Нова книга за гоцеделчевския край

Юлия БАЙМАКОВА
Неотдавна на книжния пазар се появи поредната художествена творба, в която се описва Гоцеделчевският край. Това е книгата на Ширин Салимова „Шепа живот – зрънце щастие“. След романите на Теодора Колева и Илия Милев – „Милионер по назначение“ и „Сълзи от облаците“, отново имаме възможност да видим нашия регион през погледа на писател, да познаем места, с които отдавна сме свикнали. Този път действието се развива в селата Дъбница и Хвостяне, но най-вече в град Гоце Делчев. Подробно се разказва за махалата Комсала и за някога прочутата Качакова къща в нея.
Трудно е да се определи жанрът на творбата. В центъра на повествованието са съдбите на две жени – Емире и Шенай, които обаче живеят в различни епохи. Авторката разказва ту за едната, ту за другата. Бих казала, че това са две повести, които постоянно се преплитат.
Повестта за Емире ни връща към края на турското робство в тукашните земи, към Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Описани са изселническите неволи на мирни турски семейства и раните, които войните отварят в душите на хората.
Съдбата е твърде жестока към Емире, тя загубва обичните си хора. Животът и, започнал като красива приказка, с времето и нанася все по-тежки и по-тежки удари, но тя успява да се изправи и пак да помага на тези, които имат нужда от нея. Авторката не скрива възхищението си от героинята: „Колко ли корава трябваше да бъде, за да оцелее след всичко, което и се случваше!“ Не по-малко впечатлен от стоицизма и добротата на тази жена остава и читателят.
Другата централна героиня – Шенай, е наша съвременничка. Чрез нея авторката разказва за своя собствен живот. Започва от ранното си детство, за да стигне до наши дни. Като „любимка на фамилията“, както сама се нарича, тя живее щастливо до момента, когато се омъжва за красавеца Елияс, който скоро я загърбва, предпочитайки компанията на други жени. Шенай често става жертва на домашно насилие и постоянно търпи унижения. Любовта я кара да се надява, че един ден съпругът и ще се промени, но това така и не се случва. След много години, когато децата и са вече големи, тя най-после решава да се разведе. Трудният и живот като съпруга я е научил, „че проблемите трябва да се решават, а не да се заобикалят“. Обръщайки се към жените, малтретирани от партньорите си, тя ги учи да не превиват гръб, а да търсят изход, помощ, подкрепа от най-близките, на които имат доверие. „Скъпи жени, дайте гласност! – пише Ширин Салимова. – Лошото отношение на партньорите ви няма да спре от само себе си. Борете се, заслужава си! Има светлина в края на тунела.“
В частта от книгата, посветена на Шенай, става въпрос и за възродителния процес. Майката на героинята е била кметица на село Дъбница и една от първите е сменила името си с българско – Елена Чавдарова. В същото време дъщерята всяка Нова година се моли и през следващата да бъде със собственото си име, да не го сменя.
Преди да започне повествованието, авторката пише, че 80% от историите в книгата са създадени въз основа на реални събития. Това причислява творбата към документалната проза, което я прави още по-стойностно четиво.

Вестник ТОП ПРЕСА