Летни маршрути: Пирин, суров и безбожно красив
-
- март 20, 2018
Идеята за поход из Пирин не ми даваше мира от години. Още първия път, когато се озовах на хижа “Безбог”, а след това и на Поповото езеро, знаех, че ще се върна пак. Все натам ме теглеше. Мечтаех, сънувах, бленувах. Опитвах се да си представя нереалните гледки и безбожно красивите високопланински езера, които изникват на най-неочакваните места, мислено изкачвах Джангалската порта по пътя към Тевното езеро на разгърнатата пред мен карта, с пръст очертавах траекторията на маршрута от хижа “Вихрен” до хижа “Демяница”, чудех се какви ли изненади ме очакват през целия този преход и се надявах през август времето да е достатъчно благосклонно, за да смекчи иначе суровия пирински климат.
Да, знаех, че няма да е лесно – Пирин не е за всеки. И ако определенията “суров” и “величествен” отдавна са се превърнали в клишета за тази планина, то истински ще осмислите значението им едва когато се озовете там горе, в подножието на върховете, брулени от безмилостния вятър сред простора и гледките. Неописуемо е така, както са неописуеми и Рилските езера. Трябва да отидете, за да разберете. А после ще се разберем и без думи.
И все пак преходите в Пирин не са шега работа. Необходима е добра физическа подготовка, предварително проучване на маршрути, възможности за преспиване и задължително планинска екипировка. Ако на места като Рилските езера и Райското пръскало е възможно да оцелеете по кецове, маратонки и друг вид неподходящи за планински преходи обувки, то в Пирин туристическите обувки са задължителни така, както и ветровката, дъждобрана, подходящата раница, дебелите дрехи и не на последно място, туристическите щеки.
Маршрутите в Северен Пирин, където са съсредоточени повечето от езерата, хижите и заслоните, са маркирани много добре и е трудно да се изгубите. Бяхме приятно изненадани от табелите, които дават интересна информация за геологията на планината, за върховете наоколо, за животинския и растителен свят, както и други интересни факти за по-любознателните туристи.
Ако не сте запалени планинари, но Пирин ви влече, мога да ви препоръчам следния сравнително лек маршрут в рамките на един ден: от Банско се качвате с кола до хижа “Вихрен”, като по пътя можете да спрете и да видите най-старото дърво в България – Байкушевата мура – на възраст около 1300 години. След това асфалтовият път свършва пред хижата, а оттам нататък планината е единствен господар докъдето погледът ви се простира. Открива се страхотна гледка към връх Вихрен, който е само на 3 часа път. Най-близкото езеро, Окото, е само на 30 минути пеша и затам не е нужна екипировка, а пътят е подходящ дори и за малки деца.
Оттам нататък вече сами трябва да прецените дали и докъде да продължите прехода си. Ако решите да продължите, най-вероятно скоро ще излезете от зоната си на комфорт, но не забравяйте, че всяка капка пот по челото ви ще бъде възнаградена многократно. Август е най-доброто време през годината за Пирин.
Be the first to leave a review.
