ЛЮБОМИР СИМЕОНОВ, УБИЕЦЪТ НА БУРГАСКАТА БАНКЕРКА И АВТОР НА ЕКСКЛУЗИВНАТА КНИГА „РАЗМИСЛИ ОТ КИЛИЯТА“
Любомир СИМЕОНОВ
„Тръгнах от хотела, но не бях сигурен, че това ще се случи. Нямаше време за реакции, когато се срещнахме. Тя видя пистолета и клекна да се предпази, но няма как, защото стана бързо. Стрелях един път, но прави в сърцето. Аз съм добър във всичко. Ако бях престъпник, нямаше да съм тук. Щях да бъда най-добрия”.
Това са думи на Любомир Симеонов – човекът, който излежава 20-годишна присъда за убийството на банкерката от Булбанк в Бургас Павлинка Йовчева на 23 септември 2013 г.
Топ Преса ви представя началото на ексклузивната книга на Симеонов – „Размисли от килията“, издание на Топ Медия Прес, която може да поръчате на топ цена на телефон 0892/287-900, както и да намерите в „Хеликон“ – Благоевград.
Конституцията трябва да забранява решенията на съдебната власт да влизат в конфликт с приетите от Народното събрание закони. Само един пример:
Висшият касационен съд с негово решение е постановил, че за престъпление по служба могат да се подвеждат под отговорност само държавни служители.
Народното събрание е гласувало закони за определени институции. В Закона за кредитните институции (ЗКИ) законодателят е постановил условията, реда и начина за работа на кредитните институции, т.е. службата. Когато висш банков служител, независимо дали в частна или държавна институция, наруши ЗКИ, нанесе вреда на физическо или юридическо лице, на държавата, то той нарушава службата, вменена му със закон. На практика ВКС е отменил решенията на Народното събрание в частта за отговорността. Примери много.
Щом е приет закон за дадена институция, то изпълняващите го не могат да не носят отговорност по служба.
Да не ни казват, че материята е за специалисти. Струва ми се, че „специалистите“ са далеч от съдържанието на това определение.
В новата Конституция трябва да бъде определен орган с права, задължения и отговорности да разследва и внася обвинителен акт в съда за следователи, прокурори, съдии включително до най-високата длъжност. Този орган да е извън ВСС.
Сега е безвластие, хаос. Например: В Управление „Банков надзор“ има множество жалби за нарушения от страна на банките на законови и подзаконови актове, нарушения на правилата на банките, които са задължителни за тях, за престъпления извършени от висши банкови служители.
На 30.10.2015 година е внесен в Народното събрание убийствен одитен доклад на Сметната палата за работата на Управление „Банков надзор“ на БНБ за периода 01.01.2012 – 31.12.2014 години. Не по-малко остър е доклада за същото време и на Международния валутен фонд и Световната банка за проблемите в банковия надзор. Самият главен прокурор определи Управление „Банков надзор“ като държава в държавата.
Има ли пострадали лични и обществени интереси, че и национални, вследствие нарушаването на законите от страна на висши банкови служители и от действията и бездействията на служителите от Управление „Банков надзор“ на БНБ (заплатите, които им плащаме, не са никак малки)? Има и то не малко. Има ли пострадали хора – много! Осъдени от паридържащите и контролиращите ги – няма! Щом от тях няма осъдени, на съд и в затвора да отиват прокурорите, действали и бездействали по тези случаи!
Това може да се случи само тогава, когато контролираме тези, на които плащаме.
Сега, обвиняващият орган може да обвини, може и да не обвини (той субективно решава и никой не може да му търси сметка за решението му). Така държи висшия чиновник в страх, в зависимост.
Когато има контролиращ ги орган, прокурорите няма да могат да казват, че не са сезирани, че „бялото“ е „черно“. Съдиите няма да могат да правят „свободни съчинения“ в мотивите си. Прокурори и съдии няма да могат да обосновават вътрешното си убеждение в нарушение на закона и въпреки доказателствата. Сега, в много случаи, само доброто ми възпитание не ми позволява да кажа, къде искам да им завра вътрешното убеждение.
Да не ни казват, че нямаме право да коментираме актове на съда. Хората сами ще спрат да коментират актовете на съдебната власт, когато са издадени от хора с чест и достойнство и когато са издадени във взаимовръзка със законите.
