Седмица след Възкресение: Томина неделя!

Само седмица след Великден Църквата ни припомня историята за усъмняването на свети апостол Тома в реалността на Христовото Възкресение. Евангелският разказ за съмняващия се Христов апостол е пример както за невярващите, пребиваващи постоянно в съмнение за Божието учение, за да ги подкрепи да се обърнат и да открият истинната вяра, но също така е ориентир за всички вярващи.

Всеки вярващ човек в определен етап от живота си е поставял под съмнение собствената си вяра. Тези мисли обикновено идват, когато сме емоционално разстроени, чувстваме се нестабилни и имаме усещането, че няма да можем да се справим с проблемите, а и „къде е Господ в този момент, когато най-много се нуждаем от Него?!“.

Угрижени сме, а духовното поставяме на заден план, защото сякаш не се уповаваме на Бога. Всъщност Господ е винаги в нас! Той е лекарството, скрито най-дълбоко в душата ни. За да Го стигнем обаче, за да приемем лекарството с чисти ръце, трябва да се подготвим с пост, молитва, изповед и със св. Причастие. Действията на ап. Тома са огледало на нашите собствени, а думите: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан. 20:25) са пример са маловерието на всекиго от нас. Всъщност съмнението на апостола може би е било продиктувано и от думите на Спасителя няколко дни по-рано, а именно, че ще се появи лъжепророк, който ще успее да заблуди дори и верните (истината е, че никой не знае точно времето, в което ще се появи Антихристът, а и малцина са тези, които ще го познаят). А в онези дни скръбта на Тома е била толкова голяма, че можем само да гадаем какво е мислил той, обличайки съмнението си в думи…

Вярата на апостола, както ни разкриват свидетелствата на Писанието и Преданието на Църквата, е била неизмеримо по-силна от нашата, ние обаче сякаш го съдим, поставяйки му етикета „Неверни“, а всъщност той е бил един от най-верните. С прозвището „Неверни“ привнасяме негативни черти към образа му, който служи за образец сред вярващите – често правим това с цел да осъдим някого и неговата слаба вяра. От житието на апостола обаче виждаме една много смела и категорична личност в отстояването на вярата. Доказателство за истинската, чистата любов, за нашата любов към Бога.

Чрез апостол Тома Господ Иисус Христос ни показва безрезервната Си любов към нас. Макар и да пристъпваме с недоверие към Него, Той винаги е там, за да ни убеди в противното, стига да искаме да го видим. Въпросът е именно дали искаме, или е по-лесно да стоим тихо и апатично в ъгъла, казвайки, че сме християни, но не и Христови. Това е разликата между нас и всичките ни сравнения със св. ап. Тома. Защото апостол Тома определено е бил Христов. Неслучайно Пресвета Богородица избира точно него, за да ни завещае Честния си пояс. Защото той е  пример за чисто, искрено изповядване и проповядване на истинната вяра.

Дали не можем да тълкуваме акта на усъмняване на апостола и като проява на известна ревност. Ревност, от другите апостоли за това, че те успели да видят Спасителя след Възкресението. Ревност заради Божията благодат, която той е пропуснал да получи заедно с другите. Слава Богу, че се е случило така, че да имаме примера на св. ап. Тома, защото Сам Господ е казал в онзи момент: „…дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ… ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали“ (Йоан. 20:27, 29). Този цитат ни напомня, че Господ е винаги пред нас и до нас, стига да имаме очи да Го видим и усетим. С думите „Господ мой и Бог мой!“(Йоан. 20:28), апостолът утвърдил истинската си вяра, която служи за пример и до днес за всички православни.

Както четем от Евангелията, за разлика от нас, Господ Иисус Христос не осъди съмненията на ап. Тома, но дори го поканва сам да се увери във Възкресението. Слушайки евангелския разказ за този ден, всички ние сякаш припознаваме себе си в образа на апостола, а думите в края на този откъс гласят: „И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име “ (20:30-31), ни уверяват, че точно ние сме неговото стадо; че ние принадлежим на истината; че поемайки по Хрисовия път, ще придобием живот вечен.

Традиции

Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”

Великденският празничен цикъл завършва с Томина неделя, на която се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста. На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава. В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”. Не се вари мляко, за „да не се вдига“ млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” – да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита „Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”! Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.