Първата финансова пирамида – преди 140 г. в град Гоце Делчев!

Тони МАСКРЪЧКА

Завличането на пари и цен­ности от вложители и след това обявяване на фалит не е измислена в днешно вре­ме схема. Още преди око­ло 140 г. в Неврокоп (днес град Гоце Делчев) е гръм­нала финансова пирамида, разказват местните предания.

Любо­питната история е записана и съхранена до днес от покойния вече родо­любец и емигрант в САЩ д-р Иван Гаджев. Разказът за изграждането на най-краси­вата сграда в района, къде­то сега се помещава общин­ският исторически музей, е на местния краевед Никола Железаров.

Началото на строежа на Янчовия конак (голяма къща – б.а.) било дадено око­ло 70-те години на XIX в. Там за кратко съществувала

БАНКА МЕНТЕ, ЗАВЛЯКЛА СТО­ТИЦИ ХОРА ОТ ЦЯЛАТА НЕВРО­КОПСКА КААЗА.

В понеделник, пазарен ден, разсилният излязъл пред ко­нака и забил голям барабан, за да събере градското на­селение. Пред насъбралата се тълпа разсилният казал: “С решение на падишаха от Стамбул пашата и каймака­мина на Неврокоп и на още други чорбаджии разреши се на Янчо Чорбаджията сред града да изгради голям конак. По-голям да е от този на държавата, такъв, какъв­то в града няма. Трябва да ви кажа, че новият конак на прочутия Янчо Чорбаджи няма да съди людето, няма да е затвор, а конакът, щом се изгради, ще стане частна банка. Ще прибира пари с лихва и ще дава пари пак с лихва, та

СИРОМАШИЯТА, ЩО НЯМА ПАРИ, ОТ БАНКАТА НА ЧОРБА­ДЖИ ЯНЧО ЩЕ ВЗЕМА ДА СИ КУПУВА МАГАРЕТА,

мулета, волове, жито и друга покъщнина. Ама да се построи този конак, чо­рбаджи Янчо съобщава, че му трябват много майстори – дюлгери, дърводелци, ка­менари, кираджии, колари и др. Желающите да получат работа да се явят при чорба­джи Янчо и да се спазарят.”

Разсилният продължил с реклама на бъдещата банка и благородството на чорба­джията, който щял да прави услуги на хората, като им отпуска заеми, а те ще мо­гат да си държат парите на сигурно място. Малко след това се събрали дюлгери и започнали да копаят осно­вите на големия сарай.

През 1877 г. внушителната сграда била готова. Разсил­

 ният пак събрал людето и им предал послание: “Изпраща се хабер на всички от каазата, че от днес частната бан­ка на чорбаджи Янчо се отваря. Отворени са вратите на най-го­лемия сарай, ама все­ки да знае, че банката засега няма да дава пари в заем, а само ще приема. Голяма лихва ще плаща чорбаджия­та. За две години един алтън три лири става. Металици, чейрици, междии и др. растат двойно.”

И се втурнали хората да си дават паричките на сигурно място, а и да им се множат. Ня­колко години потокът към конака на чорбад­жи Янчо не спирал.

Докато един ден отново се наложило разсилният да съби­ра хората: “Слушай, народе, слушай каква новина има. Със заповед от Стамбул па­шата, каймакамин на града, съобщава на всички люде от каазата, че банката на Янчо Чорбаджи е фърлила фалимент.

БАНКАТА БАПТИСА, ПРОПАДНА ЗАЕДНО С ВСИЧКИ ВНЕСЕНИ ПАРИ

Само конакът сарай е ос­танал и е под разпореждане на държавата. Всички спес­тени пари пропадат.”Това отприщило гнева на народа. Втурнали се към красивата и голяма сграда на тъпли, за да я разбият и влязат вътре. Хвърляли камъни по про­зорците, проклинали измам­ника, а турските жандарми едва ги удържали.

“В музея няма запазени никакви писмени сведения около тази история на сгра­дата. Знаем я от разкази, предавани от поколение на поколение. За чорбаджи Янчо действително се знае, че се е занимавал с лихвар­ство и бил богат човек”, каз­ва директорът на музея в Гоце Делчев Галя Миленко­ва.

Първите категорични дан­ни за историята на сградата, която е национален памет­ник на културата – недви­жима историческа ценност, са от втория ѝ собственик. Това бил заможният търго­вец на тютюн Прокоп Проко­пов, който я откупил в края на XIX в.

Янчовият конак или Про­коповата къща, както е била известна тогава, е триетаж­на с приземен и два жи­лищни етажа. Пред нея е изградена чешма през 1882 г., запазена и до днес. В къ­щата се влиза по мраморно стълбище с красиви перила от ковано желязо и тераса. На първия и вто­рия етаж

ТАВАНИТЕ СА С УНИКАЛНИ ДЪРВО­РЕЗБИ С КРЪСТОВЕ

и обредни еле­менти. Израбо­тени са от по­следователи на Дебърската рез­барска школа. Новият собстве­ник – търговецът Прокоп Прокопов, ремонтира и юж­ната фасада, тава­ните и колоните са богато украсени с късно бароко­ви растителни и геометрични ор­наменти. На тре­тия етаж е бил и семейният парак­лис, където тава­нът има сферична форма и уникална акустика, разказва Миленко­ва.

След Освобож­дението на Невро­коп през 1912 г. Проко­пов на­пуска града и мести бизйнеса си в Драма.

ДАРЯВА НАЙ-ГОЛЯМАТА И КРА­СИВА СГРАДА

на местната община. Тя пък от своя страна я превръ­ща в околийско полицейско управление. Местните по­лицаи, а по-късно и мили­ционери, я използват чак до 1979 г. Тогава е взето реше­ние да се превърне в музей. Въпреки че не е строена за музей, специалистите успя­ват умело да я пригодят с 12 експозиционни зали и лапи­дариум, където са изложени открити при археологически разкопки статуи, каменни плочи, питоси и др.

Музеят има два основни раздела – археология и ет­нография, с изключително богата сбирка от уникални находки в района.

Съхранява културно-ис­торическото наследство не само на община Гоце Дел­чев, но и на съседните Са­товча, Гърмен и Хаджиди­мово.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене