СЕЛО ПАРИЛ !
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА УКРАСА НА НАРОДНИТЕ ТЪКАНИ
Текстилната орнаментика се характеризира с прости геометрични форми, изразени най-вече в триъгълни и ромбични мотиви, разположени в отделни ивици или пък образуващи център от една или две по-големи фигури. Орнаментите са изпълнени най-често в „брана“ техника, която се изпълнява по много примитивен начин с помощта на пръстите на ръцете.
Местните народни тъкани, основани на литата и на четворната техника, се характеризират главно с ивична орнаментика, представена от безкрайно повтарящи се бели, черни и по-рядко червени, бозави, кафяви, сини и зелени тесни и широки гладки ивици, наречени пръчички или препис (шарка, украса). С редуващи се тъмнокафяви пръчички е украсена вълнената детска пелена. Пръчички от черна козина се редуват по бялото кълчищено поле на шарените кълчищени черги.
Освен ивици, за местните народни тъкани (раклени черги, раклени възглавници и торби) е свойствен от старо време като форма на орнаментите и квадратът, наречен ракла, образуван от пресичането на еднакво широки ивици, насновани по основата и втъкани по вътъка.
Друго средство за орнаментиране били така наречените подправки – дребни геометрични мотивчета, най-често триъгълни или ромбични, втъкани в по-тесни или в по-широки разноцветни ивички. Геометричните мотивчета са изпълнени в „брана“ тъкачна техника.
По-късно старите, твърде елементарни способи за орнаментиране като пръчички или препис били заменени с така наречения прошуп – малки дупчици, образувани от заплитането на цветните вътъчни нишки с 4-5 нишки от основата. Тези дупчици, подобни на малки ажурчета, са заплетени най-често със син, зелен или червен памук. С прошуп били орнаментирани кърпите за сватбен дар.
Някои от тъканите – торби, скутове, детски пелени, черги и др., са орнаментирани със специални ивички, наречени лурички. Лурата е ивица от цветни конци, втъкани по вътъка, но само при лито тъкане, при отворен зяв (уста).
Местните народни тъкани не бележат особено богат колорит. Вложените текстилни материали – козина, вълна, коноп и памук, се използват в техните естествени цветове – главно бяло, черно, кафяво и бозаво. Местните народни тъкани (раклени черги, възглавници, торби, кепета, детски пелени, кълчищени черги и др.) се отличават със своя контрастен колорит – черно с бяло или бяло с кафяво, черно с червено, черно със зелено и др.
Любими цветове, които характеризират колорита на местните тъкани, са белият, черният, червеният, зеленият, синият, а по-малко употребявани са били жълтият, розовият и брождавият. Според информаторите без червено, зелено и синьо не може.
Уредба на жилище
Стаята, в която е огнището, е „къщи“. Само долната част на огнището носела това име. Горната полусферична част, която е облицована с дъски, се нарича бухаре.
Повечето къщи били с дъсчен под, но се срещали и такива с кален под. Подът почти винаги бил гол, само в празник застилали рогозина, която купували от Мелник. Спели на рогозини, също купени от Мелник, и на раклени възглавници, пълни с белинина (царевична шума). Зимно и лятно време при спане се завивали с кепе, а връз него слагали кълчищена черга, за да притиска кепето. Хранели се на трапеза, скована от дъски в кръгла форма. Ядели в калени паници и дървени кутеля с дървени лъжици. Кутель – дървена копанка за мляко, качамак и др. Паниците редели на закачената на стената дъска (полица). Лъжиците били сложени в лъжичник, скован от дъски, украсени с дърворезба. Лъжичниците били изработвани от мъжете в семейството, които се отличавали със сръчност и умения.
https://toppresa.com/43156/gradat-selo-paril-myastoto-kadeto-legendite-ozhivyavat
Be the first to leave a review.