инфраструкту­рата и свързването с мрежа­та, както и дистанционното контролиране на зарядни­те станции. Повече от 90% от евентуалните проблеми могат да бъдат разреше­ни дистанционно. В Европа имаме 3500 зарядни стан­ции. В България партньор ни е eMobility International, вече имаме 17 станции за бързо зареждане и още около 20 се очаква да бъдат монти­рани до края на годината. Това е една от областите, в които АВВ работи много активно. Имаме станции за бързо зареждане не само за всички съществуващи видо­ве автомобили, но и за тези,

 които ще излязат на пазара през следващите пет години, тъй като си сътрудничим с производителите на автомо­били.

Друга област са стан­циите за светкавично зареждане на автобуси. Проблемът с тролеите например е, че често токоприемниците им излизат от електриче­ските кабели и спират, което затруднява тра­фика. Електрическите автобуси имат нужда от много батерии и на практика превозват по­вече батерии, отколко­то пътници. Решението на АВВ е технологията за светкавично зареж­дане на автобуси (TOSA – от Trolleybus Optimisation Systeme Alimentation). Тя не изисква много батерии, така че има достатъчно място за пътниците, а вместо това се прави редовно зареждане. Това става светкавично – за около 20 секунди, докато автобусите са на спирките. Такива автобуси и станции за светкавично зареждане вече има в няколко града – например Женева, Нант и други.

– Какво означава Индус­трия 4.0 от гледна точка на АВВ? Каква е ролята на ком­панията и какви са прогно­зите ви за дигитализация на индустрията, включително в България?

– В заводите в Раковски използваме роботи на про­блемни места, например при тестването на изделията, къ­дето се изисква много труд, а самата работа е повтаря­ща се и хората не я обичат. Прилагането на роботи там е много подходящо, тъй като те работят много бързо и прецизно и автоматично ре­гистрират резултатите. Така подобряваме производител­ността, в някои случаи дори три пъти, но дори и двойно е достатъчно добре. Ако срав­ним отделните страни, ниво­то на роботизация и автома­тизация в тях е различно. В България то все още е срав­нително ниско. Най-роботи­зирани са страни като Япо­ния, Южна Корея, Германия и т.н. Интересното е, че без­работицата там е близо до нула. Преди да дойда в Бъл­гария, работех в Словакия и там имаше много развита автомобилна индустрия, но също и дървопреработване и металургия. Много от на­шите клиенти преминаваха към роботизация, било то заради качеството или от съображения за безопас­ност при някои дейности, но също и защото не успяваха да растат достатъчно пора­ди липсата на работна ръка. Така че те използваха робо­тизацията, за да продължат да растат там, вместо да из­градят нова фабрика на дру­го място. Смятам, че това се отнася и за България. Виж­даме, че на места компани­ите имат проблем да наемат 500 души, но ако вече имаш 1000 работници, може да автоматизираш част от про­изводството. АВВ може да помогне за това, смятам, че има почва за развитие на бизнеса ни в в тази област тук.

– Какви са финансовите резултати на „АББ България“ за миналата година и какви са очакванията ви за тази?

– Официалните ни резулта­ти за 2017 г. все още не са публикувани, защото трябва да бъдат одитирани. Като цяло спрямо предходната година имаме ръст от около 5% по отношение както на приходите, така и на служи­телите. Тази година очаква­ме да увеличим приходите си с поне още толкова.

– Какво е най-трудното управленско решение, което сте взимали?

– За 24 години в АВВ и сигур­но 20 години на мениджър­ски позиции в 8 държави съм работил с много хора, имало е мно­го възходи и спадове. Но най-голямото предизвика­телство е, ко­гато бизнесът върви добре, а ти искаш да промениш нещо. Хората трудно го раз­бират, не смя­тат, че е не­обходимо. В Словакия на­пример има­хме такъв случай. Биз­несът върве­ше добре и решихме да инвестираме в областта на роботи­ката. Това беше преди повече от 10 години, тога­ва роботите не бяха тол­кова на мода. Най-трудната част беше да убедя хората, че това е пра­вилният път. Не беше свър­зано със съкращения, а с промяна на фокуса и инвес­тиции в нещо, което все още не се виждаше. Първо трябваше да убедя гру­пата, че си струва да се направи инвестицията в тази страна, а след това да убедя екипа, че си за­служава. За последните две години продадохме над 1000 робота, което показва, че това е било правилното решение. Обикновено големите компании не са толкова гъвкави, но в АВВ има един вид предприема­чески манталитет – пре­доставя необходимото пространство на хората да разработят даден проект, осигурява финансирането и подкрепата на цялата група, защото ние разполагаме с много знание. Така че този „стъртъп“ може да се въз­ползва от ресурсите на АВВ. Това е една от причините да се развиваме толкова бързо технологично.

– Кои са любимите ви ус­тройства и приложения?

– Използвам iPad и iPhone. От приложенията… има ин­тересни приложения на АВВ, които показват къде се на­мира следващата подстан­ция, следващият трансфор­матор и т.н. Много харесвам LinkedIN, защото ми помага за контактите с клиенти, доставчици и приятели.

– Как намирате баланс между личния и служебния си живот?

– Балансът винаги е важен, но той не означава, че пре­карваш 10 часа в офиса и 10 часа вкъщи. Важно е качест­вено да прекарваш времето си. Тъй като семейството ми все още е в Словакия, техно­логиите много помагат. Вся­ка вечер чета книга на сина си преди лягане чрез виде­овръзка. Така че дори да не сме заедно, намираме начин да общуваме.

– Какво е хобито ви?

– Колоездене. Цялото се­мейство сме колоездачи. Например миналата и по-ми­налата година всички карах­ме от Пасау до Братислава, това са около 400 км. Друго­то ми хоби е менторството. В Словакия бях доброволен ментор по няколко програми, една от тях – Odyssey, за раз­витие на управленските уме­ния за жени. Вече проверих, че програмата я има и в Бъл­гария и ще кандидатствам за следващата сесия.

Вестник „ТОП ПРЕСА“