В новата Конституция трябва да бъде посочено времето за отпуски и почивки на народните представители. Те не трябва да имат право на повече почивки и отпуски от гражданите. Има как да бъдат стимулирани и възмездени за работата в ползу роду!
Парламентарен контрол с двама човека в залата е наглост и пародия.
Ние ще им плащаме заплатите, а те сами ще си определят правилник за работата и заплатите!
Историята учи, че България е била силна и велика, когато е имала силна, централизирана власт.
Искам и предлагам президентска република. Да знаем кой носи отговорност за просперитета или провала.
Избран от хората човек, комуто е гласувано доверие да бъде президент и поел тази отговорност, ще назначи, ще търси и работи с хора професионалисти, технократи, подготвени и можещи хора с поглед в настоящето и десетилетия напред! Дайте на тези хора заплати, жилища, привилегии пожизнено, ако са работили и служили с чест, ако водят България и народа ѝ напред, но ако са ни продали – „разпнете ги на кръст“.
В края на „студената“ война и малко преди падането на Берлинската стена, президентът на САЩ Роналд Рейгън, с водената от него политика, създаде условия света, държавите да се управляват от корпорациите, не от правителствата. Правителствата станаха марионетки на корпорациите.
В края на тази същата „студена“ война икономиката ни била лоша. Лоша, ама, държавата имаше по-малко дългове от сега и над 90 млрд. долара собственост, а сега има само нарастващ дълг.
Как стана така, че един премиер отиде в САЩ и пое ангажимент България да не продава оръжие на международните пазари. Другите могат, ама ние не. Поръчково съсипа военно-промишления комплекс на държавата. Същият този човек, след като мина през много други постове от „яслата“, го направиха (не ние) конституционен съдия. Това е само един пример от многото.
Хора, не споменавам имена, не защото ме е страх. Не споменавам, защото не искам да се мисли, че търся възмездие и наказание, че искам да соча с пръст (въпреки, че другото ми „Аз“ го иска). Не искам възмездие и наказание, каквото било било, от тук нататък нещата да вървят в правилната посока, към възход. Всички знаем приказката „Кой е–л, е–л, кака се ожени!“ Но от тук нататък, който предаде нацията и България, да му мисли, да знае, че няма къде да се скрие!
Корпоративното управление ни доведе до невиждани терористични действия по цял свят, до войни и хаос в Африка и Близкия изток, до преселение на народите към Европа. Може корпоративна Европа да е първа икономика в света, но Европейският съюз е нищо във военно и политическо отношение. Хаос и разделение. Кой, кога и как се съобразява с Европейския съюз? Съобразяват се със САЩ, Русия и Китай – това е…
Корпоративното управление доведе до икономическата криза в света от 2008 година. Политици и управляващи дадоха възможност на банките да търгуват и мамят с необезпечени книжа и измислени фондове, но никой
не понесе отговорност. В закона е разписано как банките трябва да осъществяват дейността си: да спазват правила и политики, да спазват поетите ангажименти за зачитане правата на човека, да спазват законите и подзаконовите актове. Само че на възлови места са поставени хора, които нямат нищо общо с призванието банкер (истинският банкер е мотор на развитието и прогреса) и за тях няма правила и закони, а има корпоративни и користни интереси. Сигурно е вярно, че мастит управител на голяма банка у нас е казал:…“С парите, които имам, мога да накарам и враговете ми да работят в мой интерес“. Не знам дали е вярно, но е факт, че никой не ги преследва и наказва за извършените престъпления.
Абсурдно е при състоянието на българската икономика, банките, опериращи на българския пазар, да имат рекордни печалби (според БНБ). Това, ако е вярно, може да бъде само от високи такси и комисионни, което си е чист рекет и това става с действията и бездействията на властите и органите им. Печалби от такси и комисионни са експлоатация и кражба, изнудване.
Нека печелят, но при условие, че инвестират в бизнеса, в науката, когато помагат на бизнеса и държавата, на нацията да вървят напред.
На българския пазар няма оперираща швейцарска банка. Това е индикация. Но има прошвейцарска природозащитна организация, която се бори и то успешно за слаб и неразвит зимен туризъм в България!
Нека българският парламент да е от две камари: Долната камара от 120 депутати, предлагани от политическите партии и избирани, както посочим в Конституцията – мажоритарно, пропорционално, смесено – да кове законите, да приема политически и други декларации и актове, да приема бюджета!
Горната камара от 60 (шестдесет) сенатори ли, старейшини ли, (както искате така ги наречете), да са хора на възраст не по-малко от 50 години (да не кажа 60 години) с образователен ценз, общественици, доказани в живота, живели в България, не в странство, нечленуващи в политически партии. Те да бъдат издигани от граждански инициативни комитети, съсловни организации, но не и от политически партии.
Задачите на тази Горна камара (Съвет на старейшините) да са:
Наблюдение и контрол над законотворческата дейност на Долната камара – да отменя, да връща, да не допуска двусмислени решения и противоречащи на Конституцията нормативни документи и закони;
Да следи за нарушаване на свободите и човешките права;
Да издава задължителни решения за изпълнителната власт и Долната камара на Парламента, но в съответствие с Конституцията, законите и Хартата за правата на човека;
Да следи за изпълнението на Конституцията и да се произнася със задължителни решения;
(Какво се случва сега – шепа хора, наречени конституционни съдии, назначени за „добре свършена работа“ решават, че 700 хил. българи не могат да искат референдум по определени въпроси и така се осакатява инициираният от екипа на „Шоуто на Слави“ референдум. 700 хиляди българи са „простите“, шепата хора са „умниците“. Не ни казвайте, че правото не е за всеки, така се оправдават и пробутват антинационални и антинародни решения.)
Да следи и да не допуска измислянето на нови щатове в държавната администрация и изпълнителната власт, във всички власти. (Да не се търси на „човека работа“, да се търси човек за работата! Трябва ни малобройна, стегната администрация. Раздутата администрация, с цел да защитава заплатите си и уж нуждата от нея, измисля всевъзможни правила и документи, с които пречи на гражданите, бизнеса и обществото.)
С Конституцията трябва да кажем какво е национална сигурност на държавата. Трябва да актуализираме военната ни доктрина. Имаме ли нужда от силна боеготова и боеспособна армия? Българската войска защитава, охранява, но и възпитава. Сега сме живеели в друго време, имали сме геостратегическо положение, били сме член на НАТО – не ни била нужна армия. Ако държавата има геостратегическо положение – трябва да го пазим. Съседните нам страни с какви армии са? Кой и кога е уважавал и се е съобразявал със слабия? Кой е изпитвал уважение и респект към този, който сам не се е уважавал? И като иде реч за НАТО, някой задавал ли си е въпроса „Кога ще ни защити НАТО?“. НАТО сигурно ще ни защити, но после и след… Само че жените и децата ни трябва да защитим преди…
Някакъв „професор“ по една от телевизиите обясняваше, че бил войник преди 30 години и бил знаел (сополивко!), че и тогава армията ни била слаба и сме били чакали на Червената армия. Този „дървен философ“, каквато му е подготовката и познанията за българската армия пред 30 говини, такава ще му е и професурата – „професор по всичкология“.
Никога няма да забравя 1981 година. Тогава участвах в осигуряването на въздушния парад за 1300 години България. На летище Доброславци едновременно запуснаха двигателите си 110 бойни машини (самолети), земята се тресеше, мишките излизаха от дупките си и умираха (ама не можаха да умрат всичките, останаха някои, та сега ни бъркат в мозъците). Това беше само една част от бойната ни авиация, а сега, ще плащаме да ни пазят въздушното пространство. Пфу…
Подарихме си танковете на Македония… Да не изреждам всичко! Ньойският договор не е правил такива поразии, каквито направиха нашите корпоратици-предатели. На нас сега някой подарява ли ни поне частица от оръжейния си излишък – било САЩ, било партньорите ни от ЕС – няма да стане тая, не им трябва силна България.
Ще припомня само, че ако след 1916 година България не е разпарчетосана и затрита от картата, това е заради духа на българина и силната ни армия.
Трябва ли ни разузнаване? Ако искаме силен президент, силен премиер, силна икономика, силна държава, ни трябва силно разузнаване. Възстановете го, пазете го и не позволявайте на псевдодемократи да смесват разузнаване с политическа полиция!
Be the first to leave a review.